Иво, поздравявам те! Въпреки (и заради) приятелския ни спор кой град е център на Югозападна България, ти предлагам 3 въпроса:

1. С твоята "хлевоуста" реч кога е по-лесно да си депутат - в управляващото мнозинство или в опозиционното малцинство?

2. Като председател на областния съвет на БСП можеше ли реално да повлияеш на решението на местната структура в Невестино за кандидат-кмет при последните избори? Не е ли уставът ни недоработен в тази посока?

3. Познавам жена ти и затова знам, че цениш женската хубост. Кажи какво мислиш за по-добрата половина от човечеството? (Абстрахирай се, че е месец март!)

Владимир Димитров, Благоевград, по мейла



Владо, благодаря!

1. Няма спор, че отговорностите в управление са повече и по-тежки, отколкото в опозиция.

2. Няма уставно право, което да не съм използвал в Невестино, за да предпазя партийния съвет от неудачната кандидатура. Повтарям: неудачна, неизбираема, колкото и да ми се сърди пропадналият ни кандидат Стоян Танев. Когато някой си позволява да захвърли на боклука 11-годишния опит на човек като мен, значи нещо не е наред. Ако можех като областен председател да наложа вето на очевидно злополучното партийно решение в Невестино, или ако имах право сам да номинирам кандидата, щяхме да спечелим убедително още на първия тур. Нека не прозвучи елитарно - знаеш ми произхода, а и същността, но толкова случайни хора навлязоха в политиката, че едва ли не вече всеки се смята способен за кмет, министър, депутат и дори президент.

3. За жените вече отговорих, пък и любовта е като лозето - не ще молитва, а мотика.



Любопитствам как си осигурявате 12-годишния "абонамент" за първото място в червената депутатска листа в Кюстендил? Доколкото знам, това е доста трудно. Трябва да сте или много хитър, или много гъвкав (т.е. да имате благоразположението на всичките централни ръководства, които се смениха тотално на няколко пъти пред последните години в БСП). Или пък да сте си купил по някакъв начин подкрепата на местните лидери, защото иначе те ще предпочетат вместо да пращат вас, те да станат депутати. Между другото как се погаждате със съпартийците ви в Кюстендил? Не ви ли обвинявават, че сте (бил) местен сатрап?

Мариан Лесов, Пловдив, ул."Чернишевски"



Сатрапът действа, без да подбира средствата. Ако бяхте от Кюстендил, щяхте да знаете, че това ми е чуждо. Аз съм привърженик на конкуренцията, но с работа, а не с игри. Сигурно и затова във вътрешнопартийната надпревара в Кюстендил бия с 300 на 6 гласа, в най-лошия случай - със 70-80 на сто. Да се оттегля при такава подкрепа означава да излъжа онова множество, което ми се доверява. Обичта на хората е толкова мотивиращ фактор да бъдеш в политиката, че може да се отрича само от онзи, който никога не е бил дарен с нея. Достатъчно съм отговорен и чувствителен, за да взема решение сам, когато усетя, че доверието към мен е издишало.

Упрекват ме още, че потискам младите, но ето, насърчаваният от мен Първан Дангов, лидер на партията ни в Дупница, бе определен за най-успешният млад политик в цялата БСП. Всеки, който не просто е млад, но и се стреми към посочените по-горе критерии, има моята подкрепа.



Протестирахте заедно с всички нас на митинг срещу закриването на ж.п. линията Кюстендил-Гюешево. Сега 3 дни в седмицата идва влак до Гюешево, но нищо не се предприема за оздравяването на железния път. Ще дойдете ли пак на протестите, ако проблемът с ж.п. линията до Гюешево не бъде решен?

С почит: кметски наместник на Гюешево Велин Алексиев



Не се съмнявай, Велине! Не съм любител на барикадите, но блокадата на жп гарата в Кюстендил беше първата, насочена не към разрушаване (което е патент на СДС), а към запазване на нещо, при това - важно, значимо и незаменимо. Горд съм с нея.



Кажете ми, защо медиите се занимават само с това какво мислят и искат политиците, бизнесмените или престъпниците? Не ви ли се струва, че заради това те омръзнаха на всички? Нима само това се продава? Как си представяте бъдещето на медиите в България?

Николай Джагаров, по мейла



Сигурно пак ще разгневя перото на някой главен редактор или издател, но няма как 12 г. всичко в страната да се срива, а медиите, които съвкупно, а някои и поотделно, имат по-голямо влияние от който и да е политик или партия, да са без принос. В света на капитала на почит е не човекът, а парата, и медиите, щат - не щат, все повече ще се съобразяват с оня, който си дава левчетата, за да чете, гледа или слуша, а в своето мнозинство аудиторията ще иска медиите да са все повече такива, каквито са сега, че и още повече угаждащи й. За щастие, изключения има и ще има. Дано се множат.



