През последните години мощната индустрия на хранителните добавки е сред най-динамично развиващите се в световен мащаб, а интересът към здравословните продукти продължава да расте главоломно и у нас. По данни на Агенцията по безопасност на храните 23 хиляди търговци са подали уведомления за регистриране на хранителни добавки. Само през миналата година при тях са постъпили нови 3500 уведомления, с 500 повече от 2014 г. Режимът на тези продукти както у нас, така и в ЕС е уведомителен. За да стъпят на пазара, търговецът трябва само да подаде декларация за съдържащите се в продукта вещества. Какви количества обаче са влезли у нас с куфарна търговия и чрез покупка онлайн, никой не може да каже. Нито дали тези продукти са безопасни. Слабият контрол най-вече на сивия сектор от години е сред основните проблеми. До 2007 г. хранителните добавки са под контрола на Министерството на здравеопазването, а режимът им е разрешителен, но след това контролните функции преминават към агенцията по храните.
----------------
"Бум на хранителните добавки наистина има, тенденцията е световна, а България не прави изключение", коментира Огнян Радев, председател на Асоциацията на производителите и вносителите на хранителни добавки в България. През 2015 г. българинът е извадил от джоба си 300 млн. лв. за хапчета, блистери и флакони с хранителни добавки, почти два пъти повече в сравнение с 2011 г., а ръстът на този пазар спрямо предходната 2014 г. година е около 20%. Печелившата индустрия бълва неуморно препарати за всичко, което ни дойде наум - за трупане на мускулна маса, за отслабване, за здраве, за разкрасяване, за добра памет, за сексуална мощ, но зад рекламите стоят и продукти, които увреждат сериозно здравето.
Според Огнян Радев нарастващият интерес към тези продукти е резултат от непрекъснатите инвестиции на производителите в иновации и на бързото стъпване на родна почва на нови, световнопризнати продукти, както и на родните, извлечени от традиционни български растения. Данните сочат, че българите проявяват най-голям интерес към продуктите за ставни и костни проблеми, за отслабване, както и към пробиотиците. Добавките, облекчаващи проблемите с простатата, уринарните инфекции, кашлицата, имуностимулантите също се ползват с голямо внимание на родния пазар. Тези продукти са
лесно достъпни,
можеш да си ги купиш без рецепта, само след кратка консултация с фармацевта. Но наистина ли помагат, както рекламите твърдят шумно?
По смисъла на закона хранителните добавки са продукти от особена гранична категория. Ефектът им е хранителен и/или физиологичен, без лечебни свойства, но също като медикаментите те претендират за място в съвременното лечение. Някои ги смятат за напълно безполезни, без особено действие, но пък безвредни - ако не помагат, поне не пречат. Съществуват обаче изследвания, според които в определени случаи добавките могат дори да вредят. Особено ако съдържат неразрешени съставки, ако приемът им е неправилен или при опасно взаимодействие с някои лекарства. Някои хранителни добавки в комбинация с определени лекарства могат да спрат т.нар. биотрансформация на медикаментите в организма, предупреждават фармаколозите.
В същото време многообразието им на пазара е толкова голямо, че човек трудно се ориентира сред опаковките, които отчаяно се конкурират помежду си. За вниманието на хората със ставни проблеми например се борят около стотина хранителни добавки, а хондропротекторите се предлагат и като лекарства.
Според Светослав Крумов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз, една от най-съществените причини за растежа на пазара на хранителни добавки са облекченият режим за появата им и липсата на пряк контрол. Разрешените субстанции са посочени в специална наредба на Агенцията по безопасност на храните, там са и забранените, които са 120. В същото време за разлика от лекарствените продукти при хранителните добавки
производството е доста по-евтино,
без клинични изпитвания, без изисквания за поддръжка на регистрационно досие, без изисквания за проследяване на качеството безопасността и ефикасността на продуктите. "Разработката на нови лекарствени молекули например гълта милиарди, затова и малко производители на лекарства в света могат да си го позволят", разяснява Крумов.
Какви вещества се съдържат в хранителните добавки? Отговорността за безопасността и ефективността на даден продукт изцяло зависи от добросъвестността на производителя му. Европейската агенция за безопасност на храните определя дозировките, с които той трябва да се съобразява, но в същото време всяка страна сама решава какви витамини и минерали са допустимата норма в хранителните добавки според здравния статус на населението си, разясняват от БАБХ. Лабораторните анализи на контролните органи могат само да покажат дали съставките, декларирани върху опаковката, присъстват в продукта и в какви количества. Те обаче
не могат да открият необявено вещество,
освен ако не го търсят специално. Както в случая с допинга, засечен в хранителната добавка "Трайбест", предизвикала огромен скандал и отстраняване на националния ни отбор по щанги от състезания. След лабораторен анализ в акредитирана лаборатория в Хамбург хранителната добавка е изтеглена от пазара, а на производителя й е съставен акт за административно нарушение.
Най-често хранителните добавки съдържат биологичноактивни съставки от растения, които подпомагат физиологичните нужди на организма, но от БАБХ отчитат, че са засичали и вещества от забранения списък. В някои добавки обаче присъстват лекарствени субстанции, на практика те са лекарствен продукт, който заобикаля тежкия регистрационен режим, маскиран като хранителна добавка.
В същото време за разлика от лекарствата, над чийто пазар има надзор, проверките на хранителните добавки се инициират по сигнал. Откриването на "скрити" субстанции в тях става само благодарение на специалистите, които се ориентират по определени странични ефекти. Силното сърцебиене, главоболието, приповдигнатото настроение, бодростта след прием на добавка за отслабване например са сигнал за наличие на сибутрамин, съставка, която уврежда сърцето, бъбреците, черния дроб. Не е новина, че зад хранителните добавки "Лида Дайдайхуа", "Мейзитанг" и др. се крият опасни съставки, тези добавки са изтеглени от пазара, но пък онлайн магазините и до днес ги предлагат безпрепятствено.
"През последните 4 години бяха засечени доста случаи на хранителни добавки, съдържащи лекарствени субстанции.
"Най-често идват от Китай и Индия
под различни имена и могат да се разпознаят по бързия и силен ефект и страничните им действия", подчертава Светослав Крумов. "В България се внасят и продават всякакви продукти, без да се знае къде и как са произведени, под какъв контрол и при какви условия. Това е много опасно за потребителите. Не бих искал да коментирам конкретни фирми или продукти, но бих искал да посъветвам потребителите да се интересуват какво купуват, кой го произвежда, има ли необходимите сертификати и т.н.", признава и Огнян Радев от Асоциацията на производителите на хранителни добавки.
Ако произходът на продукта все пак е разпознаваем, то да се проследи пътят на различните субстанции е още по-невъзможно. Много продукти се представят като български, но са произведени за България в Германия. Други пък са приготвени със субстанции, внесени от Китай или Индия, но се правят у нас и се декларират като български. Веществата в тях може да са произведени във всяка част на света, включително и у нас.
Как да се ориентираме?
Не всички хранителни добавки си приличат. Част от тях са традиционно наложени, стандартизирани, а производителят гарантира по съответните валидирани процедури, които много наподобяват производството на лекарства, че изписаните от него съставки на опаковката наистина присъстват в съответните количества в таблетката. Потребителите трябва да четат внимателно етикета, да внимават и за т.нар. Е-та, които също влизат в производството на хранителни добавки, и не всички фирми спазват европейските правила за концентрацията им - някои слагат повече. Най-добрите продукти обикновено не са най-евтините. И най-важното - каквито и да са, хранителните добавки трябва да се приемат за кратък период.
