През миналата година 43-ото Народно събрание е приело 158 закона, 157 решения и една декларация. Парламентът е провел 129 пленарни заседания, като 7 от тях са били извънредни. Постъпилите през 2016 г. законопроекти са 267, като 143 от тях са внесени от депутати, останалите са от Министерския съвет.

Общото парламентарно време, използвано от народните представители за изказвания, е 132 часа и 57 минути. На най-много въпроси и питания са отговорили министърът на финансите Владислав Горанов - 233, заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова - 219, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова - 174, заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Меглена Кунева - 157.

Изброените цифри са част от справката на Народното събрание, с която ръководството му се опитва да се похвали колко много работа е свършена и как е променило към добро живота на хората. Най-значимото постижение в депутатската хвалба са приетите само за една година 158 закона. Това прави почти по закон на всеки два дни, а ако се изчислят само работните дни, то съотношението става още по-стахановско.

Тук обаче тънката червена самохвална линия буквално се къса. Защото не е необходимо човек да е юрист, за да се сети, че многото приети закони за кратко време



не са повод за хвалба, а за срам



Още повече през последните няколко години. В периода от малко преди 2007 г. докъм 2009 г., имаше някакво обяснение за приемането на толкова много закони. България влезе в Европейския съюз и трябваше да се приемат много задължителни правила чрез т.нар. транспониране на еврозаконодателството.

За съжаление обаче практиката и в този период, а и след него, не се променя - всяка година се приемат нови закони и се правят всевъзможни изменения, допълнения и отмени на действащи закони. Производителност, която звучи повече от абсурдно.

Няма стабилна държава без стабилно законодателство. За съжаление българското определено не е от тях. Нашето законодателство непрекъснато се донажда и кърпи. Понякога с кръпка върху кръпка. Постоянните промени не дават време дори на администрацията, на съда, на общините да се запознаят с тях поне отгоре-отгоре.

Няма как човек да избяга и от усещането, че всеки депутат може да прави каквото си иска с нормативните актове. А оттам - и с хората. Да не говорим



за промените в законите, в които чрез преходни разпоредби



се изменят още куп закони - например с изменения в ГПК се променя... законът за пчеларството. Това е една определено опасна традиция в законотворчеството, докарала нещата дотам всеки нов закон да се чете отзад напред, откъм преходните, допълнителните и заключителните разпоредби към първите му текстове.

Проблем е и обстоятелството, че в парламента се вкарват закони, които видимо пораждат скандали и не се подлагат на предварително обсъждане и съгласуване. Особена подозрителност поражда и законодателстването, при което веднъж народните представители решават нещо, после се намесват лобитата и тогава същите депутати или се отказват, или отлагат във времето действието на съответната норма.

Дори няма да коментираме колко от законите са с финансова обосновка и финансова обезпеченост. В Закона за нормативните актове е записано изричното задължение "след влизане в сила на нормативния акт се проверяват резултатите от неговото прилагане". На базата на тази проверка може да се "предложи отменяне, изменение или допълнение на нормативния акт". Някой да е чувал за подобни проверки. Друг е въпросът има ли някаква субективна причина за законодателната свръхактивност? Например това, че хората, които пишат законите, май започнаха да вземат по-големи хонорари, отколкото заслужават. Има проекти, за които през годините се разпределяха напълно легално милиони левове и евро. А отговорността на тези хора от законодателния брак е никаква.



Изобщо не помогна и практиката със създаване на съвети



по законодателството. Тяхното мнение почти не се взима предвид и "по-светнатите" депутати продължават да си правят каквото искат. И заедно с експерти правят много често поразия след поразия.

Само преди няколко месеца се стигна до признанието от страна на правителството, че постоянната промяна на законодателството е нещо много лошо. "Динамиката на изменението на нормативните актове в България е наистина голяма (около 800 промени на година на национално ниво). Големият брой промени донякъде се обуславя именно от приемането на грешни решения, което налага един нормативен акт да бъде изменен по няколко пъти в рамката на една година. Това от своя страна, води до чувството за непредвидимост и непостоянство в провежданото чрез тези актове политики".

