|
| Висшият съдебен съвет ще трябва да се заеме по-дълбоко с проблема с броя на съдилищата и прокуратурите в България. |
Той е радетел дори и
на създаването на единни първоинстанционни съдилища, които
да обединяват сегашните районни и окръжни съдилища. Според него дори само подобно обединение ще намали разходите на съдилищата с около 25% заради икономията от администрация. Според него една такава реформа би позволила в един съд да работят повече магистрати, което ще позволи истинската им специализация, а оттам ще повиши качеството на правораздаването. Славов винаги признава, че очаква идеята му да срещне отпор, и то най-вече в парламента, където всеки депутат настоява да не бъдат закривани съдилищата в неговия избирателен район.
Пак негова е и тезата, че българското правораздаване трябва отново да мине на две инстанции, а не както е сега - на повсеместно триинстанционно производство. И това може да е решението срещу бавното правораздаване.
Всъщност идеите му вече изобщо не са толкова революционни и постепенно се възприемат от все повече, включително и отговорни фактори.
Защото започва да става ясно, че издръжката на толкова много районни съдилища, при това някои от които на места със силно намаляващо население и с по пет дела на седмица, излиза не само скъпо, но и съществуването им буди учудване и дори недоумение.
Всъщност още в досегашния парламент бе направен опит за придвижване на идеята за преформатиране на съдебната карта. Така например Реформаторският блок внесе дори предложение за промяна в основния закон, с която
районните и окръжните съдилища да отпаднат от конституцията, а вместо тях
в основния закон да бъдат уредени регионални съдилища. Един от мотивите беше, че трябва да се приведе структурата на съдилищата в съответствие с регионалното деление на страната. От 20 години в България няма окръзи, а области, а съдилищата все още се наричат окръжни, аргументираха се вносителите. Основната причина за подобно преструктуриране обаче според тях би била "възможността за прекрояване на съдебната карта, с което да се оптимизира управлението на ресурсите - човешки и финансови, на системата".
На практика има гласове, че за истинска, радикална реформа в това отношение определено ще се наложи вероятно и промяна в конституцията. И че чак после Висшият съдебен съвет ще трябва да прекрои съдебната карта. Има обаче и гласове, които смятат, че към подобна реформа може да се пристъпи и веднага, преди още да се прави промяна в основния закон.
Нещо повече. Само преди дни
и Конституционният съд развърза ръцете
например на главния прокурор за преформатиране на т.нар. съдебна карта.
Всъщност става дума за решение на 12-те висши съдии по дело, образувано по искане на самия шеф на държавното обвинение - те обявиха, че структурата на прокуратурата не следва огледално структурата на съдилищата и не е необходимо структурно съответствие между съдилищата и прокуратурите, важното е да има функционално. А ако се създадат специализирани съдилища, законодателят има свободата да прецени дали към тях да има и прокуратури.
По този начин КС изтълкува чл. 126, ал. 1 от конституцията, който гласи: "Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата". Искането за тълкуване бе внесено от главния прокурор Сотир Цацаров през октомври миналата година. В него той разви двете схващания за съдържанието на нормата. Според едното изискването за съответствие трябва да се разбира буквално, т.е. на всеки един съд да отговаря съответна прокуратура. Според другото разбиране конституцията създава задължение да се гарантира функционално съответствие между двете системи от органи на съдебна власт. "Това означава да се осигури съответствие на
нивата в съдебната система - районно, окръжно, апелативно и касационно,
при спазване на законовите изисквания за местна и родова подсъдност и компетентност, но без необходимост отговарящата на даден съд прокуратура да има същите район на действие и седалище", написа главният прокурор. Ако последното бъде прието от КС, тогава териториалните прокуратури могат да бъдат оптимизирани чрез окрупняване и разширяване на района им на действие, без процесът да е предпоставен от или свързан с аналогична промяна на съдебните райони, отбеляза още Цацаров. Именно това второ разбиране бе възприето от КС в обявеното вчера решение по тълкувателното дело.
КС обяви и че не е задължително пълното припокриване на териториалните структури на съда и прокуратурата. "В някои случаи то не е организационно и финансово оправдано
Възможно е в дадено населено място да е необходимо съществуването на териториален съд с оглед гражданския и търговския оборот, без това да оправдава от финансова и организационна гледна точка създаването на съответстваща прокуратура, която не участва в този вид дела на съда", твърдят конституционните съдии.
На практика по този начин се развързват ръцете на главния прокурор да предлага и настоява например за закриване и окрупняване на прокуратури.
Всъщност само преди дни на заседание на ВСС обвинител №1 информира за готовността му за първите стъпки за прекрояване на съдебната карта -
закриване и разкриване на териториални отделения на
най-ниско натоварените районни прокуратури, като се взима предвид всичко - финанси, кадри, имущество и пр. В крайна сметка досега само се говореше за нова съдебна карта. Най-после вече се говори в практичен план за напълно реални стъпки за реализация на една по-оптимална структура.
В момента в България има районни съдилища - 113 на брой, окръжни съдилища, следващи съответните бивши окръжни центрове, сега области - 28. Отделно има апелативни съдилища, има две върховни съдилища, има военни съдилища, има вече отделни административни съдилища - отново във всяка област (преди бяха отделения в съответните окръжни съдилища), има и Военноапелативен съд, има Специализиран наказателен съд. Всички те със съответстващи прокуратури.
Все по-безспорно става, че
определено има повече от необходимите структури
И че трябва да има преформатиране. При това заложено като стратегическа цел от най-близък порядък.
Защото например има съдилища и съдии с по 1000 дела на година, а други с по има-няма 30-40. Всеки и сам може да отвори интернет страницата на даден районен съд, в чийто дневен ред има през ден по дело и да речем, на Софийския районен съд, в който има по 5 дела в минута. И това от една страна. От друга, каква точно е причината да се поддържа съд, в който има дела от време на време? Или в който може да няма наказателно дело с месеци, защото или никой не извършва престъпление, или пък просто вече няма никакви хора? Отделно от това за какво случайно разпределение на дела може да се говори, да речем, в съд с по трима-четирима съдии? Няма никаква логика и един съдия, който решава едно дело на месец, и друг съдия, на който се падат по 200 дела на месец, да взимат едни и същи пари. Друг е въпросът, че няма никаква житейска и правна логика някой да решава по 200 дела на месец. Че той не може да прочете дори само 10 процента от документите по тях, а камо ли после да разпита свидетели, да назначи и изчете експертизи, да е в час с постоянно променящите се закони ...
Разбира се,
ще има много гласове, които ще са против съкращаването на броя
на прокуратурите и основно на съдилищата. И аргументите ще са главно, че по този начин ще се ограничи достъпът до правосъдие. Че хората ще трябва да се разкарват до по-големи населени места, до областните центрове, до София. И в това има основание, но само донякъде. Първо, защото процесуалните закони са направени така, че много важни дела, включително имотни, включително търговски, и сега се гледат по съдилищата в областните центрове, при това дори на първа инстанция.
На второ място, хората и без това са принудени да се разкарват, когато делата им стигнат втора инстанция - и тогава те трябва да ходят до областните центрове или до съответните места, в които са апелативните съдилища, или когато делата са стигнали до трета инстанция - във върховните съдилища, които пък са в София.
Няма спор, че прекрояването, преформатирането на т.нар. съдебна карта определено трябва да стане главната краткосрочна задача за целия държавен и политически елит. Защото чрез оптимизирането може със сигурност да се постигнат букет от цели - от силно съкращаване на държавни пари, през по-добра специализация на магистратите, та чак до по-добри възможности за търсене на отговорност.
