Преди дни в Ню Йорк Общото събрание на ООН заседава на специална сесия, на която беше обсъдено как държавите от света могат заедно да се борят срещу световния проблем с наркотиците. Изборът на подходяща стратегия стана тема на ожесточени дебати - дори и използваната терминология продължава да бъде много спорна. Целта на заниманието бе да се преосмисли глобалната стратегия в борбата с наркотиците за първи път от 20 години. Въпреки съгласието относно необходимостта да се справят с проблема с наркотиците страните от ООН задълбочиха своите и без друго сериозни разногласия относно начините за действие, като някои от тях призовават за продължаване на войната срещу тях, а други се обявиха за декриминализация и фокусиране върху ограничаването на щетите. Редица лидери от Латинска Америка посочиха, че агресивните действия във войната срещу наркокартелите са се провалили, като в същото време са отнели и разрушили хиляди животи. Те посочват необратимата тенденция към легализирането на "меките наркотици", като марихуаната например. Дори бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан публикува своя статия с призив



да се спре безсмислената война



с наркотиците във в. "Хъфингтон пост".

Малко след това президентът на Мексико Енрике Пеня Нието стана поредният световен лидер, който предложи да бъде легализирана употребата на марихуана за лечебни цели. Наскоро стана известно, че Канада също ще предприеме стъпки за легализирането на марихуаната през следващата година. Това съобщи здравният министър на страната Джейн Филпот. "Ние ще представим закон през пролетта на 2017 г.", заяви тя по време на специална сесия на Общото събрание на ООН, посветена на проблема с наркотиците. В своето изказване министър Филпот посочи редица причини за легализирането на лекия наркотик, сред които и мнението, че законодателство в Канада и чужбина е прекалено строго и неефективно. "Знаем, че не можем да решим проблема с арести", допълни тя. Ямайка категорично защити решението си да декриминализира притежаването на малки количества марихуана. Първата държава в света, която официално легализира тревата, беше Уругвай през 2013 г.

Директорът на американската правителствена Служба за национална политика за контрол на наркотиците Майкъл Ботичели подчерта, че "усилията на правоохранителните органи би трябвало да се съсредоточат върху престъпните организации, а не върху хората, страдащи от разстройство в резултат на употребата на наркотици, които имат нужда от лечение и грижи за подпомагане на възстановяването". Куба се противопостави на узаконяването на наркотиците или на обявяването им за безвредни. Ватикана се обяви категорично против легализирането на наркотиците и смята семейството за ключов елемент в стратегията за превенция на злоупотребата с наркотични вещества, както и за лечението и рехабилитацията на хора със зависимости. Това съобщи папският нунций към Организацията на обединените нации архиепископ Бернардито Ауса, който говори по време на специалната сесия в Ню Йорк. Той припомни, че на състоялата в Рим през 2014 г. 31-ва Международната конференция за борба срещу трафика на наркотици папа Франциск предупреди, че вдигането на забраната за употреба на забранени вещества няма да намали степента на зависимост.

Иран каза, че е иззел 620 тона наркотици м.г. и харчи милиарди долари за борба с въоръжените наркотрафиканти. Вътрешният министър на страната Абдолреза Рахмани Фазли потвърди, че страната му е готова да бъде домакин на международна конференция за борба с наркотиците и свързаните с тях



престъпления по балканския маршрут,



който е един от главните коридори за трафик на хероин, свързващ произвеждащия опиум Афганистан с големите пазари в Русия и Западна Европа. Той обикновено минава през Пакистан, Иран, Турция, Гърция и България, като пресича Югоизточна Европа и стига до западноевропейския пазар. Според Службата за наркотиците и престъпността на ООН (СНПООН) пазарната стойност на пренасяните годишно по него наркотици е около 28 милиарда долара.

През 2009 г. администрацията на американския президент Барак Обама заяви, че терминът "война срещу наркотиците" е контрапродуктивен, защото кара определени хора да се чувстват като мишена. Войната срещу наркотиците беше обявена още от президента Ричард Никсън през 1971 г. Но липсата на данни затруднява разбирането на ефекта, защото е трудно да се изчисли адекватно производството на наркотици, търговията с тях и използването им, както повечето нелегални дейности, писа наскоро в. "Гардиън". И без да бъдат известни изходните стойности, е трудно да бъде разбран ефектът на каквато и да било политика. Въпреки това, когато са налице дългосрочно данни, те показват системни слабости в политиките срещу наркотиците. Изследване, публикувано в British Medical Journal през 2013 г., установи, че въпреки усилията за ограничаване предлагането на наркотици, след 1990 г. цените са паднали, докато чистотата на наркотиците се е увеличила. Тенденциите са сходни в САЩ и в Европа. Заключението на авторите гласи: "Тези резултати показват, че разширяването на усилията за контролиране на глобалния незаконен пазар на наркотици чрез прилагането на закона се провалят".

