Малцина са тези, които са доволни от енергото - от услугата или от сметката. Добрата новина е, че от началото на април вече може да смените фирмата, която ви доставя електричество. Услугата е безплатна и ако всичките ви документи са в ред, би трябвало да отнеме по-малко от месец. Чаканата от години възможност обаче си има и обратна, не толкова привлекателна страна.

Процесът е в самото си начало и засега не се очертава наплив от желаещи да се включат в него. При това съвсем реално може да се окаже, че сметката ви ще е по-висока. Най-малкото заради първоначално по-високите цени.

Лошата новина е, че раздялата с енергото е само частична. С избора на доставчик сменяте единствено фирмата, която ви снабдява с ток. От него ще идва и сметката за употребената енергия. Но ще плащате и на досегашното си разпределително дружество - ЧЕЗ, ЕВН или "Енерго-про", защото електроразпределителната мрежа е тяхна, те отговарят за нейната поддръжка и съответно си начисляват сумата за услугата. В сметката за ток снабдяването и мрежовите услуги (достъпът и преносът) са различни неща.

Смяната на доставчик може да стане безплатно, лесно и бързо, поне ако се вярва на инструкциите на КЕВР. В тях се описва какво да направите, ако сте домакинство, фирма на ниско напрежение или фирма, която отговаря за уличното осветление например. Изисква се само едно заявление към новия доставчик - на хартия или с електронен подпис, и от началото на следващия месец вече ще сте към него. Ако пък не може да го направите лично, то може да изпратите някой да го направи вместо вас, но със задължителното нотариално заверено пълномощно. Разбира се, преди това трябва да сте платили всички фактури.

Новият доставчик може да бъде всеки търговец, който продава ток на т.нар. свободен пазар, където цените не се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а от търсенето и предлагането. Това не означава автоматично, че ще са по-ниски. Крушката в дома ви няма как да свети само с енергия от АЕЦ "Козлодуй", от големите ВЕИ фирми или пък от големите тецове, просто защото те изискват потреблението на ток да бъде еднакво през целия ден и цялата нощ и да не спира. С други думи - те работят с доставки на едро за големи предприятия, които могат да осигурят такова потребление. В бита това е невъзможно.

Безпроблемната смяна на доставчиците на електроенергия отдавна е обичайна процедура за голяма част от европейските граждани. У нас то трябваше да стане факт преди повече от пет години. Правилата как точно ще става това обаче бяха приети едва неотдавна.



Изгодно ли е?



Въпреки оптимизма на енергийното министерство, на този етап - не, поне за бита. Играчите на пазара, насочили се към домакинствата, все още са малко, а потребителите се броят на пръсти. С други думи, търсенето и предлагането не са в състояние да създадат конкуренция, която да оказва натиск за намаляване на цените. А и гражданите, които вече са излезли на свободен пазар, далеч не споделят първоначалния си ентусиазъм. Просто защото, ако не плащат по-скъпо, плащат същите сметки, каквито биха им начислявали и на регулирания пазар.

Свободният пазар има и друг сериозен недостатък - цените не могат да се видят в обобщен вид никъде. Единственото, на което може да се разчита, е да се поиска оферта от избрания търговец и внимателно да се чете дребният шрифт в предлаганите от него условия. Сравнението е трудоемко, отнема време и този факт, заедно с липсата на по-масова практика и на споделен опит от други потребители, спъва бързото разрастване на свободния пазар в бита.

Председателят на КЕВР Иван Иванов също призна, че не очаква пред офисите на ЕРП-тата да се извият опашки. "Това е процес. В Чехия например този период е отнел шест години, като в първите три не е имало почти никакъв интерес", обясни той. След това обаче всички хукнали да сменят доставчика си, защото разбрали, че така ще имат по-ниски сметки за ток. От друга страна, у нас малко хора все още подозират, че могат да си сменят доставчика на ток. Затова според Иванов е нужна широка рекламна кампания, която да се организира от Министерството на енергетиката.

