|
С две думи, беше даден шанс на гражданите да си поиграят на пряка демокрация. След като всички недоволстват от другата, действащата демокрация, при която делегираме правата си на 240 депутати, беше интересно да се види как се възприема пряката демокрация - при която нещата стават така, както каже истинският стопанин на страната - народът.
Какво стана?
Гласуваха едва 1551 души - 6.81 на сто от пълнолетните
жители на общината. От тях 87.81% поискаха улицата да се затвори за движение, а 11.99% бяха "против". Трима души пуснаха недействителни бюлетини. Гласуваше се във всички 35 секции. Активността в крайните избирателни секции бе далеч по-ниска от тази в централните, където рано следобед бяха гласували повече от 10 на сто от правоимащите.
Експериментът в Севлиево бе част от проекта на сдружение "Болкан Асист" - "Референдум и гражданска инициатива", който стартира още през 2002 г. Идеята за референдума бе подкрепена от кмета на Севлиево - Йовко Йовков, а решението за него бе взето на сесия на местния Общински съвет.
Партньори в проекта станаха 2-мата председатели на парламентарните комисии по правните въпроси и по местното самоуправление и регионална политика. Финансирането на начинанието, което струваше 23 700 лв., бе поето от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Общината на Севлиево се включи със 700 лева, които отидоха за телефонни сметки и почистване на помещенията за гласуване.
Като част от проекта на "Болкан Асист", на 19 април 2003 г. предстои провеждането на втори демонстрационен референдум - в град Елена. Според идеята, от юли 2003 до декември 2004 г. трябва да бъдат организирани демонстрационни референдуми в други общини извън региона на Централна Стара планина
Според организаторите целта на тези демонстрационни референдуми е проста - да се повиши интересът и информираността на гражданите и да се изучи швейцарският и международният опит. После ще бъде направен анализ на резултатите и на тази основа вероятно ще се разработят конкретни предложения до Народното събрание за актуализиране на българското законодателство.
Никой - нито местното ръководство, нито организаторите, не е очаквал по-голяма активност от жителите на общината по време на допитването. Въпросът, на който трябваше да отговарят севлиевци, не бе жизненоважен, не бе дискусионен, не бе дори партийно оцветен, че да разгори някакъв страшен спор. Поставеният проблем е от компетентността на общинския съвет - т.е. общинарите сами могат да затворят една улица за движение. И без референдум. Могат да го направят, въпреки че на референдума не излязоха над 50% от избирателите, което го прави недействителен по българското законодателство.
Бе ясно, че нарастващото нежелание на гражданите да участват в местни и национални избори ще се отрази дори и когато се гласува на демонстрационен референдум. На първо място, разбира се, ниската активност на населението вероятно е
резултат от тежката липса на традиции
Гласуваха хора, които ще гласуват винаги - докато са живи. Като 79-годишната баба Марийка Микова, която пусна бюлетина и убедено заяви: "Щом съм гражданка, значи трябва да гласувам". Повечето жители на Севлиево обаче не смятаха така. Дори и членове на избирателни комисии се чудеха: "Що ме карат да гласувам за тази улица, като сами могат да я затворят? Да ме питат, например, дали да сложат мрамор на площада". Още по-уверени жители на Севлиево искаха да участват в референдум за войната в Ирак. Тези, които не гласуваха в събота, обясняваха, че не са компетентни, че не ги интересува, имат много важна работа и т.н.
Редно е да се отбележи, че пряката демокрация стои зле точно в град като Севлиево. Макар да не си го признават и да мърморят за трудностите на живота като всички други българи, местните жителите наистина имат по-добър жизнен стандарт отколкото огромната част от останалото българско население.
Безработицата в Севлиево е едва 7 на сто,
докато средната за страната е около 18%. Заетостта е в реалното производство, а не в обслужващата сфера. При 14-15 000 работещи, 5 хиляди получават твърде прилични доходи в заводите на "Видима", "Идеал стандарт" и др. Ден преди референдума италианска фирма обяви инвестицията си "на зелено" за 5 млн. евро., в резултат на която ще се открият нови 350 места. Италианците прехвърлиха бизнеса си от Пловдив в Севлиево, преди това в града дойдоха и немски инвеститори. Край голямата индустрия в Севлиево бавно се завъртя и по-малка - в града никнат фирми, които се опитват да подпомагат дейността на големите чужди инвеститори.