По-конкретно, учените са установили, че изчислени на базата на средната инфлация (и в съответствие с чистотата), цените на хероина, кокаина и канабиса са намалели съответно с 81%, 80% и 86% в периода между 1990 и 2007 г., докато средната чистота се е увеличила съответно с 60%, 11% и със 161%. В международен план



нелегалната търговия с наркотици е по-голяма,



отколкото която и да е легална дейност. Според доклад от 2011 г. на Global Financial Integrity нелегалните дейности в света са инкасирали 650 млрд. долара, от които 320 млрд. само от наркотици. Сред другите високо печеливши незаконни търговски дейности са били с фалшифициране на маркови продукти (250 млрд. долара) и трафикът на хора (31.6 млрд. долара). Само че тези статистики са доста ограничени. Лесно е да бъде оценено, че публикуваните същата година статистики са сравними - изкушаващо, но погрешно. Оценката на стойността на международната търговия с наркотици идва от 2005 г., докато числото за фалшифициране на маркови продукти е от 2009 г. Истината е, че никой не знае точната стойност на международната търговия с наркотици, макар да е ясно, че възвращаемостта е достатъчно доходоносна, че някои индивиди да искат и да се нуждаят да поемат рисковете.

Тези рискове включват наказание от правосъдната система. Само че и ефикасността на полицията е твърде съмнителна. Институтът "Брукингс" публикува преглед на глобалната политика срещу наркотиците през 2008 г., в който са сравнени три различни подхода: "моделът на наказанието", използван в САЩ, при който пращат виновните в затвора, за да се избегне употребата; "моделът на ненаказване", използван в Италия и Испания, където наркотиците са нелегални, но не се криминализира употребата им от лица до определено максимално количество; и най-накрая - "моделът на декриминализиране" използван в Холандия, който позволява продажба на канабис за лични нужди. Анализът на "Брукингс" беше най-критичен към използвания в САЩ модел на наказание, където процентът на лишените от свобода е скочил (от приблизително

50 000 души през 1980 г. до 210 200 през 2015 г.) при огромни разходи за данъкоплатците, независимо от факта, че много малък брой затворници имат достъп до някаква форма на лечение. Става ясно, че войната с наркотиците е обречена на провал, но това най-вероятно ще бъде констатирано от "силните на деня" след още хиляди разбити животи.



------------------

ЧЕЛЕН ОПИТ

В края на април в София се състоя марш под надслов "Свобода за конопа". Той се организира от Българската асоциация за индустриален коноп и Пациентското сдружение "Рестарт", а на събитието им с начална точка площадът пред храма "Света Неделя" се събраха няколко стотини души. Маршът имаше три основни искания - регламентиране на медицинския канабис, т.е. на лечението с коноп. Както и регламентиране на допустимо количество за употреба за лични цели, така че употребяващите т. нар. "лека дрога" да не влизат в затвора за цигара канабис и бизнесът, който желае да отглежда с индустриални цели канабис да може да го прави без държавата да му пречи. Централният плакат на събитието изобразяваше жена, която символизира спокойствие, а косите й са от листа на канабис. Сред защитниците на легализирането на марихуаната за медицински цели се оказа и юристът Димо Господинов. "Ние подкрепяме по този начин и борбата срещу тежките наркотици, защото няма медицинска връзка между употребата на марихуана и тежките наркотици", заяви той пред БГНЕС. Но има криминална връзка между тях - хората са принудени сега да си набавят марихуана от престъпници и те наред с нея продават и по-тежките наркотици, добави Костадинов. Той не смята също, че има връзка между двете кампании - забраната на тютюнопушенето на обществени места и призивът за легализирането на леката дрога, на първо място - за медицински цели. "Поколенията вече са други и хората не смятат, че това е нещо кой знае колко лошо", смята Димо Костадинов.