|
Невъзможността да отгатнеш кой е Кандидатът, който ще победи останалите, е най-затормозяващата подробност около всеки вот. Затова дълго преди изборите всяка партия се хвърля през глава да редуцира потенциалните мераклии с най-общи или пък напълно неприложими критерии. Покрай суетнята около определянето на кандидатите цяла плеяда от имиджмейкъри, PR-и, социолози, политолози и обикновени анализатори хранят семействата си.
Казахме, че всяка партия го прави, но не сме прави. Управляващото НДСВ въобще не изглежда загрижено за развоя на събитията при местния вот наесен. Излишно е да повтаряме, че кметският вот е много важен за управляващите, за да докажат, че не са временно явление на политическата сцена. Че от процентите, които вземат след няколко месеца, ще зависи възможността им за влияние, дори след като напуснат изпълнителната власт. Вече е март, а единственото, което НДСВ е направило до този момент, е да определи някакви доста мъгляви и стряскащо недемократични критерии за номинация на своите кандидати. Това стана в средата на декември. Оттогава - тишина. За предизборния щаб, който трябваше да заработи през януари, никой нищичко не е чувал.
Царистите дълго умуваха, бавно се организираха и накрая националният им съвет сътвори следните гениални критерии:
лоялност и приемане на платформата на НДСВ
Първото означава, че бъдещите кандидат-кметове не може да са си позволявали да критикуват премиера, правителството, мнозинството в парламента и тяхната политика. Ударението, разбира се, е върху лоялността към царя, от когото произтича цялата власт в тази партия. С това странно условие обаче избори не се печелят. На декемврийския национален съвет този критерий беше посочен от група силистренски партийци. Те целяха вероятно да направят добро впечатление на Симеон Сакскобургготски. Изискването беше аплодирано от всички останали депутати и министри, които от своя страна не искаха да изгубят вече изграденото добро впечатление. И така никой не оспори абсурдното condicio sine qua non.
Второто главно условие, възпроизведено от зам.-председателя на партията Николай Свинаров, звучи така: "да отговаря на политическите и ценностни критерии, които изповядва НДСВ". Ха сега де! Дали самите учредители на царската формация са наясно какви слeдва да бъдат политическите им възгледи и ценности? Надали. Всеки втори гражданин на републиката, запитан каква е платформата на НДСВ, ще каже горе-долу следното: "незабавно и несимволично увеличение на доходите". Но с тези думи жълтите вече са на път да загубят изпълнителната власт и би било ужасно глупаво пак с тях да се опитват да печелят местната. За ценностите на сините се знае - те са християндемократи, имат десни възгледи и мразят комунистите. И при ценностите на червените няма много мърдане - те са левичари, социалисти, ама модерни, вече искат да влезем в НАТО и особено в ЕС. При жълтите константни положения няма и затова отсега се знае, че
прилагането на критериите ще става по усмотрение
Другите, второстепенни критерии, които жълтите издигнаха, бяха: кандидатът да не е дискредитиран, да е с чисто минало и с чисто кредитно досие, авторитетен, познаваем и уважаван, образован професионалист, предприемчив и социално активен, комуникативен и медийно приемлив, да цени българския дух и традиции.
Звучи чудесно, но отсега е ясно, че хора, съчетали всички тези условия и едновременно с това привързани към царските идеи, едва ли има. НДСВ създаде един виртуален сборен образ, нещо като кръстоска между нобелист-ядрен физик, Слави Трифонов, Доналд Тръмп и щипка синя кръв отгоре. Въобще нещо като научна фантастика.
Най-добрият пример за пълното разминаване между пожелания и реалност бяха частичните избори в малко Невестино. Избори, на които НДСВ много залагаше, защото представляваха пробен тест за представянето на управляващите на същинския вот наесен. Въпреки че в Невестино се изсипаха поред на номерата Веселин Близнаков, Пламен Панайотов и за десерт - Бойко Борисов, царският кандидат Георги Зарев се провали с гръм и трясък.
Единственият показател, който Зарев покриваше от ендесевейските изисквания, е комуникативност. Иначе той не крие, че е бил полковник в Държавна сигурност. За професионализма си говори сам: "Аз съм личност от световна популярност." А разбиранията на провалилия се кандидат за медиен контакт са сведени до сипещите се покани към журналистите да идат във вилата му в село Сгурево, скромно наречена Сгуренбург. Ценностите на НДСВ Зарев ги разбира така: "Те отпускат помощи, не крадат. То няма и какво вече да се краде."
Царистите с ръка на сърцето си признават, че колкото и да е смехотворен, това е бил единственият читав кандидат в Невестино, но май при избора му е надделял критерият "наш човек". Който не фигурира сред препоръчителния списък с партийни изисквания.
Невестино всъщност е типичен пример за това колко
трудни ще са местните избори за БСП
и как приетите от тях критерии за кандидат-кметове няма да важат навсякъде. Нищо, че според социологическите проучвания соцпартията е първа политическа сила. Опасността, която грози левите на местните избори, е издигането на паралелни леви кандидатури. Точно заради това БСП загуби Невестино - там новият кмет е член на БСП, но избран с подкрепата на СДС. Точно поради същата причина левите бяха ответи на последните частични местни избори в Русе и Благоевград, където имаше по повече от двама леви кандидати.
