Искам да дам пълномощно на един човек да ме представлява. Какви са правилата и какви биха могли да са проблемите и капаните на подобно действие?
Е.У, София
В действащия Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) има специален раздел, озаглавен "Представителство". Именно в него са и основните правила, които е необходимо да се знаят за упълномощаването, защото то наистина влече след себе си много опасности и капани, особено за представлявания, за упълномощителя.
Според чл.36 от ЗЗД "едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания". По закон например родител представлява своето малолетно дете. В случая обаче става дума представляване по волята на представлявания. При всички случаи обаче последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
Законът разпорежда, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма обаче, то упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, разпорежда още ЗЗД.
Необходимо е да се натърти, че обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Затова винаги трябва да се внимава колко власт се дава на упълномощеното лице и тя внимателно и ограничително да се посочи в пълномощното. И да се конкретизира.
Друго правило е, че ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, то договорът не произвежда действие за представлявания. Идеята е, че представляващият винаги работи в полза на човека, който го е упълномощил.
Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго. Затова и трябва много да се внимава и да не се упълномощават много лица, дори е винаги добре да е само едно.
Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.
Иначе пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.
Лицето, което е действало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна. Това се търси по съдебен ред, което със сигурност е дълго във времето. Затова винаги трябва много добре да се мисли на кого се дава представителна власт, кой се упълномощава. Иначе лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Смях ме напушва, като чуя някой консултант да цитира със сериозен тон чл. 37 ЗЗД – "ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
Това "може да бъде направено и писмено" е зле формулиран текст, правилното е "трябва да бъде направено писмено", както е формулирано в чл. 589, ал. 2 и чл. 590, ал. 4 от ГПК.
Ето какво гласи ГПК, чл. 589, ал. 2: "(Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа.
А ето и ГПК, чл. 590. По-конкретно ал. 4 от чл. 590: "При едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3. След удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя."