|
В края на 2002 г. Ангел Деспотов смени Иглика Станчева като председател на Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП).
Деспотов е работил в представителствата на Packard Bell. и Hewlett-Packard, в софтуерната къща Trio Management Sistems, в представителството на Kraft Jacobs Suchard, в Thies и Santex. Преди вицепремиерът Николай Василев да го покани за поста в агенцията, е бил управител и съдружник на "Техника холдинг".
През 1996 г. Деспотов е номиниран за бизнесмен на годината от IDG Bulgaria.
------------------
- Г-н Деспотов, какво предизвикателство е да напусне човек частния бизнес и да влезе в администрацията?
- Откровено казано, трудно се реших. Но ако бях отказал, после щях да съжалявам, че не съм опитал. Все пак въпросът е не само да критикуваш дадена система, а да направиш опит за нейната промяна. Имам наблюдения върху работата на много правителства, познавам добре проблемите на бизнеса и се надявам, че заедно можем да си помогнем. Знаете, че промените в икономиката зависят от цялостната политика на правителството, а то показа желание за работа с бизнеса.
- Какви са приоритетите ви в близките месеци?
- Изключително важно е създаването на гаранционен фонд за малкия и среден бизнес, който да улесни фирмите при получаване на заеми. Достъпът до капитали остава основна пречка при финансирането.
- Обещанията бяха, че фондът ще заработи от началото на тази година, но това не стана. Къде е проблемът?
- Проектът съществува на хартия не от вчера. Парите за него могат да се отпуснат от резерва, така че и те не са проблем. Но преди да задейства, фондът трябва да се обвърже и с други закони, които все още не са приети. Като например закона за държавните помощи. Въпреки че миналата година бяха приети промени в законите за обществените поръчки и за държавните помощи, те трябва да се прекроят основно и да се синхронизират с европейското законодателство. В момента се готвят 2 нови проекта, които до края на годината трябва да влязат в парламента. От тях зависи и голяма част от работата на агенцията. При нас се води регистър на малките и средни фирми, който в момента е фиктивен. В момента, в който със законите за обществените поръчки и държавните помощи те получат преференции, от регистрацията ще има полза.
- Колко фирми фигурират в този регистър?
------------------------
- От 560-те регистрирани до момента с изтекъл срок на валидност са 245 фирми. Това е смешно, като се знае, че в страната функционират десетки хиляди компании. Единствената полза от този регистър е, че при участие в търгове за обществени поръчки фирмите получават удостоверение, че са регистрирани като малка или средна фирма и ползват предимство. Валидността на удостоверенията е 2 години. В момента само 22 фирми са удължили срока на регистрация. При нас има 337 фирми.
----------------------
За да променим сегашната ситуация, преговаряме с Българската търговско-промишлена палата (БТПП), чиито регистри са пълни с действащи фирми. И когато се наложи да съдействаме на бизнеса, ще ползваме техните масиви.
- Други идеи за раздвижване на административната машина?
- Не смятам да откривам "топлата вода", затова ще приложим чуждата практика. Познавам добре системите в Европа и САЩ. Навсякъде държавният апарат е впрегнат, за да работи в полза на бизнеса. Във Великобритания например има национална информационна система, която обхваща всички фирми. Това е вид каталог, с който разполагат всички търговски представители зад граница. И ако примерно по Интернет постъпи запитване, че се търси определен продукт, работа на този представител е да осъществи връзката със съответната фирма. Затова заедно с БТПП ще обединим усилията. Това може да ни помогне и по-късно, когато със законите за държавните помощи и обществените поръчки се въведат стимули за фирмите.
- Едва ли може да се разчита само на тези стимули. А и данъчните лостове се прилагат доста пестеливо...
- Нехарактерното в България е, че държавата остана много голям възложител на пазара. Обикновено в развитите икономики държавата има малък дял в общите инвестиции за сметка на частния бизнес. Вярно е, че бизнесът има проблеми с данъчната уредба. Но в миналото сме имали доста примери за добра инвестиционна среда. Въпросът е да ги потърсим. Примерно, какво пречи администрацията да позволи фирмите свободно да определят амортизационния си план? Има такъв прецедент в икономическата ни история с Указ 56. Едно от предимствата му, абстрахирам се от политическия нюанс, беше неговата простота. Хората леко разбираха как да развият своя бизнес. Ако имат възможност свободно да определят плана за амортизация на дълготрайните активи, фирмите ще могат да планират добре своите парични потоци и да оптимизират инвестицията. Колкото повече свобода на действие има в икономическото пространство, толкова по-добре е на практика.
- Миналата година се лансира идея за създаване на клъстери - мини индустриални зони, които предприятията произвеждат елементи на един продукт. Смятате ли, че скоро те ще бъдат създадени като няма и данъчни преференции?
- Грешката е там, че клъстерите не се създават административно. Те възникват. Можеш да поканиш един инвеститор да произвежда определено изделие, но ако то е сложно и неефективно за него, той няма да го направи. Административната намеса е само дотолкова, че да предложи атрактивни условия за инвеститорите. И ако искаме да създадем подобни клъстери, първо трябва да си отговорим на въпроса кои са приоритетите в икономиката и как искаме да изглежда България след 10 години - като една индустриална, туристическа или като селскостопанска държава. Не всичко може да стане изведнъж, трябва време.
- Колко от малките фирми имат евросертификат по ИСО 9001? Нали имаше проект по ФАР, който отпускаше пари за това?
- Лошата новина е, че проектът е бил забавен 2 години. Хубавата - че парите още не са загубени. До няколко седмици процедурата трябва да стартира. Финансирането е 8,8 млн. евро.
--------
80% от разходите по сертификацията покрива ФАР. Ако до края на февруари процедурата започне, до 4 месеца може да се обявят първите фирми. И ако се явят достатъчно кандидати, до декември можем да превъртим още един цикъл. Проблемът е, че са малко фирмите в България, които в момента сертифицират. Лично аз искам да привлечем повече български консултанти, за да натрупаме опит в страната.
--------
Обява за конкурса ще има на Интернет-страницата на агенцията. Подготвяме бърза разяснителна кампания как фирмите да кандидатстват по тази програма. Ще направим всичко по силите ни като агенция да не блокираме достъпа на фирмите, защото едно от изискването е те да имат регистрация при нас. Информация за този проект ще има още и на страницата на Министерството на икономиката и на Делегацията на ЕС у нас.
- Какво стана с инициативата "информация на едно гише", която трябваше да облекчава старта и дейността на малкия бизнес?
- Сключили сме договори с 36 общини. Имаме идея да разширим тази услуга, така че бизнесът да получава не само информационни, но и административни услуги. Ако предприемачът има въпрос по определен казус, експертите на място разясняват как да се разреши проблема. Третата стъпка е това да стане електронно. Много се надявам броят на документите, свързани с регистрацията, да намалее. Това е свързано с ограничаването на режимите. В Интернет вече има активен регистър на режимите, които ще останат. Въпросът е да се доближим до Европа, където бюрокрацията е сведена до минимум. В Англия към министър-председателя има специален орган за оценка на нови предложения. Когато се получи инициатива за промяна в законодателството или за въвеждане на нов режим, вносителят трябва да мотивира искането си, като приложи "методика за икономическо въздействие от прилагането на този режим". Ако и у нас се създаде подобна институция, излишното законотворчество силно ще се ограничи.