След случилото се соцръководството реши да вземе драконовски мерки не толкова за наказание за загубата, колкото да стресне местните структури по места. Социалисти призоваха местната организация в Невестино да изключи от БСП новия кмет Димитър Стаменков и кандидата на НДСВ Генчо Зарев, които предпочетоха да се кандидатират от други партии и да конкурират левия фаворит. Кандидатът на БСП Стоян Танев бе председател на общинския партиен съвет в Невестино, но се провали още на първия тур. Него пък го понижиха.
Сигналът, подаден към червените по места е, че всеки, който реши да се кандидатира без подкрепата на соцпартията, ще бъде изключен от нея. Вторият сигнал е по адрес на местните лидери, които вместо да търсят най-подходящите и печеливши кандидатури, сами се пробутвали за кметове.
Случаят даде повод на ръководството на БСП да се замисли, че колкото и висока летва да поставя на книга пред кандидатите си, тя се обезсмисля, ако не се тури край на практиката кандидатите с "ляво потекло" да се множат като гъби и да се състезават сами със себе си. Макар соцръководството да се закани да пресече тази тенденция, едва ли ще успее. Защото колкото повече замирисва на власт,
толкова повече мераклии за постове ще се пръкнат
Тъй например основният критерий, на който залага БСП е "избираемост", т.е. човек, който има авторитет в общината, популярен е и името му не се свързва с корупция. Едва ли този критерий ще важи обаче в случаите, в които червените се сблъскат с мераците на досегашни техни кметове. Мнозина от тях - изкарали по един-два мандата досега, нямат голям шанс да спечелят пореден такъв, но въпреки това са твърдо решени да се кандидатират. В такава ситуация - ако БСП се спре на един, а досегашният соцкмет се кандидатира въпреки оттегленото доверие към него от страна на партията, столетницата със сигурност ще загуби, понеже левите гласове ще се разпилеят. И на принципа "когато двама се карат, третият печели", ще наливат вода в мелницата я на СДС, я на независимите кандидати.
В тези случаи няма да свършат работа и останалите основни критерии, които червените изработиха и които иначе звучат чудесно. А именно - левият претендент да е човек с ярка индивидуалност и доказани професионални качества, да е диалогичен, да умее да предлага решения, да е способен да носи отговорност, да има управленски и социален опит, да умее да ръководи и работи в екип, да стреми непрекъснато към усъвършенстване и нови знания, да е работохолик, с усет към творчество и новаторство. Нали не си мислите, че всичко това наистина се изпълнява на практика? И самата БСП отлично знае, че едва ли всичките й кандидати могат да отговарят на всички изброени по-горе изисквания.
Основният проблем пред левите на тоя местен вот ще е не толкова в това да намерят известни и честни хора за участие в изборната надпревара, а да пресекат апетитите на непечелившите си кадри, намиращи се сега на високи партийни позиции по места. С едни и същи критерии, в зависимост от политическата си цел, ръководствата могат да издигат, но могат и да събарят мераклии.
СДС не изпитва проблема на БСП с паралелните вътрешни кандидатури, но друга напаст го мъчи -
десните кандидати също са бол
Затова в повечето случаи става така, че това, което се отнася за БСП, важи и за СДС. Сините ще трябва да търсят хора, които да не позволяват разпиляването на десни гласове, т.е. да издига кандидати, приемливи за всички малки партии, нароили се в дясно от центъра след банкрута на синята идея.
Инак в СДС са най-скромни сякаш в изискванията си към кандидат-кметовете. На "Раковски" 134 държат техните хора да имат добро име в обществото, да са обединителни фигури и да работят в екип. Винаги досега сините са вмъквали и критерия "да не са уронвали с името и действията си авторитета на СДС или да са противодействали на синята идея". Но вече даже и на книга не го вписват. Седесарите дотолкова вече са разчупили партийните рамки, че на последния частичен вот в Невестино подкрепиха настоящ член на местното червено политбюро и взеха, че спечелиха кметското място. Най-вероятно до това странно решение се е стигнало след големи разправии в централата или поради пълната безизходица в традиционно соцнастроено Невестино. Надали в СДС са се спрели от стратегически съображения на полковника от ГУСВ. Но успехът му е факт - нетрадиционният подход се оказа печеливш. Тъй че ако сините успеят на настроят предизборно сетивата си извън ограничения кръг на собствениците на сини книжки, явно ще постигнат повече, отколкото са очаквали. А те по принцип сега не очакват кой знае колко много.
За големите традиционни партии в страната вече е ясно, че времето на партийно лоялните, верните на централата печеливши кандидати отмина. Те не могат да повлекат масите след себе си, изисквайки от тях да демонстрират партийна принадлежност. Да развяваш пред урните партийния си билет вече е демоде. И НДСВ ще стигне до този извод, но в свойствения си стил ще го направи "след дъжд качулка", т.е. след местните избори.
|