Има един човек, който страшно иска да си смени професията. По стечение на обстоятелствата той стана председател на парламента, тая работа уж му прилепна като сто грама на алкохолик, но въпреки това, откак взе да се занимава с политическия бизнес, Огнян Герджиков не спря да говори за оставка.

Не бе минала и година, откакто професорът по право стана шеф на най-важната институция в републиката, и взе да обяснява как ще си метне оставката, ако не спре порочната практика да се гласува с чужди карти. Опита се да въведе нова система за гласуване, но като всяка система в България и тази не заработи. Герджиков не си хвърли тогава оставката, но продължи да говори за нея с мазохистична упоритост. Разбираемо - решението е трудно. Няма куче, което с готовност да се раздели с кокала.

Добрата стара опозиция явно много иска да "помогне" на Герджиков - и затова му поиска оставката. Симпатично откровеният юрист рече, че ако трябва сам ще се подпише под искането за собствената му оставка, само и само тя да влезе за гласуване в пленарна зала. Мила, родна картинка. Просто да ревнеш.



Но парламентът не бива да гласува оставката



на Герджиков - няма да е честно най-пластичният шеф на българско Народно събрание да си иде, щото не е успял да озапти подопечните си непослушни депутати, та да не гласуват с чужди карти. Още повече, че тая практика продължава вече една дузина години. Тоя грях не е негов. Той е на цялата политическа класа.

Герджиков има доста други грехове, заради които може сериозно да помисли защо все още стои на председателското място. Той бе ръководител на законодателната програма на НДСВ, още преди НДСВ да влезе в парламента. Той обеща, че законите няма да се пишат "на коляно" в този парламент, а сега се оказва, проектите, които влизат в пленарна зала, са "некачествени", "негодни текстове". Това не е журналистическо определение. Така смятат председателят на Съвета по законодателството проф. Васил Мръчков и самият Герджиков.

Председателят на парламента напоследък се занимава с несвойствени неща - например препоръчва на Конституционния съд да вземе едно или друго решение по отношение на скандалния закон да приватизацията. А това не е добра позиция за един председател на парламент.

Герджиков



напоследък често греши в преценките си



Обърка се като юрист първокурсник, когато рече, че десет депутати не могат да сформират парламентарна група. Често проявява несръчна шефска припряност - когато отпъжда поредните посетители на парламента, само щото те са закъсняли за среща с него пет или десет минути.

Напоследък под съмнения са дори критериите му за моралност. Започна да се хвали, че милата му партия е успяла да мобилизира и болните депутати, и тия, които са погребвали близките си, да дойдат и да гласуват приватизацията в пленарна зала. Говореше уверено, че гласуване с 4 невалидни карти е допустимо, но със 6 или повече - не е. Говореше така, все едно Бог му е дал скрижалите лично.

Или пък историята около договорите на държавата с частните водни дружества - адвокатската му кантора помагаше при изготвянето на тези договори, а след това той, в качеството си на председател на Арбитражния съд, взе отношение по законността на тези договори.

Може би объркаността на Герджиков се дължи на зачестилите му пътувания в чужбина - Страсбург, Пекин, Улан Батор, Ел Кувей, Техеран, Триполи, Мексико и Венецуела.

Може би Огнян Герджиков стана бързо жертва на вечната политическа болест - всеки, макар и добре да живее, тежко се променя, когато стане големец.

Но Герджиков не бива да пада. Не редно лидерите да се сменят, само защото опозицията се е присетила за това. В този случай само се разпалва парламентарната конфронтация, няма нищо градивно. Както бе по времето на Савов, Сендов и Соколов...