Колежка ме попита в социалните мрежи дали одобрявам случката в Елин Пелин. Вероятно бе провокирана от мое писание там, че една част от атентаторите по света са точно на 17 години и хората в Широка лъка основателно се притесняват от непознат 17-годишен младеж... Ето, отговарям: доколкото мога да преценя, сирийското семейство от Елин Пелин е приятно, приветливо и с нищо не заплашва България и социалния й мир; истерията срещу него е отвратителна, подклажда се от политици националисти; политиците не са най-важните, защото експлоатират вече появил се страх. Но аз също така смятам, че вместо да клеймим "фашистите" от Елин Пелин, е по-добре без истерия да констатираме този страх и да поразсъждаваме основателен ли е той, как да се преодолее, има ли пътища за преодоляване... Клейменето е примитивизъм,



динковщина с обратен знак



То е ниска топка. Преди 100 години Иван Хаджийски не тръгна да лепи етикети на българина, а кротко се качи на колело и си записваше - тоз мисли това, друг онова, след което синтезира. Много се притеснявам, че мирогледът на днешния Хаджийски би капитулирал във "Фейсбук".

Въобще не съм съгласен с тезата, че българинът е негостоприемен за чужденци. За да се направи такова заключение, е нужно да се изследва дълъг период, а точно времето го опровергава. В България от десетилетия живеят сирийци, йорданци, ливанци, хора от всякакви други държави и никой не се е интересувал нито от етноса, нито от религията им... Никой не попречи на Нидал Алгафари да успее... Днес обаче имаме страх, факт е - ясен като бял ден от какво. Милиони хора от юг и изток се преселват на запад, с тях има както почтени и мирни, така и като оня, който беше в "Овча купел", а след това се взриви в Ансбах. Що за лицемерие е да не се признае, че е страшно да живееш с този от Ансбах? Кой не би си залостил децата, ако му е съсед? Що за слепота е да не видиш, че хора като него, устремени към Германия, Франция, минават или остават в България?

Аз не знам дали се води религиозна война и никой реално не знае, обаче две трети от атентатите в последно време са с публично оповестени религиозни мотиви - източник представители на точно една определена религия, мишена - друга. С възпитателна цел следва да се твърди обратното, ама, извинявайте, нека не бъркаме възпитанието с фактите. Възпитателите нека си общуват с Макаренко, Монтесори.



На полето на фактите имаме страх,



който е напълно оправдан. Страхът обхваща милиони хора на стария и нов континент (гласуват за Льо Пен, Тръмп...) и аз наистина почвам да се тревожа за качеството на българското образование, виждайки образовани българи да обясняват нещата с "битов фашизъм".

Инатът да не се признават тези факти се дължи отчасти на поза. Всеки официално е голям хуманист, ама на практика гледа да си запише детето в етнически най-чистото училище и не си купува къща в Харманли. Жалко е да гледам в социалните мрежи хора, които се мият три пъти, ако случайно докоснат циганин, да... клеймят селяните, страхуващи се от зарази покрай бежанците. Суетата е огромна пречка. Тя пречи на нормални хора да не произнасят истината, следователно препятства нормалния разговор. А като няма нормален, какво следва? Правилно, идват Динковците. Те отиват в обезлюдени села, с отдавна изселили се в София, Пловдив или чужбина синове и дъщери. След като там ги няма журналистите, писателите, художниците, бабите ще се оплакват на Динковците, на кого друг? С изумление наблюдавам как представители на днешната българска интелигенция наричат "диваци" свои сънародници от едва дишащи селища, през ум не им минава за собствената им отговорност спрямо диващината. Трябва да им минава, ако все още сме колектив.



Като стана дума за отговорност, не съм чул



някой от "правозащитниците" или репортерите да се е разкаял, задето правеха мили интервюта с оня от Ансбах. Те не може да го знаят предварително какъв е, ама що искате бабите от Широка лъка да знаят какви им водят? По-кротко с епитетите, работата е наистина сериозна!

Най-труден е въпросът какво да се прави. Отговор няма, половината свят безуспешно търси решения... Да се надяваме Близкият изток да стане по-мирен. Сещам се за няколко малки, но продуктивни действия: жени като сирийките, които помагаха на персонала от центъра в Харманли при метежа, да бъдат приютявани добре - за да се види, че България е гостоприемна към мирните хора и ги поощрява; семейството от Елин Пелин, чийто син си е намерил работа и живее трудолюбиво в България, също следва да бъде приютено -



за да се покаже какъв е моделът



Сещам се също така, че правителството смяташе да разселва бежанци из обезлюдени села, което би било престъпно, тъй като това значи да ги пратиш при 10 изнемощели старци.

Но най-вече се сещам, че следва да се спре с истерията и етикетите. Вредни са както патриотарските изстъпления, така и лицемерният обратен вой - не помагат, не градят. Светът не е толкова голям и спасение няма да намерим, ако сме все така глупави и омразни един към друг.