Престъпността е сравнително ниска. "Кого да рекетират тук - "Видима" ли?", риторично попита кметът на общината Йовко Йовков. Той мечтае не за нови инвестиции, а за разрастване на общината. "Искам да сме голям град. Да имаме поне 50-60 хиляди избиратели. Тогава ще има хора за всичко", казва Йовков.
КАРЕ
Референдумите в България - има ги само в закона
На теория в България могат да се правят и национални, и местни референдуми. Тези въпроси са уредени законодателно и по този показател България стои по-напред дори от утвърдени демокрации като тези във Великобритания и Франция. Законите ни обаче са така написани, че на практика провеждането на референдуми у нас е изключително трудно. Почти невъзможно.
Национално попитване се насрочва от президента, като инициативата за провеждането му принадлежи на Народното събрание и на Министерския съвет. Ако инициативата е на президента или МС, парламентът може да блокира референдума. Народът не може да поиска национарно допитване. Подписки, като тази за съдбата на АЕЦ "Козлодуй", са абсолютно безсмислени, освен ако депутатите и министрите не се трогнат и поискат референдум.
Доста стеснен е и кръгът на въпросите, по които може да се поиска национален референдум. Такъв не може да се инициира, ако въпросите са от компетентността на ВНС, на съдебните власти, на Конституционния съд, ако касаят държавния бюджет и данъчното облагане.
Не е чудно, че национален референдум досега не е провеждан. По комунистическо време имаше два - за републиката през 1946 г. и за конституцията през 1971 г.
Провеждането на местен референдум е регламентирано както в закона за допитване до народа, така и в законите за местните избори, за местното самоуправление, за административно-териториалното устройство. Въпреки това, и в този случай законодателството като че ли пречи нарочно на пряката демокрация. Местен референдум могат да поискат не по-малко от 1/4 от гласоподавателите в една община, като подписите им трябва да бъдат събрани само за 20 дни.
Общинският съвет обаче може да не разреши референдума. Той е задължен да го допусне само ако в подписката са се включили над половината от жителите на общината, които имат право на глас. За да има правна сила въпросът, поставен на референдума, трябва да бъде одобрен от над половината от имащите право на глас.
Честа практика у нас е жителите на населено място да поискат създаване на нова община или промяна на границите на действаща такава. При положителен вот областният управител внася доклад в правителството, което приема решение, праща го на президента, а той утвърждава новата община с указ. Само че кабинетът не е длъжен да се съобрази с взетото на референдума решение.
КАРЕ
Челният опит на Швейцария
Както казват в Берн: "Не Швейцария е създала референдума. Референдумът е създал Швейцария"
Швейцарската форма на пряка демокрация е изключително всеобхватна и учудващо добре работеща. Швейцарците могат да излязат на референдум по който и да е въпрос и волята на мнозинството от гласувалите става задължителна за властта.
Те дори могат да поискат частична или цялостна промяна дори на конституцията, като за целта просто трябва да се съберат 100 хил. подписа в продължение на 18 месеца, а после, при самото гласуване на промените, трябва мнозинството от народа да ги одобри. Дори да са инициирани от властта, промените в конституцията задължително се подлагат на референдум.
Най-интересната особеност на швейцарското законодателство се състои в това, че от 1874 г. насам приетите от парламента закони не влизат в сила, преди да изтече срокът, в който инициативен комитет може да събере подписка с искане за референдум по тяхното съдържание. Срокът е 100 дни, необходимите подписи са 50 хил. В този случай, т.нар. факултативен референдум, има суспендиращо действие, по-силно дори от това на нашия Конституционен съд.
През 1921 г. гражданите на Швейцария получават дори право на участие във външната политика на страната. Оттогава дори сключването на дългосрочни международни договори може да бъде атакувано чрез референдум. Ако управниците в Берн искат да вкарат страната в международна или военна организация - тогава задължително се минава през референдум.
Още по-странно е, че швейцарците не злоупотребяват с възможността да атакуват закони на парламента. За 129 г. населението е атакувало едва 7% от законите, като само половината от тях са били суспендирани. За 155 г. са били направени 200 предложения за промяна на швейцарската конституция, като 2/3 са били одобрени. Всъщност гражданската инициатива в Швейцария е особено силна едва през последните 30 г., като на гласуване се подлагат въпроси, които институциите и големите партии се боят да засегнат - абортите, либерализацията на леката дрога, премахването на армията, проблемите с чужденците и т.н.
Практиката показва, че швейцарската пряка демокрация работи безпогрешно, въпреки че на теория поражда доста проблеми. Един от тях е, че пряката демокрация прави процесите на вземане на решения тромави, а освен това е и едно много скъпо удоволствие.
|
|
|