Пред 13-ата руско-турска война, която в най-добрия случай може да си остане студена, България прави всичко възможно да привлече вниманието на двете изнервени държави. Ще проверява с парламентарна комисия дали някоя от тях се намесва във вътрешните й работи. И като провери, какво ще направи? Ще се скара на двете или ще посочи като виновна само едната, след което ще се съюзи с другата?

Когато атовете се ритат, магаретата нямат работа между тях. Преведена на политически език, тази народна мъдрост означава комисията авансово да обяви, че никоя от двете големи държави не ни се бърка, и да приключи историческата си мисия.



Има безспорни доказателства,



че нито Москва, нито Анкара дестабилизират управляващите среди в България. Най-важното от тях е следното: Докато Европейският съюз и Съединените щати, които са ни най-близки съюзници, от години натискат България да вкара в затвора корумпирания си политически елит (класическа груба намеса във вътрешните работи на една държава), досега не се е чуло Русия или Турция да настояват да видят у нас съдебна реформа, разбиване на организираната престъпност и борба с корупцията на високо равнище. Те показват добре изразена търпимост към управленските ни среди, които не намират причина публично да им дават обяснения как се разпореждат в държавата. Представете си Путин или Ердоган да задават въпроси на Бойко Борисов, както Обама го питаше за престъпността в България, или Борисов да ги уверява пред медиите, че изпълнява правилните им решения, както се изрази веднъж за послушанието си към канцлерката Ангела Меркел.

Но погледнато от обратната страна, сдържаното поведение на Москва и Анкара може да означава, че България вече се управлява от руски и турски пълномощници, които няма как да разобличат, за да не разобличат себе си. Ако е така, ще излезе, че



руско-турската намеса е свършен факт



Тогава какво ще разследва парламентарната комисия? Нима ще прави класация на политиците като руски и турски мекерета? Би било много нелепо да търси информация от специалните служби, щом е достатъчно да се огледа в самото Народно събрание или в правителството, което по закон е под парламентарен контрол. Освен това може да назове кой разпределя порциите в държавата - нали всички се натискат на хранилката - и да си свърши работата.

Ясно е, че от такава комисия не може да се очаква нито да разкрие голяма тайна, нито да направи нещо полезно. Въпросът е защо точно сега България изкарва външнополитически дразнител, който евентуално да я замеси в чужд конфликт. Ако някои храненици са се сдърпали, защото им се струва, че чуждите порции са по-големи, това все още не ги оправдава да злоупотребяват с държавните интереси. Вместо да сочат този или онзи като руски или турски агент, достатъчно е да му осветят далаверите, както ни съветват настойчиво докладите на Европейската комисия. Така няма да провокират международно напрежение, а и сами ще приложат законите без външна намеса.



Русия и Турция имат навика да воюват



средно по четири пъти на столетие, показва справка в руската Уикипедия. За 351 години (от 1568 до 1918 г.) са се сблъсквали 12 пъти, като са били в състояние на война 69 години. Повечето войни не са се отразявали на живота по българските земи под османска власт, но Кримската война (1853-1856 г.), която е десета в поредицата, докарва черкезкото заселване. То предизвиква мощно недоволство сред българското население от султанското равнодушие към разбойническия произвол и стимулира бунтовните нагласи, както свидетелства Захари Стоянов в "Записките...". За наш късмет 11-ата руско-турска война съвпада с националните цели на българското общество и от нея ни остава възстановената държавност. В 12-ата война България е съюзник с Турция срещу Русия в състава на Централните сили през Първата световна война.



Зрее нов конфликт между двете държави,



но на територията на Сирия, където загиват само сирийци. Договореното между САЩ и Русия примирие с начална дата 27 февруари не обвързва Турция - един от главните тайни помощници на бойците на "Ислямска държава" в Сирия. Анкара води своя война там - против кюрдите. Нейният най-черен кошмар е да се сбъдне мечтата на кюрдите за автономия в Сирия чрез съединяване на две територии край турската граница, които сега са разделени на сто километра от силите на терористите. Ако това се случи, ще вдъхнови кюрдските националисти в самата Турция.

Затова Анкара се стреми да създаде буферна зона, където под неин контрол да не се позволява достъп както на кюрдски бойци, така и на други сили. За благозвучие Турция официално я нарича "зона за сигурност" и уверява Европейския съюз, че там ще бъдат настанени бежанци, които иначе биха преминали в Турция с риск да се отправят към Европа.



Премиерът Бойко Борисов пръв се възхити



на тази идея и на 23 септември 2015 г. заяви в Брюксел: "С турския премиер разсъждаваме върху варианта в Сирия да бъде създадена зона за сигурност, където хората да бъдат близо до родните си места, да им се помага там, а и конфликтът да се прекрати час по-скоро." До края на годината той се придържаше към това становище, но на 13 януари по време на парламентарния контрол внезапно разбра, че не бива да пъха пръст там, където скърца: "Това е зона, по която са компетентни няколко човека в света", каза той и отклони депутатски въпрос какво мисли за нея.

Турция има нужда от международно призната буферна зона, за да оправдае вкарването на свои сухопътни сили в Сирия, които да ударят кюрдите. По този повод агенция Блумбърг писа миналата седмица: "Кюрдите предупредиха Турция, че ще влезе в "голяма война" с Русия, ако турските войски нахлуят в Сирия". Техен представител в Москва каза на 17 февруари, че Русия възнамерява да защити кюрдите в случай на турска сухопътна операция. Тъй като американците също подкрепят кюрдите срещу "Ислямска държава", няма съмнение, че евентуално турско нашествие ще разгневи и САЩ. По тази причина главният съюзник на Турция в НАТО може да избере пасивна позиция при евентуални контрамерки на Русия. Москва не крие, че дава военна помощ на кюрдите, а Блумбърг цитира бившия директор на руските спецслужби ФСБ Николай Ковальов (1996-1999 г.), според когото



руски самолети ще бомбардират турските войски в Сирия



Никой не може да прогнозира какво би се случило при такова нарастване на напрежението. Както се видя, дори един-единствен инцидент, какъвто бе свалянето на руския бомбардировач от турските сили, може да преобърне отношенията между двете големи държави и от това да настъпят разнопосочни последици не само в политиката, но и в икономиката. Като се има предвид, че Русия и Турция се управляват от изявено честолюбиви лидери, най-добре е българските политици да не им се навират точно сега в очите. Каквото и да каже специалната парламентарна комисия: а) Русия ни се меси; б) Турция ни се меси; в) И двете ни се месят, - все ще има лоши последици за България. Остава й само четвъртият вариант: г) Никой не ни се меси - и да се разпусне. А следващия път, когато парламентът реши да прави голяма външна политика, не е зле да пита и някои дипломати, колкото и очукано да е нашето външно министерство.