Итака е незначително островче в устието на залива Коринт и никой нямаше да чуе за него, да не бе го възпял Омир като дом на хитроумния Одисей. Има втора Итака - в САЩ край езерото Каюга, южно от Великите езера. За нея разказа Уилям Сароян, там е Корнелският университет, основан през 1865. Чък (Чарли) беше от втората Итака и ние му викахме Одисей. Сетих за него, понеже все слушам за човешките права и се питам дали ние нарушавахме правата на Одисей и на другите американски летци в плен.

Напоследък често ни осъждат да плащаме за нарушени човешки права и правозащитниците се нароиха. Любопитен съм дали ще се узакони инквизирането. Французите го прилагаха в Алжир и генерал Масю изпробвал средствата за инквизиране върху себе си, за да установи прага на поносимост. После той оглави бунта срещу Големия Шарл, понеже генерал дьо Гол реши, че Алжир трябва да получи независимост от Франция.

Сега юристи във Франция и Германия си блъскат главите над следния казус: ако някой е отвлякъл дете, поискал е откуп и са го заловили, трябва ли той да бъде подложен на мъчения, за да признае къде е скрил похитеното дете, или трябва да му се зачитат човешките права, въпреки че времето тече и животът на детето е в опасност.



Ticking bomb cases



Има още такива "казуси на цъкащата бомба". А в САЩ спорят дали ако осъденият на смърт не може да бъде екзекутиран, понеже е душевноболен, трябва насилствено да му се приложи медикаментозно лечение, за да стане той годен за законно екзекутиране. Правозащитници питат защо САЩ прехвърлиха пленените от Афганистан в базата Гуантанамо в Куба, където щатският закон не действа и защо те не са третирани като военопленници.

Одисей и другите двама американски летци бяха весели военопленници. Ние изръмжавахме "Ам-ам", а те примираха от смях и сивите очи на Одисей чак се насълзяваха.

Почти веднага след като излетял българският Месершмит (Ме 109 Г2 "Густав"), прострелял тяхната "летяща крепост", трима от екипажа успели да парашутират и се приземили не много далеч от летището. Отвели ги при българския гарнизонен офицер и той се разпоредил: "Водете ги да пият една ракия да се съвземат".

Нямаше офицерски стол в базите на нашите изтребители; летците се хранеха в кръчмата в най-близкото село и кръстникът ми Спайч - поручик Димитър Списаревски - ме завеждаше с мотоциклет да ядем в Карлово, после се връщахме на летището. Тримата американци не бяха паднали край Карлово, а край Марно; може и да греша, но те казваха Марно; вероятно е било Марно поле, където битовите условия едва ли са били по-добри, отколкото в Карлово.



Канибалът



Вървели, вървели те с нашите, които ги водели да пият по една ракия, стигнали селото и като влезли в двора на кръчмата, един от нашите зевзеци им посочил казана на двора, казал "Ам-ам" и посочил коя мръвка от тялото на Одисей си е харесал, а Одисей се дръпнал назад уплашено. Току-що бил паднал от небето и не знаел ще го изтезават ли, ще го изядат ли.

После ги бяха уредили тримата в една от бараките при пепиниерата (т.е. разсадника; сегашните тенис-кортове на "Академик" са на площта на някогашната пепиниера). Никой не ги надзираваше, пък май и нямаше кой. Но те все си измисляха някакви занимавки - бутаха колички с пръст, разсаждаха. Следобед ние им помагахме, после заедно отивахме в лятната къпалня "Мария Луиза" и там водата беше студена; бяха военни години и въглищата се пестяха. Но Одисей казваше, че в езерото Каюга край Итака водата е още по-студена, и ни учеше да плуваме кроул, както плувал Джони Вайсмюлер, а след тренировката ни показваше как Фред Астер танцува тап-данс с Джинджър Роджърс и ние, дечурлигата танцувахме по налъми степ на цимента около басейна и така се сгрявахме. Одисей плуваше 100 метра свободен стил за 63 секунди и щял да получи стипендия за плувния отбор на Корнелския университет в Итака, но започнала войната... После се заредиха тежки бомбардировки над София и всичко се обърка.

Ако ви се случи път към къпалнята и ако продължите по тунелчето под шосето, а като излезете от него направите 70 крачки, преди да стигнете кортовете, ще видите вдясно телена ограда и зад нея три дъбчета, засадени като триъгълник. След още десетина метра - три секвои в линия като троен свещник. Първата тройка е за Одисей и другите двама. Втората тройка е за загиналите от екипажа на летящата крепост. Дали не беше обратното?