Рейналдо Гонсалес, баща на единствената американска жертва при терористичните атаки в Париж от 13 ноември 2015 г., съди технологичния гигант "Гугъл" и социалните мрежи "Туитър" и "Фейсбук" по обвинения, че са предоставили "материална подкрепа" на джихадистката организация "Ислямска държава". Делото е заведено в съд в американския щат Калифорния.

Дъщерята на ищеца - Ноеми Гонсалес (23 г.) - е сред 130-те души, които загинаха при серията от координирани терористични атаки, извършени във френската столица миналата есен от мъже, засвидетелствали вярност към "Ислямска държава". Студентката в щатския Калифорнийски университет "Лонг бийч" Ноеми отишла на обменни начала в Париж. Тя загина при атаката в кафенето La Belle Equipe.

Има ли шанс Раймондо Гонсалес в съдебната зала срещу трите най-големи интернет компании? В подадения от него иск се казва, че компаниите "са знаели, че разрешават на терористичната организация "Ислямска държава" да използва социалните мрежи като инструмент за разпространяването на екстремистка пропаганда, да събират пари и да привличат нови членове в редиците си". Известно е, че социалните медии като "Туитър", "Фейсбук" и "ЮТюб" (собственост на "Гугъл")



са важно комуникационно средство за джихадистите



много преди атаките от миналата година. Според проучване на института "Брукингс" поне 46 000 акаунта в "Туитър" са използвани само между октомври и ноември 2014 от привърженици на "Ислямска държава". Вместо да атакуват социалните мрежи за това, че разрешават качването на информация, свързана с тероризма, адвокатите на Гонсалес твърдят, че "Туитър" и "Гугъл" са знаели, че предоставят на джихадистите технически инструменти за наемането на хора и извършването на операции. "Не става въпрос за съдържанието на съобщенията и постингите, а за това, че са предоставили инфраструктура, чрез която "Ислямска държава" може да набира нови членове, да извършва операции и да разпространява пропаганда", казва пред в. "Лос Анджелис таймс" Кийт Олтман, който е адвокат на ищеца Гонсалес.

Правни експерти обаче са на мнение, че този нов подход вероятно няма да се окаже успешен заради двете основни законодателни защити, на които могат да се позоват "Гугъл", "Туитър" и "Фейсбук". Законът за благоприличие на комуникациите, приет през 1996 г., според който компания, която позволява на потребителите да качват съдържание, не може да бъде държана отговорна за това, което се поства. "Законът наистина дава голяма защита на компании като "Фейсбук", които осигуряват платформи за комуникация между потребителите", казва пред "Франс 24" Брадли Шиър, който е адвокат, специализирал се в проблемите на социалните мержи.

За да спечели делото, Рейналдо Гонсалес трябва



да докаже причинно-следствена връзка



между политиката на компаниите, които съди, и парижките терористични атаки от ноември. "Необходимо е да се докаже в съдебната зала, че компанията "Туитър" е предприела определени действия - или пък не е предприела мерки - които са довели до нападенията във френската столица", обяснява юристът Аарън Макей. Според него ще бъде много по-сложно да се докаже причинно-следствената връзка, отколкото да се пребори Закона за благоприличие на комуникациите.

И трите подсъдими компании настояват, че вече са предприели доста действия, за да отстранят терористично съдържание от социалните си мрежи. В съобщение, разпространено от "Туитър", се казва, че "служителите ни по света активно проучват съобщения, свързани с нарушаване на правилата и работят с правоохранителните органи, когато се налага". От "Гугъл" заявиха, че "ЮТюб" може бързо да предприеме действия срещу терористично съдържание. Имаме ясна политика, забраняваща набирането на терористи ... и бързо сваляме видеа, които нарушават правилата, когато сме сигнализирани от потребителите. Освен това закриваме акаунти, създадени и използвани от терористични организации, или такива, които многократно нарушават нашата политика".

Някои експерти смятат, че



социалните медии могат да повишат своята бдителност



срещу терористите и техните последователи. Според тях обаче това може да стане чрез вътрешната политика на компаниите, а не чрез законодателството на държавите, в които те работят. "Гугъл" и другите компании в индустрията могат да променят алгоритмите или условията за ползване, като направят по-труден достъпа на потребителите до съдържание, свързано с тероризма", обяснява юристът Брадли Шиър.

Рейналдо Гонсалес не е първият ищец, който е на мнение, че на социалните медии трябва да се търси отговорност за разпространението на тероризма. В началото на годината съпругата на американец, убит при терористична атака в Йордания, заведе дело срещу "Туитър" за "разпространение на екстремистка пропаганда". Съдебният й иск обаче беше отхвърлен, тъй като съдията прецени, че компании като "Туитър" не могат да бъдат съдени за съобщенията, които потребителите им си изпращат.

Евентуална съдебна победа на Гонсалес би означавала сериозен прецедент за свободата на словото в интернет, предупреждават експерти. "Това, което се е случило на Гонсалес е трагедия", казва юристът Аарън Макей. "Туитър" ще започне да отказва достъп до цели групи от хора или региони. Това ще спре възможността за свободно изразяване на много хора, които не са терористи и които използват платформите като важен инструмент за комуникация". Не е изключено спечелването на делото и да отприщи вълна от съдебни искове срещу многобройните интернет платформи.