Две седмици след потайното пускане на законопроекта, който преобръща втория стълб на осигурителната система, финансовият министър Владислав Горанов все още не е посочил нито една цифра в подкрепа на своите предложения - удивително постижение за човек на този пост. Думите, изговорени по адрес на промените, в последните дни се увеличиха, но от тях мъглата още повече се сгъсти, а опитите да се изкара всичко като защита интересите на осигурените имаха обратен ефект.

Близо 8-те млрд. лв. в универсалните и професионалните фондове са любима тема на Горанов - само преди година и половина той искаше откровено да ги национализира с аргумента да има "повече свобода и демокрация в тази държава. Свобода на избора". Сега министърът предлага т.нар. индивидуална партида да става обща при пенсиониране и да не може да се наследява. Без право на избор. Това трябва да гарантира на хората пожизнена пенсия дори при лоши резултати на дружествата и други "евентуални проблеми" в системата. Техните интереси са толкова присърце на Горанов, че той "се е нагърбил" с трудната задача да се разпореди с парите им, без да ги пита дали искат, или не искат.

В последните две години финансовият министър направи редица намеци, че нещо не е наред с пенсионните дружества, но никога досега не е назовал проблема конкретно, нито е казал колко точно не е наред - в левове. И най-важното - не е направил нищо, за да поправи това, дето не е наред. Защото с въведената преди година възможност хората да изтеглят парите си от втория стълб и да прехвърлят всичко в НОИ, а индивидуалната им партида да се влее в Сребърния фонд, управляван от МФ и



имащ 0 (нула) лв. доходност,



не се решава нито един проблем с лошото управление на някое от деветте дружества.

Сега рефренът е същият. "Надявам се подозренията ни, че има нещо нередно, да не се оправдаят. Ако се оправдаят обаче, така шумните пенсионноосигурителни дружества ще дължат отговори на обществото, защото тяхната отговорност се измерва в милиарди. Тогава съм сигурен, че сега шумно изразяващите се радетели на сегашната система едва ли ще са толкова шумни", обяви министърът пред "Труд". Което поставя въпроса къде е държавата и ако има проблеми, защо те не бъдат публично обявени, за да се намерят точните им решения. Вместо това в последните дни все по-открито се говори, че зад набързо публикуваните промени стои желанието на "един калпазанин" да си купи по-евтино най-големия фонд на пазара.

На този фон министър Горанов предпочете контраатаката. "Големият проблем при втория стълб в пенсионното осигуряване е твърде ниската прозрачност от страна на пенсионноосигурителните дружества, които са в дълг на осигурените лица, и не бива да забравяме, че всъщност отговорност за вложенията носи държавата чрез регулатора", казва министърът в същото интервю. Само че с кое точно от предложенията си Горанов решава "големия проблем"?

Факт е, че в закона подробно е описано как се събират парите за пенсия, но не и как ще се изплащат. Първата вълна втори пенсии трябва да стартира след 2021 г. В кодекса за социално осигуряване схематично е описано, че пенсията от универсалните фондове е пожизнена, а дружествата трябва



да заделят резерви, за да гарантират пенсиите



на хората, които ще живеят по-дълго и ще изчерпят натрупаната сума по партидата си. Експерти коментират, че индивидуална партида и пожизнена пенсия са несъвместими, както сега е записано в закона. Вторият стълб обаче не е солидарен като НОИ, където има гарантирани минимални размери на пенсиите - защо парите на внасялите солидни суми да отидат за пенсията на друг човек, който е внасял ниски суми? И защо човек, като навърши пенсионна възраст, да не може да реши, че си иска спестеното веднага и в пълен размер?

Европейската комисия също е притеснена от ситуацията с пенсионните фондове, но тя изтъква и липсата на ефективен контрол от държавата. Към момента няма как да се отговори на въпроса има ли "гнили ябълки" във фондовете и как да бъдат те дисциплинирани, нито може да се проследи проблемът със свързаните лица. Това би трябвало да стане ясно от стрес тестовете, които вече бяха отложени с три месеца, като се очаква да се случат към края на годината. Със заклинания "Не дай Боже да се окажем прави" обаче проблемите няма да се изпарят - ще се наложат най-вероятно нови мерки, за което намеква и самият министър. Но дружествата инвестират в свързани лица, защото години наред никой от управляващите не е сметнал за необходимо да разшири дефиницията за това кои са свързаните лица, нито да затегне контрола, като направи Комисията за финансов надзор по-ефективна. Дружествата са непрозрачни, защото законът им го позволява, а регулаторът не може или не иска да ги следи по-изкъсо.

Същото бе и с таксите, които фондовете събират - години наред предложението те да бъдат намалени се подмяташе в парламента, но



нито една политическа сила

не събра воля да го прокара



Все още малко се шуми около втората част на промените, които касаят управлението на фондовете. Тук се въвеждат редица нови изисквания, които са в състояние да преобърнат пазара - задължителното прелицензиране на всички дружества и възможността на регулатора, т.е. Комисията за финансов надзор, да преценява субективно дали да дава или не лиценз. Има нови по-строги критерии за управата на дружествата. На сцената се появяват и застрахователните дружества, които също да изплащат пенсии. И това предложение не е обосновано. Сред текстовете безспорно има и добри - като забраната да се инвестира в инвестиционни имоти, чиято стойност не може да се определи. Но начинът и времето на появата на законопроекта отклониха вниманието от тях.

Нищо добро не обещава и начинът, по който се прехвърля топката. Вместо да склони на конструктивен дебат, финансовият министър дава сигнали, че може да се разсърди и да оттегли законопроекта си. След което - потоп. Да се оправя социалният министър. Той пък се държи като страничен наблюдател и предава щафетата нататък - на пенсионните дружества. Никой не говори за други варианти, например старото предложение на КФН гарантирането на пенсиите да се финансира солидарно от фондовете с отчисления в специален резерв и от гражданите чрез нова такса върху парите им. Всъщност от заявените позиции дотук е ясно едно - и депутати, и представители на фондовете, и осигурителни експерти настояват, че хората трябва да имат право на избор какво да сторят с парите си, удържани от заплатата им в продължение на 20, 30, 40 г. Когато Горанов сложи на масата тази възможност, ще може да му повярваме, че се е опитал да реши реално съществуващ проблем. Иначе остава съмнението за онзи "калпазанин".