Думата "корупция" е една от най-често срещаните в управленската програма на правителството до 2018 г. Тя фигурира във всичките й възможни форми, които звучат примамливо за избирателя и галят ухото на еврочиновниците - борба с корупцията в съдебната власт, претворяване конфликта на интереси, разследване на корупцията по високите етажи на властта, оптимизиране на работата на администрацията, въвеждане на електронно управление и т.н.

"Отчитането на високи нива на корупция в органите на изпълнителната и местната власт, както и в съдебната система, оказват негативно влияние върху условията за живот на гражданите и компрометират демократичните устои на държавните институции", е записано и в приетия само преди няколко месеца доклад за състоянието на националната сигурност.



Заради корупция България губи до 19 млрд. долара годишно



сочи проучване "Цената на несъществуващата Европа в сферата на корупцията" на изследователския институт RAND Europe, направено по поръчка на Европейския парламент. Изследването използва три индекса за нивото на корупция във всяка от 28-те страни членки. България заема втора позиция и по трите показателя, като нивата ни са далеч над средните за ЕС.

Рушветчийството в публичните институции е сред най-сериозните пречки пред бизнеса и инвестициите у нас. Това е мнението и на 78% от анкетираните в проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), проведено в периода 20 - 27 септември тази година сред членовете на палатата, които наброяват 53 хиляди фирми и сдружения. Според 20% от анкетираните корупцията не е проблем за бизнеса, а 2% дори смятат, че корупцията е ниска и не затруднява фирмите. Конкретно на въпроса дали им е оказван натиск за подкуп при извършване на услуга от държавна или общинска структура през последните години 48% отговарят отрицателно, 46% посочват, че е имало натиск върху тях, а останалите 6% не желаят да отговорят.

Какво правят управляващите, за да спрат тези унищожителни за икономиката процеси? Колкото повече наближава краят на управленската програма, толкова по-ясно проличава, че



всичко това в тези документи е било просто кухи фрази



Защото липсва воля на всички нива в държавата. Затова и все по-рядко чуваме за онзи закон, на който се разчиташе да повтори румънския успех - Законът за борба с корупцията по високите етажи на властта. Нищо че в доклада за националната сигурност евентуалното му приемане през 2016 г. вече е отчетено като положителна стъпка. Не че проектът не беше критикуван - в крайна сметка стана ясно, че той механично ще слее 4 институции (две от тях неработещи и сега), така че няма гаранция, че ще противодейства ефективно на корупцията. В България от години имаме лош опит с мегаструктурите - те обикновено генерират само разходи и още корупция.

"Писна ни да седим в нищото. Хем ще го приемат, хем няма. Така мина цяла година", признават служители в едно от звената, които трябваше да влязат в бъдещето Национално бюро за борба от корупцията. Според закона в бюрото трябва да влязат Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и част от Сметната палата. Антикорупционният закон бе приет на първо четене на 30 юни, но с много усилия и



поток от критики срещу въвеждането на анонимните сигнали



и обърнатата тежест за доказване на невинност. В подкрепа на проекта на гласуваха 130 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, Патриотичния фронт ПФ и БДЦ. "Против" бяха от БСП и "Атака", а депутатите на АБВ се въздържаха. ДПС и ПФ обаче дадоха гласа си с особено мнение именно заради анонимните сигнали.

Въпреки че от приемането му на първо четене са минали вече повече от три месеца, правната комисия на Народното събрание още не е започнала разглеждането на текстовете по същество. В сайта на комисията има проект на доклад за второ гласуване на закона, с предложенията на партиите, но до този момент няма никакво движение по проекта. "Нямаме достатъчно информация къде точно се намира антикорупционният проектозакон, въпреки че от "Движение България на гражданите" правим постоянни опити да получим такава", коментира миналия четвъртък пред БНР депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев.

Според депутати от управляващото мнозинство причина за отлагане на второто гласуване на закона са предстоящите избори. Опасенията са, че дебатите около приемането на анонимните сигнали и начина за контрол на националното бюро ще изпокарат коалицията, а никой от управляващите не иска негативи точно преди вота. Разделението пролича още при внасянето на първия вариант на закона през миналата година. Тогава той беше бойкотиран и от депутатите от ГЕРБ, въпреки че беше минал през одобрение от МС. Последваха два варианта на закона, които бяха обсъждани от кабинета, и тогава се видя, че отново няма единомислие



как ще се противодейства на корупцията - със или без анонимните сигнали



В крайна сметка законът влезе в Народното събрание с доста промени и само заради коалиционния мир. И от ГЕРБ, и от "България за гражданите" обаче бяха наясно, че законът остава на трупчета, тъй като няма да получи нужното одобрение, ако не бъде осакатен и не се премахнат анонимните сигнали, които плашат и управляващи, и опозиция.

Второто обяснение за отлагане на приемането на второ четене на закона е гласуването на бюджета за следващата година. Парламентарната процедура ще започне веднага след втория тур на президентските избори, а черновата на бюджета вече е готова във финансовото министерство. Това означава, че финансирането на подобна структура като Националното бюро за борба с корупцията не предвидена, тъй като тя не съществува. Бюджетите на останалите четири структури, които ще трябва да се обединят в него, също ще бъдат запазени в сегашния им вариант. Това означава, че законът ще се отложи с още една година. Тогава обаче идва ред на подготовката за парламентарните избори и никоя от политическите сили няма да влезе в гласуване на сериозния, но доста спорен законопроект за корупцията по висшите етажи на властта. След това в поредните предизборни и управленски програми отново ще бъде записано, че борбата с корупцията е приоритет №1. Само че за никоя партия не е.