Искам да се регистрирам като едноличен търговец. На какви условия трябва да отговарям и има ли някакви пречки и забрани?

Ф.Н., София



Като едноличен търговец (ЕТ) може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Това е записано в чл.56 от Търговския закон (ТЗ). Тази разпоредба е и изходна за това, че на практика всеки навършил 18 години, който не е под запрещение, но има задължително и местожителство в България може да се регистрира като едноличен търговец.

Веднага след това ТЗ въвежда още няколко правила и ограничения. Така изрично е записано, че не може да бъде едноличен търговец лице, което е в производство за обявяване в несъстоятелност. Не може да е ЕТ и невъзстановен в правата си несъстоятелен, както и лице, което е осъдено за банкрут. Не може да се впише като едноличен търговец и човек, който е бил "управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори". Пак не може да е ЕТ и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

Едноличният търговец се регистрира на основа на заявление. В него задължително трябва да се посочат:

- името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер;

- фирмата, под която ще се извършва дейността;

- седалището и адресът на управлението на дейността;

- предметът на дейност.

Със заявлението пък се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност. В търговския регистър, който е към Агенцията по вписвания, която от своя страна е към Министерство на правосъдието се вписват всички горепосочени вече данни - седалище, адрес на управление, фирма и т.н. Важно е да се знае, че едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец. Както и че фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото.

ТЗ позволява и прехвърляне на фирмата. Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му, казва обаче закона. Съгласието за прехвърлянето на фирмата трябва да бъде дадено по специални правила. Според тях предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, разпорежда ТЗ.

Друго основно правило при прехвърляне на фирма на ЕТ е, че наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма. Тогава към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Прехвърлянето задължително се вписва в Търговския регистър.

Вписването на едноличния търговец се заличава от Търговския регистър при няколко хипотези. Първата е при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина. Това става по заявление на лицето. Втората хипотеза е при смъртта му - това става по заявление от наследниците. Третият вариант е при поставянето му под запрещение - тогава се действа по заявление от настойника или попечителя.