Над Шипка в този ден грееше слънце, което е извънредна рядкост за тия места. Георги Първанов и Владимир Путин долетяха в различни вертолети с интервал от около час. На мястото на приземяването трябваше да се състои кратък енергичен митинг в чест на 3 март - деня на освобождението. Обикновено в този ден тук е достатъчно тихо - българите са свикнали да отбелязват националния празник вкъщи - за пикници на Шипка е студено. Но вчера от Стара Загора на върха докараха няколко стотин души. Те застанаха на малката площадка като вкопани, като българското опълчение пред лицето на турската агресия. И всеки опит да бъдат преместени метър по-близо или по-далеч бе обречен - това бяха истински наследници на опълченците.

Накрая долетя руският президент. Митингът започна. Артист от София със страшен до трагизъм глас прочете поема на Иван Вазов. В нея живи опълченци целуват мъртвите по челото и хвърлят телата на щиковете на настъпващите турци.

Президентът на България, макар и да не можа да поддържа същата висока нота в своето изказване, явно под влиянието на стиховете, пъхна текста на речта си в джоба и я произнесе наизуст, удивително близко до оригинала, което за пореден път показа колко прилежно г-н Първанов се е подготвил за тази визита. Говорейки за празника, той заяви, че битката на 3 март е станала апогей в борбата за независимост. Преводачката известно време шепнеше в ухото на Владимир Путин онова, което говореше президентът на България. Но скоро руският президент я спря: явно започна да разбира и сам. А може би с облекчение осъзна, че в речта няма да има нито дума за Ирак.

Самият той бе приготвил на българския си колега сериозна изненада. За да приспи бдителността на българския народ, руският президент цитира стиховете на българския революционер Христо Ботев за неоценимото значение на победата, след това отдели още половин минута, за да обясни, че главното за двамата президенти е "подобряването на живота на редовия българин и редовия гражданин на Русия". Обезопасявайки своя тил с всички тези безупречни мисли, Путин произнесе най-главното: "Убеден съм, че руско-българското взаимодействие ще бъде значим принос в развитието на единна, процъфтяваща, независима Европа."

Ето в какво, безусловно, бе целият смисъл - "независима". Досега за това не е ставало дума на преговорите нито с Жак Ширак, нито с Герхард Шрьодер, с никого. Освен, оказва се, с президента на България, който в този момент стоеше редом и по инерция разсеяно се усмихваше и кимаше с глава на предишната фраза на Путин за това, че трябва да сме достойни за паметта на предците си. Това се казва да се насадиш. Уж за всичко се беше договорил с американците и изведнъж се оказва, че в резултат на тази държавна визита той сега е за единна, независима Европа. А на кого още тя трябва да продемонстрира сега своята независимост, ако не на САЩ? Не, не й върви на България през последните няколко века.

Всички тези драматични събития останаха незабелязани за жителите на Стара Загора, които с удоволствие гледаха как подаряват на Путин кавалерийска сабя на руски войник (правилно - единна Европа трябва да умее да се защитава) и статуетка на кентавър-миротворец (също няма да е излишна), направена от млад габровски скулптор. Путин благодари за подаръците и ги предаде на протокола. На българския президент също подариха сабя в калъф, но нова. И той не се сдържа и я извади. Нима вече е успял да прихване от американците навиците им да дрънка оръжие, където му падне?

От Шипка президентите се спуснаха в храма, построен в чест на руските войници, а после отидоха да разгледат мемориала на защитниците на Стара Загора. Там, според замисъла, трябваше да се състои среща на президента с неговата учителка г-жа Гуревич, която "случайно" е дошла с класа си в съседен Пловдив. Българските власти, обладани от амбиции как да направят пребиваването на руския президент на гостоприемната българска земя още по-приятно, й предложили да дойде на мемориала и да се види с талантливия си ученик.

Но срещата, уви, не се състоя. Тя не дойде.

Преди да отлети, на раздяла с руските журналисти, Путин още веднъж потвърди, че има намерение да помогне на България в близко време окончателно да се определи с кого е.

"Може само да се съчувства, че България се оказа в Съвета за сигурност на ООН", едва забележимо се усмихна той, давайки да се разбере, че България няма как да се измъкне от конкретен отговор за или против войната е. "Иначе би могла да се измъкне...". Той направи зигзагообразно движение с ръка, показвайки как именно може да се измъкне България. "А сега няма как да стане. Но какво да направиш... Това е голямата политика..."

Да, Владимир Путин разбира Георги Първанов така, както може би никой друг.