Представете си училище, което прилича на дома ви. В някои класни стаи има само килими, в други - свободно групирани маси и столове. Някои деца са по чорапи, други слушат музика. На обяд си сипват сами храната, след което почистват с метли. Тоалетната е чиста и около нея не дебнат опасности. Учителят не е далеч на подиум пред дъската, а някъде из стаята. Той не обучава учениците в класическия смисъл, а просто ги напътства и подкрепя. Тук няма учебни планове и програми, нито пък ежемесечни тестове - вместо това учениците получават от учителите си коментари, които трябва да обсъдят заедно. Често уроците се провеждат навън, сред природата.

"Добре беше да помечтаем как може да изглежда и българското училище след 150 години". Така спонтанно възкликна родна учителка, след като изслуша поредния лектор от чужбина на втората национална среща "Свободно развитие на образование", организирана миналия уикенд в столицата от Националната мрежа на родителите. Тези "фантастични" училища са много далеч от реалностите в България, но всъщност някои наглед дребни детайли могат да променят много и да се приложат и тук, без да чакаме образователните реформи, които вечно са в бъдещо време.



ИЗРАЕЛ



Преди 30 г. Яков Хехт създава първото демократично училище в гр. Хадера, Израел. Днес вече има мрежа от подобни школа в 45 държави. Освен че обучава учители, той поставя началото на модела на "градовете училища", превръщащ целия град в образователна среда. Поне 10% от израелските деца в момента се обучават по неговите идеи. А те са - всеки ученик решава какво, къде и как да учи по свой индивидуален учебен план, училището се управлява на демократичен принцип, като решенията се вземат заедно от родители, учители и деца, разчита се на т.нар. "близко сътрудничество", при което учениците се обучават взаимно, напътствани от подкрепящ възрастен. Според Хехт пирамидалната структура в днешните училища, при която поставените най-отгоре спускат правила на по-долу стоящите и натъпкват всички в една кутия, вече е отживяла времето си. Затова следва да се премине към мрежова структура - при нея е важен всеки отделен елемент ("всеки цвят"), като най-ценно е да се открие пресечната точка между таланта и мотивацията на децата.

Неговите класни стаи са построени именно по мрежовия модел - учениците се обучават взаимно, а оценката е на целия клас. Чиновете или ги няма, или са подредени в кръг, учениците може да са разпръснати или разпределени по групи. Тъй като всеки ученик е учител, децата си избират цвят. Жълто означава, че не разбират добре материала, а зелено - че го разбират и могат да преподават. "Зелените" деца обучават "жълтите" и накрая всички научават всичко", казва Яков Хехт. По думите му така учебният процес става вълнуващ, а резултатите скачат неимоверно. Освен това децата започват да действат в екип, тъй като, както при футбола, отборната игра всъщност е тестът, а оценката накрая се дава на целия тим, а не на отделните играчи. "Защо отрано да не учим децата да разказват приказки и да ги споделят със своите приятели? Когато имат собствени истории, тогава ще имат мотив да се научат да пишат", казва той.

Хехт дава пример с курсовете MOOC (отворени онлайн курсове с неограничен достъп), при които успеваемостта е била около 4%. След поредица изследвания и прилагане на мрежовия модел, при който успешно преминалите обучават начинаещите, успеваемостта се вдигнала до цели 83.5%. По думите му по подобен начин се вдигнало много нивото на математиката в Израел. Експертът е привърженик и на ученето навън - дори в десетките обществени сгради (електроцентрали, ресторанти, музеи, театри и т.н.), където според него учениците най-бързо и лесно усвояват определени знания.



ДАНИЯ



Първото свободно училище в Дания е създадено през 1852 г. на принципа "отдолу нагоре". В основата му е свободното движение на хора, които са недоволни от образователната система и подемат отговорността за обучението на своите деца. Така днес 15% от датските ученици учат в 550 свободни училища. Основната разлика с държавните и общинските школа е, че свободните могат сами да определят учебната си програма, начина на оценяване, ежедневието си и др. В 33 от този вид школа например няма изпити. В края на обучението си обаче следва да имат същите резултати като останалите училища. "Успехът на нашите ученици е с една единица повече от връстниците им от общинските школа, освен това 50% от завършилите свободни училища влизат в университет, докато при другите училища този процент е 30 на сто", коментира Питер Пидерсен, дългогодишен директор и председател на Датската асоциация на свободните училища. Съревнование между двата вида образователни институции има и на свободните училища се гледа като на "каймака" в обществото, но според Пидерсен те не трябва да се противопоставят, а състезанието следва да бъде градивно. Друга отлика на свободното училище е, че то акцентира не само на обучението, но и на възпитанието на децата като личности и сътрудничеството им с другите.



АНГЛИЯ



"Когато през 2005 г. станах директор на "Стенли парк хай", училището имаше големи проблеми с дисциплината. Родителите от квартала ни заобикаляха и водеха децата си в по-отдалечени училища", споделя Дейвид Тейлър. Днес обаче поведението на учениците му е оценено като "отлично". На какво се дължи успехът? Тейлър се фокусира върху взаимоотношенията с учителите, както и върху откриването на страстта на всяко дете. Разделя училището си на нещо като четири минишкола - всяко от тях има директор, на който се делегират съответните права. Така общуването става по-лично. Учителите може да са и начинаещи (поне 2 г. стаж), но да имат разнообразни идеи. Реорганизира и учебното време - в четвъртък часовете свършват по-рано, като преподавателите печелят "50 минути глътка въздух". Въвеждат и т.нар. "интензивен ден", когато всеки час е с 10 минути по-кратък. Така вместо в 15:30 ч., учениците и учители приключват в 12:30 ч. Разтоварването естествено ги прави по-мотивирани.

С подкрепата на родителите директорът намалява и броя на учениците в клас и налага принципа в една седмица на децата да се преподава максимум по 7 предмета (7 учители), докато на други места има седмици, в които едно дете се среща с 18 преподаватели. Въвежда и специален час, в който учениците могат да споделят какво ги вълнува и седмици наред да търсят с учителите си отговорите на своите въпроси. Набляга се на разработването на проекти, при които учениците се свързват с местните общности. След 9-и клас се предлага широк избор на специалности, включително "механика и устройство на колата" (нещо, което не влиза в програмата на правителството). Оценките са забранени, (както и родителските срещи) вместо това учителите подготвят писмени коментари, на които учениците следва да отговорят - да одобрят, да възразят или да се самооценят. В резултат на всичко това обаче децата видимо подобряват представянето си.



НОВ ПОДХОД

Ето какви тенденции открои друг лектор от конференцията - Майк Дейвис, директор на училище в Англия, създал клубове по интереси за учениците, както и стаи за лично време, в която децата просто да отдъхнат:

- преминаване от самостоятелна подготовка към работа в групи;

- отделяне от учебниците и излизане на терен;

- учителят не е светец, издигнат на пиедестал, а е близък на учениците, познава особеностите им;

- без тестове, вместо това - повече проекти, изложби и др.;

- заменяне на фиксираната учебна програма с гъвкава;

- преминаване от учене на отделни предмети към изследване на отделни теми;

- учениците трябва да са в центъра, самите те да могат да вземат решения.