В приземното помещение на един от жилищните блокове в столичния квартал "Люлин" десетина чифта крака тропат сръчно в неравноделни ритми - ту весело и съситнено, ту с бой по земята с крак или бавно, с отмерени твърди стъпки. Жизнерадостните хороводни звуци могат сами да те отведат в клуба за народни танци и дори да си слепец, няма как да сбъркаш посоката.

Часът е 19, делничен ден, групичката от почитатели на родния фолклор е разнородна и аматьорска, с голям възрастов диапазон. Десетина минути загрявка за раздвижване на основните групи мускули - врат, рамене, кръст, колене, глезени, след това кръшни хора, докато фланелката ти залепне за гърба. Ръка за ръка се хващат студенти, пенсионери, адвокати, лекари, IT специалисти... Дошли са с



удобните си обувки, напъхани в чантите,



с натежали глави от схванатия ден над бюрото, но още с първите ритми хорото ги е заредило с неразгадана магия.

"Първо си представете, че пред вас има локва и трябва да я прескочите. После подскочете на място на един крак. Трябват ви още две обикновени стъпки и се получава хоро", обяснява хореографът Георги Мустаков в любителски клуб "Българско хоро". През деня Мустаков е финансист в голяма международна компания, а вечер преподава фолклорни танци на непрофесионалисти. Често новаците в клуба твърдят, че са с два леви крака и надали някога ще изиграят Джангурица, но точно "леваците" стават толкова добри в танците, че са готови за участие дори в аматьорски конкурс. "Краката ни имат своя памет, която не използваме в ежедневието, но ние можем да развием с времето", обяснява още ръководителят на софийския клон на клуб "Българско хоро", с плевенско потекло.

Фолклорните танци дойдоха на мода преди петнадесетина години, но напоследък кръшни хора вече се вият на всеки ъгъл в големите градове. Само в София има над сто такива школи. В Пловдив пък чак се стигна до забрани, защото танцуващите пречели на другите. Появиха се самоучители, специализирани сайтове, професията български хореограф стана престижна, а аматьорските клубове се напълниха, въпреки че нямат чет и брой. Бизнесът разцъфтява, всеки може да отвори клуб само след двадесетина хорца, научени криво-ляво от интернет. Затова и отскоро секторът се видял принуден да се саморегулира, за да се уеднаквят изискванията им за едно и също хоро - кой е чистият автентичен вариант, кой е общоприетият. А не да се чудиш, докато гледаш другите клубове, това, дето играят наистина ли е Граовското, например.

Ето така, след западняците, и българите най-накрая луднаха по родния фолклор. Преди да се заразят с фолклорния "бацил", много от хороиграчите изключвали телевизора, щом на екрана затропат професионалните фолклорни състави в национални носии. Бягали са от часовете по физкултура, в които образователната ни система се опитваше с мъка да научи краката ни да следват стъпките на Дунавското хоро, задължителното. По българи ли станахме, та вече предпочитаме да тропаме бабиното си Ганкино, вместо да мокрим фланелки под ритъма на тангото, салсата, рока и други модерни танци?

Отговорът на този въпрос според Георги Мустаков не е еднозначен. "В началото си мислехме, че всичко това е мода, но ако беше мода, да е отминала след 2-3 години. Според някои колеги става въпрос за връщане назад, към корените, аз обаче си мисля, че фолклорните танци са кодирани в ДНК-то ни. Тази култура е влязла дълбоко в душите ни, но преди нямаше къде да дадем воля на вътрешния си порив. Преди се танцуваше се само на професионално ниво, а ние



бяхме само зрители



в залата. Сега всеки може да се докосне и до сцената. Появиха се много конкурси, събори и фестивали за непрофесионални клубове и състави. Много от хороиграчите се навиват, скачат, изправят се лице в лице със зрителите", разказва Мустаков. Колкото и да сме се отдалечили от времето на седенките и надиграването по мегданите, няма как да избягаме от себе си.

Всички български хорА освен Лявото, се движат надясно, обратно на часовниковата стрелка, така



както планетите се въртят около Слънцето



Посоката на стъпките ни е напред с леко връщане назад - като хода на турбината, която има нужда от засилка и малко връщане, обяснява инструкторът към клуб "Българско хоро". Според наблюденията му народните ни хора и ръченици придобиват все по-голяма популярност сред любителите и заради социалната функция на клубове. Във вечерните часове всеки пристига с товара си от деня - един останал без работа, друг търси добър лекар за близък, трети има за споделяне нещо хубаво.. Част от хореиграчите стъпват за пръв път в клуба, защото техните приятели тропат в свободното си време хора и ръченици, или защото скоро им предстои сватба, а успяват да нацелят само стъпките на Ганкиното.

Георги е роден в семейство на двама хореографи, българин и рускиня, влюбена във фолклора ни. В такава семейна среда няма как да не заиграеш хоро, малко след като си проходил. Българският фолклор преобръща в един ден на 360 градуса живота на рускинята Олга Колесова, с турне на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци в Ростов на Дон. До този момент тя развива танцовата си дарба като студентка в Хореографския институт в града на река Дон. Но завладяващата самобитна българска музика и танцовите движения в неравноделните ритми я омагьосват. А един от танцьорите в българския ансамбъл успява да открадне и сърцето й. "Майка ми се явява на държавния си изпит с хореография на български фолклорен танц, и комисията остава изумена. Това не се преподава в университета. Взима си дипломата и пристига в България. Само шест месеца по-късно тя вече е част от Северняшкия ансамбъл", разказва Георги, за когото българският фолклор е просто съдба Израснал е залите, където професионалният ансамбъл подготвял поредния си фолклорен спектакъл. Тази любов обаче не му е попречила да завърши две висши образования в сферата на икономиката. Става инструктор по народни танци, след като преминава през иглените уши на семейния контрол.

Тук има



обмяна на енергия, импулс, заряд,



тон, вибрация. Докато играеш, не го осъзнаваш, но го усещаш, казват един през друг хороиграчите в залата. Тази енергия не само разтоварва психически и създава позитивна емоция. От край време се знае, че музиката и танците са двигателна терапия, която подпомага лечението на много болести, допълва Георги Мустаков. В една от плевенски групи на "Българско хоро" един ден влезли майка и син с проблеми в опорно-двигателния апарат. В началото играта им била толкова мъчителна за самите тях, че трудно можело да гледаш дори отстрани. Но те - упорити, не се пускали от хорото. "Наскоро се загледах в тях, та те вече наистина танцуват", споделила пред сина си хореографката Олга Мустакова.