|
| Предизвикателствата пред "Да, България" са много и от нея зависи дали действително ще предложи нещо ново вместо старата изтъркана демагогия. |
Този път обаче
сметките пределно се усложниха
и става далеч по-несигурно, че ще излязат така, както на десните политици им се иска.
Като най-голямо неизвестно в уравнението засега се очертава наскоро учредената партия Движение "Да, България" на бившия правосъден министър Христо Иванов. Официално формацията не приема да бъде разполагана в традиционния политически спектър. Приема като своя основна цел "демонтирането на корупционния модел на управление на страната" и я представя като национална кауза, надхвърляща тесните рамки на дясното и лявото. Това може да се окаже силно предимство в краткосрочен план. Заначителен дял от избирателите вече не виждат смисъл в делението на леви и десни, защото не забелязват разлика в ценностите и политиките им. Хората вярват, че политиците, независимо от цветовете, в които се боядисват, са организирали държавата така, че да могат да я плячкосват - системно и мащабно. Затова и посланията на Христо Иванов към гражданите, които се свеждат до призива "Хайде всички заедно срещу корупцията и грабежа", могат да съберат разочаровани и уморени избиратели от целия политически спектър. И най-вече от управлявалите досега ГЕРБ и Реформаторския блок, чийто електорален упадък стана видим на президентските избори през 2016 г.
Още при учредяването си "Да, България" показа, че точно сред тези хора ще търси своите гласоподаватели, след като в устава на партията се записа, че няма да приема за членове служители или сътрудници на бившата Държавна сигурност или ексначалници в тоталитарните партии. Както и от
не съвсем ясните приказки за лустрация,
които се чуха от самия Христо Иванов. Само че това може да отблъсне левите избиратели от новия политически проект, мнозина от които гледат по съвсем друг начин на институциите на бившата комунистическа държава. А така се създава рискът призивът за всеобща борба с корупцията да загуби лустрото на национална кауза и да се сведе до инициатива, скована в рамките на дясната партийност. Точно това партията на Иванов искаше да избегне, за да не повтори съдбата на Реформаторския блок, който определяше корупцията като проблем само на определени политически сили като БСП и ДПС, а не на политическата система като цяло.
Да не говорим, че прицелването към десните избиратели ще постави "Да, България" в пряка конкуренция с остатъчния РБ, както и с ДСБ на Радан Кънев и групиращите се около него партии и граждански организации. Т.е. в конкуренция за парче от онзи електорален потенциал, който през последните години не надхвърля 300 хил. избиратели. Малка цел, която не води към парламента.
Алтернативата е следната: солово участие на изборите с по-голяма електорална цел. Или предизборна коалиция заедно с партии, които имат принадена стойност.
Тъмносините вече показаха интерес към политическо сътрудничество с новата партия още преди да бъде учредена. Все пак
Кънев и Иванов имат обща история
през последните две години - и двамата изоставиха кабинета "Борисов 2" заради осакатената конституционна реформа в сферата на правосъдието. Само дето Иванов си подаде оставката като министър и напусна управлението. Докато Кънев и хората му запазиха депутатските си места и дори останаха в РБ, поставяйки се в абсурдното положение на полууправляващи-полуопозиция. Лидерът на ДСБ няма как да заличи и петното от "историческия компромис" с ДПС за промените в основния закон. И всеки, който се коалира с него, трябва да очаква петното да се пренесе и върху него. Самият Кънев обаче отдавна си готви собствен вариант за предсрочните избори, базиран на приетия от партията му "Договор за нова българска република", с който смята да съблазнява формации от дясното и центъра. И съвсем спокойно приема възможността с Иванов да бъдат съперници на вота. Така че уж "естествената коалиция" между двамата, която мнозина предричат заради някои прилики в политическите им послания и програмните им документи, може и изобщо да не се състои.
Сами на себе си очевидно ще разчитат и партиите от остатъчния РБ. Кунева, Лукарски и компания останаха докрай верни на правителството на Бойко Борисов и ще си носят последиците от това. На изборите ще ходят без нови (и стари) партньори и сега дори се наканиха да направят конгрес, на който даже щели да се преформатират в "конфедерация".
В блока обаче цари несигурност
и объркване накъде да се върви. Това се видя още в хода на сагата с връчения им от Плевнелиев мандат за съставяне на правителство, която беше съпроводена с бурни разпри в коалицията трябва ли да се приема отговорността или не. Отделни апаратчици усещат, че след загубата на десния кандидат-президент Трайчо Трайков нещата отиват на зле - като вече бившият шеф на СДС-София Любен Петров, на когото му се прищя нова коалиция с Кънев вместо с Кунева и скоростно беше изритан от поста си за несанкцонираните си изказвания. Така или иначе, след безславно приключилото партньорство с другите партии в РБ, Кънев изглежда окончателно им е обърнал гръб. А на блока му остава да доказва до изборите, че не се слага на ГЕРБ.
Десните партии са показали през последните години, че сами нямат ресурса да се справят с мастодонтите като ГЕРБ и БСП. Упадъкът на партията на Бойко Борисов обаче дава известен шанс на алтернативни политически проекти като партията на Христо Иванов да изпъкнат и да наберат сила. Ефектът може да бъде дори по-силен, ако не се набляга толкова на традиционните послания на десницата, а се апелира към по-широки групи от избирателите. Но може и напълно да се изгуби, ако хората надушат, че не става въпрос за нищо повече от обичайното предизборно прегрупиране. А слабата и раздробена десница трудно ще оцелее, ако остане извън парламента.
