Ето че най-сетне дойде руски ръководител, който не ни почна още от летището на тема НАТО и прозападна ориентация. За наблюдателите на българо-руските отношения това не е новост, откакто Путин е държавен глава.

В голямата си част визитата на руския президент бе чисто церемониална, но държавните посещения за разлика от работните имат тази особеност.

Но непременно трябва да отбележим специалното значение, което имаше изборът връх Шипка да бъде акцент от посещението. Май единствено репортерът от БНТ Горан Благоев отбеляза факта, че от 39 години насам на Шипка не е стъпвал съветски (руски) ръководител.

Шипка - това е българският военен принос в Руско-турската война. Тогава, когато нямаме държава, нямаме войска, само няколко хиляди храбри опълченци правят невъзможното и успяват да задържат турския аскер.

Появата на Путин на върха е признание за ролята на българите в една война, водена от Руската империя срещу Османската.

Ние, българите, формално или не винаги сме отбелязвали Шипченската епопея. Но някъде от началото на 70-те години в съвместните българо-съветски чествания Плевен измести Шипка. Защото руската Шипка в тази война е Плевен. Доколкото обикновените руснаци знаят нещо за тези събития, то е свързано единствено с Плевен.

Държавните ръководители по политически и пропагандни причини поставяха ударението на честванията единствено върху руския принос. (Който в официалните речи при празненствата още по-естествено преливаше в съветския.)

Затова, когато от Шипка Путин каза: "Да здравствует...", в първия момент онези, които 10 ноември не ги завари в детската градина, а по-зрели хора, сигурно инстиктивно са си спомнили продължението "великая и нерушимая болгаро-советская дружба".

Оня ден в "Ню Йорк таймс" написаха, че някога сме искали да бъдем 16-а република. Докога ли ще ни преследва това клише?

На Шипка Путин ясно каза: Да живее България!

Уви, на изпроводяк пред руските журналисти пак той иронизира: "Може само да се съчувства, че България се оказа в Съвета за сигурност на ООН. Иначе би могла да се измъкне... А сега няма как да стане. Но какво да направиш... Това е голямата политика."

Така си е. Но когато ни иронизират и едните велики сили, и другите, или сме много смешни, или наистина ни е пораснала работата.