Тези изпълнени с тревоги и страх първи мартенски дни ни показват колко илюзорно нещо е човешкото богатство. За една година само световната пазарна капитализация (цената на всички акции, търгувани на борсите по света) е намаляла с повече от 16%. Поне средно 3 години са нужни за да поскъпнат акциите с толкова проценти. Форбс тъжно оповести, че



намаляват милиардерите



по света. У нас, за жалост, направо ги отстрелват. Другаде само обедняват или фалират - като германския медиен магнат Лео Кирх, швейцарския финансист Мартин Ебнер, най-богатия турчин Мехмет Карамехмет и бразилския медиен монополист Роберто Мариньо. Общо 67 души са напуснали клуба на десетцифрените богаташи през 2002 г. От оставащите 476 милиардери 218 са обеднели през годината. Богаташите, загубили всичко или голяма част от общото си богаство почти без изключение са станали



жертви на дълговете си.



Неслучайно наричат заемите "финансов лост" - кредитът усилва потенциала на кредитополучателя, като му дава възможност да вложи в печелившата си дейност не само своите, но и чужди пари. Кредитът ускорява развитието на успешното предприятие, позволява му да се разширява още преди да е натрупало от оперативните си печалби капитала, нужен за експанзията. Това всеки го знае. Малцина обаче осъзнават, че кредитът със същата сила с която умножава печалбите, усилва и загубите. Когато постъпленията паднат под критичното ниво за обслужване на дълга, лихвата се прибавя към текущите загуби. Просрочените суми растат като лавина, която помита длъжника. Малцина успяват да я удържат. Но докато всичко върви нормално



богатството скрива дълга



и дори закъсалият длъжник изглежда външно като всички останали с неговия обем на активите. Никому не е изписано на челото "тоз дължи еди-колко си пари". Имането се вижда, но дългът не личи. Затова и забогатяването "за една нощ" и сгромолясването идват винаги изневиделица за околните. Този механизъм на кредитното усилване е стар колкото света, но българинът упорито отказва да го разбере. Ние обичаме тайнствените и митологични обяснения за чуждите успехи и провали. Сегашната поредна дискусия за изворите на българския частен капитал само доказва този извод. Дори професионални финансисти упорито отказват да признаят очевидното и щом стане дума за произхода на нечие богатство мигом забравят всичко прочетено в учебниците и с изменено лице разказват поредната



теория на конспирацията.



Началото на българското натрупване се обяснява с някакви тайнствени "червени пари" (които никой не е зървал по банкова сметка), или пък с въздесъщите "служби" и чужди мафии. Тези митове и легенди помагат да понесем чуждото благополучие, защото е по-лесно да мразиш някого, ако си сигурен, че имането му е натрупано по престъпен начин и най-вероятно с активната помощ на тайни ченгета, мафии и други неясни гадове. Те обаче пречат да разберем какво наистина се случва в българската икономика. Ленинската теза "всички богати са грабители и изедници", която ни пробутват всеки ден, нищо не обяснява, а скрива картината. За да отговорим на безкрайно важния въпрос



как се натрупа частният капитал



първо трябва да разграничим реалните и естествени източници на натрупване: собствената търговска дейност (включително необявената "сива" икономика), ефекта от ползваните кредити, законно получените приватизационни и тръжни подаръци, повече или по-малко умело избягнатото данъчно облагане. След това трябва да пресметнем обема на приходите от контрабанда и престъпен трафик. Към това "вътрешно натрупване" трябва да прибавим и нетния приток на капитал от чужбина, заобиколил банковата система - все едно дали стана дума за кредити, аванси или мълчаливо участие в собствеността. И едва ако останат необяснени разлики можем да си позволим мисъл за някакви тайни и неведоми канали. Иначе митологията на прехода ще ни лиши от ясна представа не само за миналото, но и за



днешната картина на богатството.



У нас наивно преценяваме хората и фирмите според това, което имат. Грешка. Сумата на натрупаните активи е най-измамният критерий за състоятелност, докато не отчетем всички явни и необявени дългове. Ако сравняваме нашите капиталисти по нетна стойност на активите, сигурно ще се окаже, че повечето считани за "баснословно забогатели" нашенци имат отрицателно имущество, т.е. дългът им далеч надхвърля разполагаемите активи. Премерено с този аршин първоначалното натрупване в България ще покаже поразително жалки резултати. Защото благодарение на родната власт, която генитично, по димитровски мрази всеки частник и му пречи колкото може, формирането на частния капитал върви по ориенталски бавно и мъчително.