Г-н Атанасов, надявам се вие и вашата парламентарна група ще предприемете реални неща за облекчаване на бедственото положение на пенсионерите. Депутатите и правителството с действията си целят едва ли не физическото намаляване на техния брой, сякаш следват мотото: "Има пенсионери, има проблем. Няма пенсионери, няма проблем". Разбирам цялата жестокост на подобно твърдение, но много пенсионери нямат пари да си осигурят най-необходимите лекарства, най-елементарна храна. Какво правите вие и левицата за оцеляването на българския пенсионер?

Христо Атанасов, София, "Младост" 3.



И сега разполагаме със законопроекти, насочени към пенсионерите, но нашите 48 гласа не са достатъчни за приемането им.

Колкото любопитно, толкова и жалко е, че когато трябва да се провали проект, свързан с подобряване хала на пенсионерите, НДСВ, ДПС и ОДС гласуват заедно. Това на два пъти събори проекта ни за премахване на точковата система, сега го внесохме за трети път. Наблюдавайте събитията, но и подкрепете организираната от нас подписка за по-добри условия за пенсиониране.



Драги г-н Атанасов, помня, че бяхте единственият, който се извини публично за отношението на БСП към медиите. И все пак, какви са гаранциите, че ако утре дойдете на власт, няма да се отнесете с медиите така, както го правехте вчера?

Борислав Михайлов, по мейла



Ако утре имам позиция, даваща ми права в тази сфера, не бих допуснал БСП да повтори собствената си негативна практика, а още по-малко - да действа като СДС и НДСВ, които, уви, ни надминаха в лошото, без да ни достигнат в доброто.





Уважаеми г-н Атанасов, смятам, че сте от малцината депутати, които могат да говорят човешки с избирателите. Считате ли, че конфронтацията като стил на политическо поведение е вече изживяна? Има ли възможност един политик наистина да помогне за благосъстоянието на хората от родния си край, лобирайки за него и прибличайки по някакъв начин инвестиции? Ще направите ли възможното нашите дългогодишни творчески дейци да бъдат възнаградени от държавата, подобно на "златните ни олимпийци"?

Валентин Иванов, София, жк "Западен парк", бл. 125



Някога думата на народния представител е тежала дотолкова, че мнозина от тях са запомнени с построен завод, язовир или път, но сега не е и няма как да е така, системата е друга. Депутатът не е кмет или министър, но да лобира - може, и повечето го правим.

Винаги сме били противници на конфронтацията. С отслабването на СДС отслабва и тя.

Правили сме и досега опити за достойни пенсии за изявени творци, но винаги част от тях - и може би с право - са намирали това за обидно и по този начин е ставало невъзможно да се реши въпросът и на онези, които не биха се обидили.



Уважаема редакция на в. "Сега", искаме да ви съобщим, че г-н Иво Атанасов се ползва с авторитет и уважение сред голяма част от ромската общност в гр. Кюстендил. Той участва във всички мероприятия на ромската общност, на които е бил поканен, и по традиция празнува именния си ден с ромите в кв. "Изток". Благодарение на г-н Атанасов през зимата на 2002 г. около 200 каруцари запазиха поминъка си. Искаме да го попитаме какво прави за популяризиране на ромската култура като част от българската в комисията по култура към парламента, чийто зам.-председател е?

Емил Ангелов, Стефан Лазаров и Данчо Стоянов, Кюстендил



Казано на шега, ромската култура става все по-голяма част от българската. А говорейки сериозно, аз съм за решително по-голямо участие на държавата във финансирането на културата, включително и на ромската.





На 28 години съм, а с всеки изминал ден се чувствам все по-потисната. Преди 2 г. завърших психология в СУ с отличен, но така и не мога да започна работа по специалността си. Питам - това ли е т.нар. демокрация? Защо държавата бяга от своята отговорност за гражданите си и какви переспективи има един млад човек в България?

Игна Раденкова, по мейла



Най-тежкото престъпление на българския преход е отношението не толкова към пенсионерите, колкото към младежта. Няма нищо по-трагично от това, младият човек да няма в какво да вярва и да не очаква нищо хубаво в живота си. Това е генетичен недъг на капитализма. Една лява власт ще го смекчи и ограничи, но не може да го преодолее. БСП и Новата левица са готови с проект за силна младежка политика, но той може да бъде осъществен само ако е налице доверието на избирателя.