Промените във висшето образование са в пълен ход - и във финансирането, и в приема. За първи път тази година моделът за финансиране на висшите училища е ориентиран към резултатите от обучението и потребностите на пазара на труда. Целта е най-сетне да започнем да говорим за качество, а не само за количество. Казват, че такива дълбоки промени не е имало от години. С добрите очаквания обаче се появиха и първите критики на модела. Къде ще покаже изкривявания той? "Сега" представя две гледни точки по темата. Николай Денков е професор по физикохимия в СУ. Доскоро бе зам. просветен министър с ресор висше образование, като подготви голяма част от промените в тази сфера. През април т.г. подаде оставка заради разногласия със стила на управление на министър Кунева. Доц. Иван Марчевски е новият ректор на Стопанската академия в Свищов. Макар да казва, че промените в методиката за определяне на план-приема и финансирането според качеството са крачки в правилната посока, той има редица резерви към начина за постигане на тази цел.

-------------------------------------------------------------------

- Проф. Денков, 2/3 от университетите у нас се канят да увеличат таксите си. Това опит за компенсация ли е на по-ниския прием, който вече ще се определя според качеството на обучението?

- Увеличението на таксите според мен идва най-вече от притеснението на ректорите, че все още не си представят изцяло как ще се развие процесът. Академичните ръководства нямат причина да се опитват да компенсират намаления прием, тъй като не предвиждаме намаление на общото финансиране. По-скоро се опитват да се презастраховат. От промените, които стартирахме, не следва, че трябва да се увеличават таксите. Логиката е обратната - да се намали броят на студентите за същите или за повече средства, което означава, че за всеки студент ще се дава по-голяма субсидия. Може би университетите още не разбират изцяло процеса, който е стартирал. Възможно е също да имат притеснения, че няма да се случи точно това, което се казва.

В разговорите ни с Министерството на финансите те са декларирали многократно, че имат готовност да увеличат парите за висше образование, ако видят, че има подобрение на качеството на обучението. Т.е. логиката на промените не е да се спестят пари, а да се обучават по-малък брой студенти с по-високо качество и по-добра реализация. Тази промяна е обективна необходимост поради по-малкото завършващи абитуриенти и поради диспропорциите между обучаваните студенти и нуждите на икономиката.

- Не е ли нелогично, че таксите се вдигат освен за масовите специалности като икономика, в които със сигурност ще има по-малко студенти, и за такива с недостиг на кадри като педагогиката, които бяха обявени за приоритетни и ще бъдат финансирани по-добре?

- За икономиката е разбираемо. Един от механизмите да се намали естествено броят на кандидат-студентите, без да намалеят приходите, е да се вдигнат таксите. Но това не е най-добрият начин, защото означава, че ще останат не най-добрите студенти, а тези, които имат повече средства. За педагогиката е възможно да се търси подобно обяснение. Всъщност има над 20 хиляди студенти в педагогическите специалности, но около половината от тях не влизат на работа в училищата. По отношение на правото и компютърните специалности според мен по-скоро се търси директно увеличение на приходите на училищата, защото при тях интересът е устойчив от години и реализацията на студентите е много добра.

- Какво показва оценката на въздействието на промените, която подготвихте?

- Оценката на макрониво за цялата страна е ясна - трябва да се намали общият брой студенти. От завършващите сега висшисти повече от половината не намират реализация на висшето си образование. Това не означава, че точно с толкова трябва да се намали броят им, защото имаме и друга цел - да пренасочим част от кандидат-студентите от специалности, в които има излишък, към други с недостиг на кандидати. Моята оценка е, че трябва да се намали броят на студените до ниво, в което да се появи здравословна конкуренция между тях. В момента такава няма с изключение на медицината, правото и някои други специализирани направления с ограничен прием. Затова от сегашните 80% от завършващите абитуриенти, които държавата субсидира, трябва да се отиде на ниво 50-60% от завършващите. Т.е. държавният прием да бъде намален с 25-35% в следващите три години. Това ще създаде конкуренция сред кандидат-студентите и ще пренасочи част от децата към професионалното образование, което ще е полезно и за тях, и за икономиката. Очакваме да има намаление на приема между 10 и 20% (тоест с около 5 до 10 хиляди студенти), но какъв точно ще е процентът и как точно ще се преразпределят младежите в отделните професионални направления, ще разберем през ноември, когато висшите училища докладват реалния прием. Тогава може да започне подготовката за приема през следващата година. В зависимост от това как се е развила тази приемна кампания, ще могат да се коригират коефициентите за 2017 г., така че процесът да продължи в здравословна посока.

- А как ще се отразят промените на ниво университет?

- Най-труден е проблемът при многопрофилните университети. Анализът показва, че там, където те са разкрили нови специалности и направления през последните години, почти винаги представянето им не е добро. Особено университетите, които са се разгърнали толкова много, че са станали "всеядни". Например Югозападният в Благоевград има повече професионални направления от СУ, въпреки че е със значително по-малко студенти. Подобна е ситуацията с Великотърновския университет, който през последните години също се беше насочил към експанзия в много посоки. Сходни проблеми имат и неприсъщите специалности (право, социология) в техническите университети. Всеки от многопрофилните университети обаче има и свои силни направления. Нещо повече, възможностите за развитие на бизнес в регионите ще изискват откриване и на нови специалности и направления, но този път с мисъл за реализацията на студентите след тяхното завършване. Затова е много важно академичните ръководства да преценят трезво кои са перспективните направления, как да увеличат приема в тях и съответно да намалят студентите в по-слабите направления или направо да ги закрият.

- Засега обаче не се вижда да има закрити специалности. Напротив, създават се нови. Виждате ли зрялост в университетите по отношение на промените?

- Съвсем нормално е това да бъде процес, който ще отнеме 2-3 години. Очаквам тази година академичните ръководства да осъзнаят дълбочината на промените, които трябва да направят. И след като се види първият прием по новите правила, ще е ясно и колко кандидат-студенти са готови да ги използват в своя дългосрочна полза, като се насочат в приоритетните направления, за които има дефицит на кадри в икономиката. В момента е много трудно да се предскаже дали на мястото на спряната държавна субсидия, където е разрешено да има платено обучение, съответните студенти ще решат да си платят, или ще се пренасочат към друго направление, което е с държавна субсидия. Аз лично очаквам второто и горещо съветвам студентите това да бъде техният избор. Защото направленията, за които има държавна субсидия, са тези, за които се очаква след това да има добра реализация, а на много места и високи заплати. Очаквам също да бъдат закрити цели специалности най-малкото заради намаляващия брой студенти. А дали ще се стигне до затваряне на направления и факултети, зависи от университетските стратегии. В по-дългосрочен план се очаква такова закриване, включително и сливане на висши училища, но това трябва да бъде осъзната необходимост от тях, а не външен натрапен административен акт.