"Трябва да има ясни правила и ред". Тази реплика каца толкова често на езиците на родните парламентаристи и по толкова различни поводи, че може да се ползва като алтернативен девиз на Народното събрание наред със "Съединението прави силата". На това редовият гражданин обикновено отвръща: "Правила има, но няма кой да ги спазва". Е, това за парламента пасва съвсем. Регламенти, по които да работят депутатите, има всякакви, ама кой да ти ги съблюдава?

И това се видя съвсем нагледно при току-що приключилия ремонт на Изборния кодекс. От него разбрахме няколко основни неща - че



обикновеният българин за пореден път беше ограбен,



този път откъм права; че изпълнената със скандали история с промяната на изборните правила е била всъщност повторение на Шекспировата постановка "Много шум за нищо", както лежерно ни информира премиерът Бойко Борисов; и че нашите нетърпеливи законодатели не искат гражданите "да им се мотаят в краката, когато решават 25-годишни проблеми", както не съвсем учтиво се обърна към хората съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов. По-внимателните наблюдатели схванаха и нещо друго от цялата патаклама - че когато парламентът иска да приеме нещо по определен начин, никакви правила не могат да го спрат. Дори ако се тези, по които самите депутати работят.

Цялата вакханалия около поправките в Изборния кодекс започна от юридическото сърце на Народното събрание - комисията по правни въпроси. Уж събрала най-добрите прависти на парламента, комисията направи



показна демонстрация колко лесно е да се погазва регламентът,



по който функционира централната институция на "чистата и свята" република. Заседанията си по второто гласуване на кодекса органът проведе в понеделник и вторник - дни, в които повечето депутати са извън София, за да се срещат (предполага се) със своите избиратели. Дали поради тази или друга причина, половината личен състав на 19-членната комисия не беше налице. А присъстващите, както си бяха свикнали, подаваха гласове и от името на отсъстващите. "Гласове "за" - два, четири, шест ...", броеше след всяко гласуване шефът на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ), включвайки и "фантомите", които предварително бяха делегирали гласа си на своите съпартийци. БДЦ дори бяха възложили на АБВ да ги представлява (какъв пример за интерпартийно сътрудничество и доверие само!). В ДПС - казармена дисциплина с определен дежурен, упълномощен да представлява останалите от партията в комисията. "Аз гласувам за еди-кой си", чуваше се при всяко гласуване и Кирилов усърдно добавяше в сметката поредния депутатски призрак.

Присъстващите репортери, обръгнали отдавна на подобни нерегламентирани практики (да не си помисли някой, че това се случва за първи път и само в правната комисия), дори не обръщахме внимание. Протестен глас надигна отбилият се бивш соцдепутат Георги Кадиев, сега независим. "Ама вие тука как гласувате 7 човека за 19?", попита той след като известно време подозрително следи как протича заседанието. От висотата на парламентарния си опит Данаил Кирилов



снизходително му обясни, че това е практика по всички комисии,



когато депутати отсъстват заради срещи с избиратели, или се засичат по време на заседанията на различни комисии, или просто членовете са съобщили предварително как ще гласуват по отделните точки. Да се пита човек защо въобще да идват 20 души, след като стенографът може да запише задочно гласовете по телефона? След като вдигна шум, радетелят за честно гласуване Кадиев изфиряса далеч преди да дойде редът на неговите предложения за промени в кодекса. "Е, къде е сега г-н Кадиев да каже за гласуването", не се стърпя да злорадства Кирилов, когато поредното фантомно гласуване прати в небитието проектопромените на бившия червен депутат.

Газенето през правилата обаче за малко да се върне тъпкано на герберския топюрист при гледането в пленарната зала на една от ключовите теми - избирателните секции в чужбина. В интерес на истината, вината не е съвсем негова - политическият натиск от върховете на управляващата коалиция да се затвори тази глава преди великденската ваканция на депутатите беше страхотен, както си пролича от срещата на лидерите в парламента, на която дойде лично Бойко Борисов. Затова от депутатите юристи се изискваше да намерят някаква що-годе прилична правна форма, в която да облекат постигнатия политически компромис между противоречивите интереси вътре в мнозинството.

Работата се свеждаше до един допълнителен доклад към основния за второ четене, в който трябваше да се опише вариантът, на който се бяха спрели управляващите за секциите зад граница. Когато въпросният документ беше качен на парламентарния сайт, избухна истински скандал, тъй като се оказа, че той е изготвен от името на правната комисия, но е подписан само от от 5-има нейни членове - Данаил Кирилов (ГЕРБ), Христиан Митев (ПФ), Явор Нотев ("Атака"), Емил Димитров-Ревизоро (ПФ) и Петър Славов (РБ). Смаяни, от БСП и ДПС се оплакаха, че



изобщо не са разбрали кога и къде е имало заседание



на комисията. "Аз и моите колеги обикаляхме и питахме къде е тази комисия. Какви са тези криминални заседания?", разгневи се Хамид Хамид (ДПС). Притиснати, управляващите признаха, че всъщност отделни членове на комисията са работили в кабинета на зам.-председателя на НС Димитър Главчев (ГЕРБ). "Не е имало заседание на правна комисия. Докладът в този вид е изготвен за ваше удобство. Редакциите са за яснота. Аз също си търсех членовете на правната комисия, за да ги поканя", заусуква го Данаил Кирилов. Фактът обаче беше налице - имаше доклад от името на комисията с изходящ номер и всички други реквизити, изготвен от шепа нейни членове. Безобразието беше пълно.

Правната комисия беше набързо събрана в по-пълен състав на извънредно заседание, а изработеният от нелегалната група на Кирилов документ тихомълком изчезна от сайта на НС. След това в пленарната зала на депутатите беше представен друг доклад, идентичен като текст с предишния, само че с друг изходящ номер и час на подаване. "На нас не ние раздаден докладът на правната комисия, а един фалшив доклад. Искате от нас да узаконим нещо, което, най-грубо казано, представлява нарушение или дори престъпление", разгорещи се червеният Чавдар Георгиев. "Квалификациите са от компетенциите на други институции, които трябва да докажат дали докладът е фалшив, или не", сряза го председателят на НС Цецка Цачева (ГЕРБ). Кои са компетентните институции и как ще се задействат - кой ти знае! (Май не е Конституционният съд - след като Георги Кадиев заплаши със сезиране, намръщената Цачева гръмко се разсмя.) И управляващите спокойно си довършиха работата по другия, "истинския" доклад (надяваме се).

Ето така работи родният парламент, докато цялата държава стои и чака така желаната изборна реформа. А за гражданина не е зле да помни какво казва един от законите на Мърфи: ничий живот, свобода и собственост не са в безопасност, когато заседава законодателната власт.