Методиката за определяне на приема поставя в неравнопоставена ситуация специализираните висши икономически училища. Политиката по намаляване приема на студенти в професионални направления "Икономика" и "Администрация и управление" чрез редуциращи коефициенти, които са общи за всички, може да доведе до дългосрочни проблеми на университетите, специализирани в едно, две или най-много три професионални направления. Въпреки декларираните намерения за концентрация на обучението по икономика и администрация и управление в няколко утвърдени висши училища на практика специализираните висши икономически училища, каквото е Стопанската академия, ще бъдат най-силно засегнати от промяната. Намерението за стимулиране на висшите училища да се отказват от прием в специалности, в които нямат традиции и потенциал, и да се фокусират върху тези, в които са силни, е невъзможно в случая със Стопанска академия. Ние от създаването си преди 80 години до сега съзнателно сме специализирани само в подготовката на икономисти и сега, когато приемът им се намалява - в нашия случай с 25%, накъде да "пренасочим" усилията си? Ако методиката не отчита специализацията на висшите училища и броя на развиваните професионални направления, а понастоящем е така, ние на практика ще бъдем най-засегнати от промените, защото колегите, които развиват икономика от 5 или 10 години, имат "резервен план" - да се върнат към това, в което са добри, а ние нямаме такава възможност.

Размерът на коригиращите коефициенти на годишна база създава предпоставки за големи диспропорции. Коригиращите коефициенти за тази година в икономическите специалности варират в диапазона от 0.55 до 1.25, което е предпоставка за рязък спад на приема в рамките на една година. Ако заложените количествени параметри в методиката за приема се запазят устойчиви във времето, това би означавало в рамките на няколко години специализираните висши училища да бъдат



изправени пред дилемата да изчезнат



или да започнат да предлагат обучение в несвойствени за тях специалности, защото броят на обучаваните икономисти ще намалява ежегодно, а ние няма към кои други специалности да се преориентираме.

Друг проблем е обстоятелството, че и двата компонента, от които зависи финансирането на висшите училища - финансирания от държавата прием и размерът на издръжката на един студент - почиват на еднотипни критерии, т.е. висшите училища или ще бъдат санкционирани два пъти за слаби резултати, или ще бъдат поощрявани два пъти за добри резултати. Това би довело до нездравословно голяма дистанция между няколко "отличници" и всички останали. Без да натрапвам мнението си, все пак смятам, че качествено висше образование не може да се гради само върху 5 или 10 университета.

Основният аргумент за въвеждане на новата методика е дисбалансът между броя на завършващите средно образование и заявките на висшите училища. В същото време използването на методика с понижаващи коефициенти (под 1) за едни професионални направления и повишаващи (над 1) за други може да доведе не до намаляване на броя на заявените места, а до преразпределението им между висшите училища с различен профил и отново да свръхпредлагане.

Използваните в методиката показатели се отличават с определена инерционност. Тяхната специфика



не стимулира висшите училища



да извършват бързи промени в дейността си, които в краткосрочен аспект да обърнат тренда на даден показател. Напротив, всички предприети мерки от училищата за подобряване на напредъка в тези области се отразяват в стойностите на показателите с голямо закъснение във времето. Например, оценката от акредитацията ще влияе достатъчно дълго върху цялостната оценка (между 4 и 6 години), без да може висшето училище да влияе върху нея. Индексите за цитируемост също биват изчислявани на базата на период от пет години, което означава, че влиянието за една година, което може да бъде управляемо, е само 20%.

Специализираните икономически училища са ограничени във възможността си да защитят по-висок прием в специалности, които са определени от държавата като приоритетни. Пример в това отношение са компютърните науки. Държавата приема, че приоритет за нея са обучаваните в специалности от направление "Компютърни науки", но не и тези, обучавани в специалностите, свързани с приложението на компютърните и комуникационните технологии в икономиката (специалности "Бизнес информатика" (Стопанска академия), по която ние обучаваме студенти вече 50 години, "Бизнес информатика и комуникации" (УНСС) и "Бизнес информационни системи" (ИУ-Варна) в професионално направление "Икономика". Различието между специалистите, подготвяни в тези специалности, и специалистите, подготвяни в професионално направление "Компютърни науки", е високото ниво на притежаване на базисни и специализирани компетенции в областта на икономическата теория и практика. Защо те да не са нужни на икономиката и на държавата като цяло?

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ

Намаление във финансирания от държавата прием ще имаме и при двете професионални направления, в които обучаваме. Намалението спрямо усреднения ни прием през последните две години при направление "Икономика" е с около 350 души, а при "Администрация и управление" - с около 70. Резерви за попълване на незаетия ни капацитет има в платеното обучение, към което, макар и с неохота, ще се върнем през настоящата кандидатстудентска кампания.