|
| Петър Славов |
- Г-н Славов, след като депутатите получиха възможността да се запознаят с доклада на "Аликс Партнърс" за КТБ, песимизмът ще се разсее ли?
- Лично аз досега не успях да се запозная с доклада, защото пред секретна секция на НС винаги има опашка. Изначално обаче този доклад имаше няколко задачи. Първо, трябваше да съдейства на държавните органи да предприемат адекватни действия и да помогне за установяване на имуществото и за връщането му в масата на несъстоятелността на банката. Втората голяма цел бе да се потърси отговорност на виновните лица. Също така трябваше да спомогне и по темата за публичността в КТБ. Това, което се случва към момента, обаче не ми се струва да отговаря на нито една от поставените задачи. Дали обаче (докладът) е помогнал в разследването и на какъв етап е то, това не мога да кажа. Засега прокуратурата не е огласявала никаква информация под претекст за следствена тайна. Така с появата на доклада остават неизяснени доста въпроси. На първо място: каква е целта на клаузата за конфиденциалност? Смисълът й ще стане ясен, ако човек види договора между синдика като представител на фонда за гарантиране на влоговете и "Аликс Партнърс". С колегите от групата за натиск настояваме финансовият министър да отговори какви точно клаузи за конфиденциалност съдържа договорът и с негово съгласие ли те са подписвани? В началото никой не говореше този договор да е конфиденциален. Да, казваше се на първо време да не е публичен, докато се предприемат адекватни действия по обезпечаване на имуществото.
- Какви трябва да са следващите стъпки?
- За мен на първо място е редно на доклада да се даде публичност. Достатъчно време мина, през което е трябвало да се предприемат адекватни действия по обезпечаване на източеното имущество и неговото връщане и по привличане под отговорност на замесените лица. Ако това не се е случило досега, е наивно да се смята, че изнасянето на данните от един доклад ще попречи на прокуратурата да работи. Мерки трябваше да се вземат още в края на 2014 г., когато НС прие необходимите законодателни промени, даващи възможност да се правят запори и да се налагат възбрани. Ако не се е случило тогава, на всички е ясно, че имуществото вече никога няма да може да бъде намерено и че то вероятно е минало през десетки собственици. Така че аргументът за продължаваща секретност не го приемам. Дори е твърде вероятно при едно подобно оповестяване някои от замесените лица да започнат да говорят и да дават информация на следствените органи. Депутати от гражданската квота в РБ водим дело срещу фонда за гарантиране на влоговете като орган, назначил синдика, който е подписал този договор и който би трябвало да се отчита пред фонда. Още преди месеци настояхме изрично, ако в доклада се споменават имена на лица на публични длъжности, че те трябва незабавно да се оповестят и да се предприемат мерки за тяхното отвеждане от всякаква дейност, свързана с разследването на КТБ. От фонда тогава отказаха да съобщят има ли такива хора. Представете си обаче, че в доклада се говори за депутати, министри и зам.-министри, магистрати, които под някаква форма участват в процеса. Ясно е, че те ще пречат, вместо да помагат. Надявам се съдът скоро да се произнесе.
- Преди дни спечелихте друго дело и оповестихте доходите на бившия управител на БНБ Иван Искров и на членовете на УС. Призовахте те да върнат поне бонусите, след като са допуснали източването на КТБ. Вярвате ли, че някой ще го направи?
- Спечелихме една битка, в резултат на която една много добре пазена тайна вече не може да бъде тайна. Заплатата на новия управител на БНБ е публична на сайта на банката, а тази на стария също е известна - около 20 000 лева месечно. В навечерието на фалита на КТБ ръководството на БНБ е получавало бонуси от по 6-7 хил. лева месечно. Смятам, че от морална гледна точка обществото има пълното основание да иска поне те да бъдат върнати, защото е очевидно, че то не се е справило с работата си. За съжаление в момента няма как да задължим Искров и колегите му да го направят, можем само да ги призовем. В тази връзка скоро ще внесем отново законопроекта си, регламентиращ, че заплатата на управителя на БНБ и колегите му в УС не може да надвишава определено ниво. В момента законът определя само долната граница, т.е под колко тя не може да бъде. Таван обаче няма. Направихме и още някои допълнения и законопроектът вече урежда освобождаването на шефа на банката, членовете на УС и шефовете на дирекции, ако за някой бъде установен конфликт на интереси.
