Преди дни само Европейската комисия повтори за пореден път наглата лъжа, лицемерно маскирана като прогноза, - че "се очаква" икономиката на България да се забави спрямо 2015 г. и от 3% ръстът на брутния вътрешен продукт да падне до 2%. Вместо да отвърнат откровено и остро, както го правят уважаващите нациите си държавници, като г-н Орбан и г-жа Шидло, нашите хрантутници поддакват с инфантилни усмивчици, запазен знак на софийските йесмени. И повтарят лъжата. Ако изобщо се замислят, и чиновници, и политици си казват - какво пък, прогнозирали нещо хората, може и да са сгрешили. Не, този път в Брюксел прехвърлиха границата, има числово доказателство, че прогнозата за мижавия ръст



не е грешка, а лъжа -



грешка е да не познаеш бъдещо несигурно състояние. Това е обичайното за всички прогнози на т.нар. международни институции за България (и повечето страни в Нова Европа). От 1990 година всички те - Международният валутен фонд, Световната банка, Европейската комисия, европейските международни банки - само за две години познаха как вяло ще се развива България в годините на тотален срив - 1996-1997 и 2008-2009. И грешките винаги са в една и съща посока, всички параметри, сочещи растеж и успех, винаги, трайно и много се подценяват. Но този път прекалиха: ако БВП вече има още в края на март над 3% ръст, а някой "прогнозира", че до края на годината те ще станат 2%, той не греши, а лъже. Или нищо не разбира, или не вижда какво става в страните, които уж "анализира". Откъде обаче се взеха над 3% ръст за първото тримесечие? Очевидно



в статистиката такъв ръст няма



Толкова по-жалко за статистиката, толкова повече трябва да се замислим защо го няма и да захванем авариен ремонт. В статистиката и истинският ръст на икономиката за миналата година го няма. Тя все още ни будалка с 3% годишен ръст на БВП, а ръстът е очевидно поне двойно по-висок, вероятно и тройно! И може да са окаже, че България има през 2015 г. най-висок икономически растеж в Европа. И това се доказва само от един-единствен, но безспорен факт: за последните 12 месеца (от март до март) приходите от ДДС са с 16.4% повече, от данък върху печалбите - с 20%, а за фискалната 2015 г. фирмите са платили 10% повече корпоративен данък и 12% повече ДДС. "Това е значително над икономическия ръст", вяло забелязва отчетът на бирниците.



Не! Това Е икономическият ръст!



Измерен не със статистически форми и сметки - вятър, а платен с реални пари в хазната. Постъпленията от ДДС не са точен измерител за икономическия ръст, иначе нямаше да има нужда да мерим БВП, щяхме само да броим парите в хазната. Например, ако вносът расте, а износът намалява, приходът от ДДС ще се увеличи, а ръст в икономиката може и да няма. Ако нарастват инвестициите и износът, приходът от ДДС ще намалее, макар че такова оживление е признак за растеж. Но през 2015 г. износът нараства с 9.7%, а вносът - с 1.8%, а през 2016 г. вносът дори има спад (горивата бяха и са евтини). Инвестициите мъждукат на санитарния минимум. Невежи типове "обясняват" растящите данъчни приходи изцяло с един съществен процес:



икономиката "излиза на светло",



т.е. част от продукта в сивия сектор започва да се облага. (Което не било икономически ръст.) Напротив, икономически ръст е по всички дефиниции и правила. Друг е въпросът за лага (дали БВП е нараснал в периода, когато е отчетен, или преди, докато се е крил). Та 16.4% ръст на ДДС може да се обясни само с икономически ръст, неотчетен (засега) от статистиката - тя чак след години ще го забележи, защото занижените първоначални данни се ревизират (и растат), но кой ли през 2020 г. изобщо ще се трогне, че България е била шампион по ръст за 2015 г. Важното е, че днес друг се кичи с лаврите и налива шампанското. Трябва да разберем, че това не са икономически фантасмагории, иде реч за загуба в живи пари. Трябва да крещим, за да знаят всички:



като ни подценяват, ни крадат!



Ще започна от най-простия, но видим пример: каквото и да гъгнат ЕСовците, в крайна сметка "европейски средства" се дават според БВП. Ако БВП на България трайно и постоянно е занижен с 10%, вземаме 10% по-малко от брюкселската хазна, наистина плащаме по-малка вноска, но разликата е над 100 млн. евро годишно наш минус. А това далеч не е най-съществената загуба от системното подценяване на България. Инвестициите се насочват към страните, където икономиката расте по-бързо. Към изоставащите интересът намалява. При подценен БВП задлъжнялостта изглежда по-висока. За бавно развиващите се (и постоянно лъжливо подценявани в сравненията по корупция, престъпност, ред, закон, свобода и пр.) страни банките начисляват по-висока рискова надбавка и кредитират по-трудно и по-ограничено. Затова плащаме по-високи лихви. Ако е вярно, че "брутният външен дълг на България" е 34 млрд. евро* и лъжливото очерняне на страната е вдигнало кредитните лихви дори с 2%, значи на година плащаме 680 млн. евро повече лихви. А най-лошото идва сега:



подценяването на страната топи богатството



на нацията. Цената на всяка инвестиция се определя от продукта, който произвежда, съпоставен ("сконтиран") с очаквания доход на местния пазар (завишената цена на капитала + завишената рискова надбавка). Затова ако две предприятия - едното в България, другото в Германия, имат еднаква брутна печалба (EBITDA), за българското финансов инвеститор ще даде между 30% и 50% по-малко. Също и за жилищата, земята... Клеветите, злобното обругаване на страната, лъжите и преднамерено занижените прогнози трайно подбиват цените на инвистиционните активи. Та като чуете някой пърльо да брътви колко корумпирана, недъгава, неуредена, рискова и неразвиваща се е България, да знаете, освен че е лъжец и всичко друго, този пряко ви ограбва.



- - -

* А то не е вярно, още повече: такова нещо като "брутен външен дълг на България" няма, дълг "на България" е само държавният дълг, иначе дългът на Иван не го дължи Стоян, още по-малко пък е "на България".