Когато става въпрос за Алжир, се очаква да говорим за реформи - както се случи в повечето държави, управлявани дълго от диктаторски режими. Обикновено се предприемат мерки като налагане на ограничения за мандатите на държавния глава - освен ако населението изрично не поиска същия застарял човек да си остане на власт, както стана в Алжир. Населението реши да не сменя държавния глава и Абделазиз Бутефлика (78 г.) кара четвърти пореден мандат, но президентът премина през толкова много медицински процедури (разбира се, в Европа), че вече гледа втренчено в камерите като мъртвец.

Няма смисъл да бъдем прекалено любезни за това. След като преди две години той беше преизбран за четвърти път - след многобройни съмнителни конституционни маневри - Бутефлика беше представен от карикатуристи и сатирици в Алжир като човек, който вече е в ковчег. Те недоумяват как е възможно той да подлага на подобно унижение Алжир? Не може ли страната да бъде управлявана от жив човек? Погледнете само последната снимка на горкия стар Бутефлика и ще разберете за какво става въпрос. Той едва говори, въпреки че мозъкът му функционира, както уверяват сътрудниците му. Не е ясно обаче как те са толкова сигурни, че той не е загубил здравия си разсъдък, след като Негово Превъзходителство президентът изобщо не е в състояние да разговаря с тях.

От кабинета на Бутефлика преди няколко седмици най-после представиха дълго подготвяни реформи. На хартия добре изглеждат приетите от парламента промени в основния закон: президентът ще има право на два мандата от по 5 години; сформиране на независима избирателна комисия; заедно с арабския език за официален се признава и тамазигт - езикът, използван от берберското малцинство в Алжир и др. Президентският мандат и превръщането на езика на малцинството в официален съвсем не са толкова важни в страна, която все още се възстановява от гражданската война от 90-те години на ХХ век, отнела живота на над 250 000 цивилни и военни. Зверствата, извършвани по време на конфликта, понякога



надминават дори варварските действия на джихадистите



от "Ислямска държава" - известни са случаи на прерязване на гърла на бебета в планинските селища в Алжир.

Проблемите в Алжир са много по-сериозни от продължителността на президентския мандат. По време на гражданската война ислямистите, които се трансформираха от тогавашната "Ислямска въоръжена група" в съвременната "Ал Кайда", се биеха срещу алжирските армия и разузнаване, чиито методи на мъчения са изключително брутални. Счупването на зъбите и на пръстите са нещо напълно обичайно. За да накарат затворниците да говорят, ченгетата завръзваха ръцете им към телата, поставяха гумен маркуч в устите им и пускаха силна струя вода, докато те буквално се пръснат.

Алжирски войници потърсиха убежище в Европа и проговориха. Разказаха, че са ги дрогирали, нареждали са им да измъчват и убиват заподозрени лица, особено ако имали бради. Доста високопоставен военен дори подаде съдебен иск във Франция, обвинявайки в клевета войник, който подробно описа в книга какво е трябвало да прави в тази мръсна война. Висшият военен обаче веднага избяга от Париж, след като съдът се произнесе срещу него.

Армията действа толкова безскрупулно, че алжирски автори смятат за по-безопасно да пишат литературни измислици за войната, отколкото да разкажат истината на читателите. В кратък разказ, който се продава в Алжир, е описан животът на лейтенант от армията, който предал другарите си на ислямистите. След като той бил разкрит и е произнесено наказанието, съпругата и децата му били докарани с хеликоптер. Те били принудени да гледат как полицаи го връзват за дърво с бодлива тел, заливат го с бензин и жив го изгарят. Въпреки че уж е художествена измислица, всички знаят, че историята е истинска.

Наскоро в светлината на прожекторите се появи бившият ръководител на алжирските тайни служби Мохамед Медиен. Той ги оглавява в онези мрачни времена на гражданската война и е известен в медиите като един от "унищожителите". Той си позволи



да се обърне срещу Бутефлика,



когато държавният глава (в името на голяма лична "саможертва", според своите лакеи) спечели четвърти мандат през 2014 г. През септември м.г. Медиен беше заслужено овъзмезден за решението си - неочаквано бе "пенсиониран" с одобрението на министъра на отбраната и на няколко висши генерали, които са се заели да "прочистят армията".

За изумление на алжирците Мохамед Медиен неочаквано се появи на страниците на местните медии, за да се оплаче от "несправедливата" присъда, която е произнесена на неговия бивш приятел ген. Абделкадер Аит Ураби, който оглавяваше звеното за борба срещу тероризма. Това звено се "справя" по изключително ефективен начин с бунтовниците от гражданската война. Ураби беше изпратен в затвора заради "унищожаване на военни документи" и "нарушаване на военни заповеди". Според Медиен неговият подчинен е изпълнявал задълженията си със "страст" - можем да си представим какво означава това.

Цялата история повдига два въпроса. Първият е очевиден: какво е имало в тези унищожени военни документи. И вторият:



колко дълбоки са корените на армията в политиката в Алжир



- държава, която винаги е била контролирана от военните. Дали Бутефлика е отстранен по искане на ветераните в армията, които настояват макар и фиктивно той да е на власт, докато се уверят, че няма да имат проблеми с берберите? Или по-вероятно армията да "е разединена"?

Сривът на цената на петрола - 60% от бюджета на Алжир се формира на базата на петрол и газ - няма да доведе до народната любов към властта. 10 млн. от 40-те млн. население на страната живеят под линията на бедността. А със съседни държави като Либия, която е в ръцете на "Ислямска държава", Нигер и Мали, е напълно вероятно съвсем скоро на хоризонта официално да излезе армията. Французите ще дойдат, за да продават повече оръжия. А американците, разбира се, ще приветстват още съюзници в "глобалната война срещу тероризма".