А то не бърза. Ведомството на Теменужка Петкова се отчете със скромни срещи разговор по места из България, на които експертите й надълго и нашироко обясняваха колко хубаво нещо е свободният избор. Какво постигнаха ли? Нищо особено. В момента дори хората от големите градове не знаят, че могат да сменят доставчика си. А и как да знаят, при положение че цените са апокрифни и никой не рекламира услугата си. Проверка в един от калкулаторите, които показват какво бихте плащали на свободния пазар, води до разочароващ резултат - спестеното за година при месечна консумация от 300 киловатчаса би било в рамките на петнадесетина лева.



Проба - грешка



"Самата смяна не е задължителен акт, което означава, че потребителите имат право да останат на регулирания пазар и да изчакат стабилизирането на свободния, за да направят най-добрия избор", допълни Иван Иванов. Той предупреди потребителите да се информират добре, ако се решат на тази стъпка, за да не останат накрая изненадани.

От Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ) също смятат, че т.нар. либерализация крие доста подводни камъни. "В сегашната ни цена за енергия - дневна и нощна, се включва и т.нар. цена "задължение към обществото", и средната цена излиза над 10 стотинки на киловатчас. Може, разбира се, да се появи търговец, който да обяви цена от 10 стотинки на киловатчас, което изглежда добре. Но уловката след това е, че отделно към тези 10 стотинки на киловатчас той ще си добави и цената "задължение към обществото", която е около 4 стотинки", разясни бившата шефка на ИЕМ Иванка Диловска.

"Либерализацията означава две неща - цени, които са пазарни, и възможност на избор на доставчик на енергия от страна на българските потребители. Всеки българин ще има възможност да избере своя доставчик съобразно офертите, които тези доставчици ще представят, и съобразно офертата, която е най-добра за съответния потребител", казва енергийният министър Теменужка Петкова. Но призна, че не може да се каже каква ще е цената на електроенергията след либерализацията. Практиката в Европа показвала тенденция на леко повишаване. В Румъния това повишение е било между 3 и 7%. Много скоро след това цената на тока е паднала на нива под тези преди въвеждането на свободния пазар, което означава, че либерализацията е изиграла своята роля. У нас това едва ли ще стане скоро, прогнозират експертите. Хората са твърде консервативни и няма да хукнат масово да сменят доставчика си, смятат от Института за енергиен мениджмънт. Така "напасването" на пазара може да отнеме твърде дълго време.



От първо лице



Виктор Гърбев е първият българин, решил да експериментира и да излезе на свободния пазар през миналата година. Той е собственик на сайта energienpazar.bg, който се занимава със сравнение на цените, избора на доставчици и др. и затова Гърбев решил да тества пазара още преди да бъдат написани правилата за бита. Намерил търговец на ток през собствената си платформа. Оферта обаче получил само от един търговец, който вероятно също като него е решил да пробва сегмента за бита.

Равносметката? Смяната на доставчика на ток отнела на Гърбев девет седмици, и то при положение че "ЕРП-то ми съдействаше". Процедурата била придружена с три разходки до клиентския център и 10 заявления и декларации. Сега срокът и бумащината са значително съкратени, а правилата, поне на хартия, са детайлно разписани.

"Когато човек няма право на избор, доставчикът няма мотивация за подобряване на обслужването, тъй като неговите приходи са гарантирани по цени, определени от държавен орган", размишлява Гърбев. Но признава, че недостатъци все пак има. Подобно на мобилните оператори е възможно този месец да подпишеш договор, но на следващия да получиш по-добра оферта, което пак да наложи преминаването от един доставчик на друг. "Клиентът поема някакъв ценови риск. Но на свободния пазар той е по-предвидим, отколкото на регулирания", обобщава той.

А дали си струва? Решението е лично, последствията от него - също.