Вестта, че НДСВ на практика няма да участва в местните избори, отказвайки се от собствени кандидати за кметове и общински съветници, е поредното доказателство, че царска партия в политическия мир не съществува.

Тактиката да се подкрепят само (изглеждащите) печеливши независими кандидати - както препоръчвали на Симеон Сакскобургготски задграничните му съветници - си е най-обикновено хитруване на дребно. То някаква съществена полза за царя-премиер няма да донесе. Защото, поради характеристиките на мажоритарния вот, всяка победа ще се пише за личен успех на съответния кандидат-кмет. А всяка загуба (каквито неизбежно ще има) ще се калкулира за сметка на управляващите.

На мнозинството вече започна да му излиза през носа упоритото нежелание на лидера му да изгради нормална партия, в която да има ясни механизми за вземане на политически решения и за носене на съответната отговорност за тях. Очевидно е, че тъкмо този царски инат ще предизвика в крайна сметка окончателния разпад в парламентарната група на НДСВ. Местните избори изглеждат все повече най-вероятната повратна точка за битието на Сакскобургготски и правителството му.

Но



докато царистите само симулират партийно строителство,



столичният кмет Стефан Софиянски се е захванал не на шега с тая дейност. Използвайки и специализацията си, и спецификата на имиджа и опита си, той се опитва да превърне предстоящия местен вот в онова, което са парламентарните избори за традиционните големи партии.

Тоест неговата цел е да разиграе на територията на София - сякаш на макет - един умален модел на битката за държавната власт, внушавайки същевременно, че парамерите й не са единствено градски. Това, най-напред, му е необходимо, защото изисква максимално разгръщане и мобилизация на неговата "малка софийска партия" (както я нарече преди дни Надежда Михайлова). И второ, замисълът е безспорно ловък, защото така един евентуален успех би донесъл - на него лично и на Съюза на свободните демократи като цяло - несъразмерни дивиденти и отзвук. София не е цяла България, разбира се, но при определен прочит победата или поне много доброто представяне на столичен терен биха могли да бъдат хиперболизирани до общодържавни мащаби.

Да разгледаме начина, по който партията на Софиянски ще излъчва кандидатите си за общински съветници в столицата - избраният подход се вписва изцяло в логиката на един парламентарен вот. Първо, мераклиите ще се явяват на първични избори, каквито досега за общинари не са правени.

Второ, самият подбор на кандидатите за СОС извиква непринудени аналогии с НДСВ. Бъдещите общинари на Софиянски силно наподобяват фигурите, които влязоха преди 2 г. в депутатските листи на Симеон II. Типажите са едни и същи. E, вместо актьора Коста Цонев или сексимвола Юлияна Дончева виждаме Аня Пенчева (и актриса, и сексимвол - както ви се хареса). Вместо бившата гимнастичка Мария Гигова ще избираме някогашното "златно момиче" Илияна Раева. Вместо пионера на зачеването "ин витро" у нас д-р Атанас Щерев, ни се предлага шефът на реанимацията в "Пирогов" проф. Милан Миланов. На шампионката по стрелба Нонка Матова от депутатските листи на НДСВ най-съответства кандидат-съветникът на ССД Стефан Ботев, световен първенец по вдигане на тежести. Все популярни, цветни, светски имена... Сякаш Софиянски е тръгнал да прави второ НДСВ и да съставя



поредните царски депутатски (пардон общински!) листи



Само че има един капан, който прави успеха на тази иначе интересна формула малко съмнителен. Освен че това, което наблюдаваме, е вече играно по някакъв начин, повторението му се случва 2 г. по-късно - в момент, когато народната любов по царя е прегоряла, а най-атрактивните му хора, подбрани по горепосочения принцип, са насъбрали доста негативи. Дали избирателят X, който преди 2 г. е гласувал за изключителния актьор Коста Цонев, но днес е крайно недоволен от политическите му изяви и от действията на царското правителство, ще подкрепи утре Аня Пенчева? Или по-скоро ще се довери на поговорката "Парен каша духа"?

Ако все пак Софиянски (съзнателно или не) е тръгнал да гради "второ НДСВ", натъкваме се тогава на прелюбопитно откритие - той ще кандидатства и за същия електорат, доскорошен царски. А това означава, че



кметската партия ССД не е дясна,



каквато досега претендираше да е по думите на лидера си - ами си е чисто центристка. Това предполага тя да бъде или алтернатива, или наследник на управляващото НДСВ - аморфно откъм политическа идентификация, но с отчетлив електорален центристки профил.

Ако Софиянски прави "втори центристки проект", може би даже без да подозира това, тогава би трябвало спешно да коригира политическото си поведение. Да си в центъра означава да нямаш забранени съюзници и да не си затворил нито една врата към възможна бъдеща коалиция (все едно с десни или с леви). ДПС е илюстрация на тази центристка особеност, както впрочем и самото НДСВ.

В случай, че Софиянски кандидатства за освобождаващата се от НДСВ територия, редно би било следващата му стъпка да е в посока подобряване на отношенията с БСП и СДС. Ще му се наложи също да построи съвсем нови отношения с президента, чиято надпартийна институция сама по себе си изобразява "центъра". Дали кметът може да се пребори с остатъчните си "седесарски" рефлекси и да осъществи по-добра комуникация с левите, не е много сигурно. Но евентуалната идентификация на неговата партия ССД като центристка (или дясноцентристка), определено би разтоварила напрежението между Софиянски и (бившето му) СДС. Защото така сюжетът на "предателството" и на "съперничеството" помежду им ще бъде практически изчерпан и ще последва легално очертаване на териториите.