- На няколко пъти премиерът Борисов каза, че спрените от него обществени поръчки ще се повторят по реда на новия ЗОП. Няма ли да стане по-зле, ако търговете се проведат по новия ЗОП?
- За съжаление новият закон показа много слабости в определени части. Опитахме се да внесем корекции, но мнозинството ги отхвърли. Те касаят съдебния контрол, контролът от страна на КЗК на законосъобразността на обществените поръчки, свръхправомощията, които се дадоха на председателя на КЗК при липса на случайно разпределение на преписките. Тези текстове останаха и след около месец ще влязат в сила. Не съм голям оптимист, ако спрените от премиера обществени поръчки се повторят по реда на новия ЗОП, че това ще доведе до резултата, който обществото очаква. И че на практика ще удовлетвори мотивите, с които Борисов спря поръчките. Може би единствената ми надежда е, че под натиска на обществото и заради засиления интерес на медиите ще бъде по-трудно отново да се допуснат нарушенията, каквито очевидно имаше при първите поръчки. Сега може би ще е малко по-трудно те да се подготвят така, че да са насочени към определени фирми, към олигарси и т.н.
- Преди дни бяха гласувани нови правила за избор на нов състав на КЗК...
- Да, в резултат на наша инициатива ще се избере изцяло нова комисия, в която никой от досегашните членове не може да бъде преизбран. Надявам се смяната, тъй като мандатът на досегашните членове е изтекъл преди около 1/2 година, да приключи в разумни срокове и местата да се заемат от хора, чийто избор ще се направи публично и прозрачно. Пак казвам обаче, надеждите не са големи, защото в тази си част ЗОП не предвиди достатъчно корективи. Не случайно шефът на КЗК бе наречен в залата "Властелинът на обществените поръчки". Правилното решение, което предлагахме ние и колеги от други групи, бе КЗК да не участва изобщо в контрола на обществените поръчки, да се занимава само със защитата на конкуренцията, където очевидно има достатъчно проблеми. А не да си играе на съдебна инстанция, на която да се възлагат квази съдебни правомощия.
- Правната комисия вече разгледа наведнъж 14-те промени в Изборния кодекс. С някои от тях се въвежда електронното гласуване, но като че ли няма голям ентусиазъм за приемането му. Това не е ли опит да се отложи за бъдещето?
- Не мисля. Смятам, че благодарение на огромния труд, заедно с ИК "Гласувай без граница", законопроектът, внесен от РБ, е един от най-добрите в Европа и в света. Това, което мен ме притеснява повече, е, че той мина трудно - с 1 глас, което стана след прегласуване. Преди това аз настоях представителите на партиите, които подкрепиха на референдума е-вота, да гласуват "за". Очевидно в зала също няма да ни е лесно и се надявам между двете четения проектът да не пострада с някакви неразумни предложения. Що се отнася до идеите на ГЕРБ, те наистина предвиждат експериментално гласуване до 2018 г. Само по себе си това не е проблем, важно е какво се случва след това. В нашия проект също са предвидени множество пилотни проекти и постепенното му въвеждане. Споделям общото мнение, че е необходимо технологично време от порядъка на 2 г. След това не трябва да има никакви основания да се говори за манипулации и за фалшификации. Разликата между двата проекта е, че този на ГЕРБ стъпва на по-стари разработки в сферата, докато нашият е технологично неутрален. В технологиите нещата се менят с месеци. Виждането ни бе да не се разписва конкретна технология, а да се даде възможност това да става с наредба, която по-лесно ще се актуализира.