Тези потресаващи признания всъщност бяха записани не къде да е, а в мотивите към правителствения проект за промени в Закона за нормативните актове (ЗНА). Достатъчно е прилагането на елементарна аритметика, за да се изчисли, че за 5 години се правят 4000 изменения в нормативната база, а за 10 години те набъбват на 8000. Подобно число



означава огромни възможности за корупция,



пълен законодателен, а оттам и обществен хаос, създаване на каста от лица, които единствено могат да променят, а оттам и да знаят какво всъщност се случва в законодателството. Нормативната база е буквално блато, в което лесно се давят фирми и граждани. Изминалата година на този парламент не направи изключение. Защото през нея кой ли закон не беше променен! При това става дума за стари закони, за нормативни актове, които се променят постоянно, всяка година, понякога и по няколко пъти в година. Така през миналата година се направиха куп промени в Наказателния кодекс, в Закона за движение по пътищата, в Гражданския процесуален кодекс, в данъчните и осигурителни закони, за съдебната власт. Променяни бяха законите за тютюна, Кодекса на труда, Изборния кодекс, законите за отбраната, за МВР, за резерва, за българските документи за самоличност, за електронните съобщения, за специалните разузнавателни средства, за защита при бедствия, за туризма, за юридическите лица с нестопанска цел, за собствеността, за радиото и телевизията, за приватизацията, за администрацията, за митниците, за държавния служител, за кадастъра, за частната охранителна дейност, за контрола върху наркотичните вещества и какво ли не още.

Със сигурност 99 на сто от тях са променяни и през 2015, и през 2014, и през 2013 години. Как пък един път не уцелиха точните правила?

Сигурно и никога не сте си представяли, че има закон за сдруженията за напояване и отделен закон за водите. Или пък че има закон за ветеринарномедицинската дейност от една страна, и Закон за защита на животните, от друга. Ако не знаете, има дори закон за Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Изобщо да не говорим и какво е качеството на законодателството. Примери в тази посока могат да бъдат давани много. С цели вестникарски страници. Но ето да вземем само един от тях. В края на миналата година бяха приети промени в Закона за движение по пътищата и съпътстващи промени чрез преходните разпоредби и в Наказателния кодекс. Депутатите и до ден днешен се хвалят как с тях засилили санкциите срещу пътните хулигани, как ей сега ще видят сметката на джигитите по пътя, на хората, които карат с превишена скорост, минават на червено, управляват без книжки и т.н,.и т.н. Предстои да видим дали от това ще се получи нещо - този закон се променя всяка година по няколко пъти, и то



все с едни и същи заклинания, а ефектът е нулев.



Сега депутатите приеха текстове, които всеки ще може да си тълкува, както си иска, предупреди дори шефът на КАТ. Например човек може да получи до 3 г. затвор и глоба до 1000 лв., ако "управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление". Принудителните мерки обаче са най-различни и там влиза и алкохолът, и липсата на "Гражданска отговорност", дори неплатените глоби. Тоест прокуратурата спокойно може да поиска, а съдът да вкара в затвора някой, който шофира без платена задължителна застраховка или заради дължими глоби. Абсурдно ли ви се струва? Но това са го приели българските депутати.

Шефът на КАТ обяснява, че с прокуратурата щели да уточнят кои случаи попадат в тази хипотеза. Какво е това законодателство, при което ще се съберат няколко човека, за да решат как да го прилагат? Нали законите трябва да са разбираеми, еднакви за всички?

А какво стана с обещанията, че законодателният процес ще бъде изваден на светло? Че ще има стабилно законодателство? Нали щеше да се прави оценка на въздействието на всеки приет закон, на всяка законова промяна?

Докато това не стане, ще витаят съмненията, че законодателството е хаотично и лобистко и работи за престъпността.