Над 80 на сто от българите са сигурни, че у нас има картел на търговците на горива. Но имаме проблем: едва 20 на сто обясняват задоволително какво е "картел", още толкова са схванали от честото дърдорене по темата из телевизиите, че картел е, ако "веригите" са се разбрали да държат високи цени. Другите 60% не знаят за какво става дума, но силно го мразят. Следователно ще обикнат онзи, който воюва със злия картел. Това ще е причината тъй бързо да нарасне армията борци с престъпните цени. Накрая и регулаторът, Комисията за защита на конкуренцията, не се сдържа да се присъедини към коалицията на желаещите да бият заговора на големите търговци с горива и обяви, че изпитва



съмнения за наличен картел



между седем водещи компании. Макар че много добре знаят, че такава организация е изключително трудно са се създаде, още по-трудно е да се докаже. Главните заподозрени са огромни международни компании, те имат проблем да постигнат съгласие между различните си отдели, дирекции и компании в групата, какво остава да се договорят с преките си конкуренти. Даже откровени картелни организации като ОПЕК не успяват да се разберат да ограничат добива на нефт, за да спрат катастрофалния срив на цените. Не могат, защото депресивната световна икономика е свила търсенето до минимум, а никой производител не желае да загуби от пазарния си дял. И егоизмът проваля сговора. Като оставим настрана обширното словоблудство на брюкселския законотворец, отразено ("транспонирано", както е модното слово) и в българския закон, трябва да са налице



три елемента, за да има картел:



първо, картелът винаги е споразумение, договор между конкуренти на един и същ пазар - и не всякакъв договор, а такъв, който ограничава конкуренцията, за да извлече облаги за договарящите - това е вторият задължителен елемент на картела. Третият е най-труден за постигане: не само трябва да е сключено противозаконно споразумение, то трябва и да се изпълнява, общите цени да се съгласуват, да се водят обща политика и координация за поддържане на цените, ограничаване на предлагането и най-важното - да се държат извън пазара и да се изхвърлят от него външни за картела участници, които биха се опитали да подбият общата цена, за да увеличават доставките и печалбите си. Според обясненията на политици, чиновници и др. творци за



заговора на бензиностанциите,



излиза, че картелното споразумение действа от 5-6 години. Пълен абсурд, защото очевидно липсва третият елемент на картела: не личи никакво препятстване на конкуренцията, в България свободно шетат хиляди доставчици на горива, при това снабдявани явно безотказно (стига да плащат, разбира се) от един от заподозрените картелисти. Не е вярно, че едва наскоро се е появил търговец самец, който агресивно сваля цените. Всички добре знаем, че откак имаме пазарна икономика, винаги се продават горива на драстично по-ниски цени от онези в "големите вериги". Това е "сивата зона" на пазара, там ниските цени не се дължат на конкуренция, а на



неплатени акцизи, ДДС и мита



Затова този сектор никак не се опитваше да се рекламира - нещо естествено щом предлага по-ниски цени и се стреми да увеличи оборота си. Напротив, "евтини горива" продават полулегални "ведомствени" бензиностанции и нелегални доставчици с пригодени цистерни, варели и туби. Логично е държавата да насочи огромната си мощ и кураж тъкмо към този сектор на пазара, защото "евтините" горива са един от големите проблеми на фиска. А "сивите" доставчици на горива хич не са малко според статистиката, те държат към половината пазар, а заподозрените картелисти доставят под половината от потребените горива. Само бившият митнически шеф г-н Емил Димитров обърна внимание на тъмната и сенчеста половина от пазара, но без особен успех. Далеч по-лесно е да юркаш легални търговци, да разследваш онези, които не се крият, друго е да ловиш контрабандисти, крадци на акциз и продавачите на "мешани" горива.

Високите цени не са доказателство

за картел, а само за неефективен пазар, за непазарни пречки, затрудняващи и забавящи вноса, иначе нямаше да е възможно да се държат високи вътрешни цени, когато международните падат. Вносът щеше да помете картела за дни, нямаше да трае години. Но кой ограничава вноса и го прави неефективен? Пречките са митнически, данъчни, метрологични. И правителството ли участва в картела?



Никакъв картел няма



и хипотезите за престъпен заговор, координиран в условията на най-тайна конспирация от седемте заподозрени напълно легални дружества, инвестирали общо милиарди в обекти и запаси, си е пълен блъф. Да, когато един пазар е обременен от пречки, там се налагат цени, често далеч над средните за света и региона (нарича се "парников ефект"). И кредитът у нас е в пъти по-скъп от лихвите в еврозоната. Но не заради конспирация на банките, а поради далеч по-дълбоки и сериозни проблеми на икономиката и държавата. А защо цените са близки и току еднакви, а пък печалбите на търговците са далеч над онези в развитите икономики? Точно защото не сме развита икономика. Да работиш тук е доста по-рисково, затова нормата на печалба е по-висока. С еднаквите цени се обяснява



механизмът на "ценови паралелизъм" -



когато пазарът е труден и рисков, а желаещи да навлязат на него конкуренти липсват, ценовите нива се вдигат, докато търговците усетят трайна съпротива. И всички конкуренти се напасват и държат към пределните цени, следят цените на другите и "тичат със стадото". Или ако предпочитате -



"формират пазарен консенсус"



А как цените у нас да се държат високо, когато световните цени се сриваха (така здраво са се увеличили печалбите на търговците), ще си обясни всеки, който знае, че на повечето пазари на дребно се наблюдава "асиметрична еластичност": цените на дребно скачат за миг, когато се вдигнат световните цени, държат се обаче и много, много бавно падат, когато цените на световния пазар се сринат.