Държавата упорито продължава да излива една и съща сума пари, за да осигури временна работа на хора, които след това (в по-голямата си част) пак са безработни. Освен неефективна субсидираната заетост е и недостатъчно финансирана - сумата от хазната остава 73 млн. лв. за седма поредна година, а през 2011 г. минималната заплата е била 270 лв. Така с тези пари се осигурява временна работа на все по-малко хора. Всъщност непрестанните опити на социалното министерство да измъкне някой лев повече за субсидирани работни места от хазната, винаги срещат отпора на финансовото ведомство, което явно осъзнава, че без реформа на програмите за заетост няма твърде голям смисъл от тях. Според единствената публична оценка на тези програми около половината от хората са отново безработни след приключването им. И този "добър" резултат се дължи основно на младите хора. Пак според тази оценка държавата е похарчила 1.461 млрд. лв. за девет години, за да повиши заетостта в страната със средно 2.3% за този период.

Проблемите, свързани със субсидираната заетост, са посочени ясно и от Брюксел в последния доклад за страната: "Програмите за трудова активност са неравномерни, приемствеността им е ограничена и те не са достатъчно добре диверсифицирани. Активните политики на пазара на труда се съсредоточават по-скоро върху субсидирането на заетостта, отколкото върху подкрепата за обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията. Системата на публичната служба по заетост също се нуждае от подобрение с цел ресурсите да се обвържат по-добре с резултатите, както и за осигуряване на по-голяма гъвкавост при предоставянето на услуги". За социалното ведомство обаче този доклад все едно не съществува. И тази година програмите за субсидирана заетост са същите, като по-голямата част от парите ще отидат



директно за наемане на 23 хил. души,



а едва 11 хил. ще преминат обучение. "Наред със сравнително добрата диагностика на проблемите на пазара на труда, отново виждаме акцент върху активните мерки, а не върху пасивните - за повишаване на квалификацията на безработните. Отново повече хора ще бъдат наети директно, отколкото ще бъдат обучени, което говори, че цялостната философия остава същата. Атакуваме краткосрочния проблем с това, че има много дългосрочно безработни хора, отколкото дългосрочния проблем защо е така и как те могат да станат самостоятелни", коментира икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

Тази година все пак има няколко нови програми за обучение (и наемане след това) за професии, за които работодателите са посочили, че изпитват сериозен недостиг на кадри. Някои от програмите са направо за конкретни работодатели, което според министерството на труда трябва да гарантира по-висока ефективност. Ще бъдат обучение безработни от най-уязвимите на пазара на труда - младите, продължително безработните, хората над 50 г. и неактивните. Например по проекта "Стъпка напред" трябва да бъдат обучени 1845 безработни хора в най-различни професии като продавач, заварчик, работник в хранително-вкусовата промишленост, шивач, оператор в дървообработването, електромонтьор, шлосер, стругар. Има обаче и обучения за работници в предимно сезонна заетост, за които бизнесът също твърди, че изпитва недостиг като камериери, администратори в хотелиерството, готвачи, сервитьори, бармани и др. Тепърва ще се види доколко ефективно ще е инвестирането на средства в подобна краткотрайна заетост, още повече че и по оперативната програма бяха заделени 30 млн. лв. за обучение на сезонни работници.

Изискването по проектите за обучение в националния план е, след като бъдат обучени,



40% от тези хора да работят поне три месеца,



като държавата ще плати заплатите на 5%, а останалите 35% трябва да бъдат наети изцяло от фирмите. Тези изисквания са реалистични според министерството. Отделно работодателите имат възможност и да заявят в бюрата по труда от какви работници имат нужда, а след като бъдат обучени от държавата, тези фирми трябва да ги наемат и да ги държат 6 месеца на работа. "Обмисляме дали да не променим този период - да са по-малко месеците, за да може да се включат и повече малки фирми, защото техният хоризонт на оцеляване е по-къс. Такива ангажименти за дълги срокове малко стресират фирмите", обяснява шефката на дирекцията за пазара на труда в МТСП Елка Димитрова. "Щеше ми се да видя повече опити за повишаване на капацитета, за повече контрол и оценка на въздействието на тези обучения. Не съм убеден, че тези пари ще бъдат похарчени ефективно", коментира Алексиев. Работодателите обаче, които имат свои проекти, финансирани по националния план, обясняват, че това са обучения за конкретни работни места, а не обичайната абстракция, казва Антоанета Кацарска от стопанската камара.

Тази година е отпаднала една от малките програми - "Клио", по която общините с 820 хил. лв. миналата година наемаха работници за културните обекти. Общините ще могат да наемат субсидирани работници за подобни дейности, но по регионалните програми. Преди две години бе прекратена и дългогодишната програма "От социални помощи към заетост", за която дори и от социалното министерство признаха, че е напълно неефективна. "Такъв тип програми - масовки, след които хората пак са безработни, гледаме да не ги финансираме. Искаме да са повече в частния сектор, защото там има по-голям шанс да бъдат оставени след това на работа. Но няма как да няма подобни програми, защото има райони, в които



има много ограничен бизнес



и няма кой да търси да наема хора", казва Димитрова.

Другата новост е възможността хората да работят на повече от 50 км от града, в който живеят. За да насърчат трудовата мобилност, от социалното министерство ще дават по 200 лв. за покриване на разходите за квартира, детска градина, интернет и др. Заделени са 420 хил. лв., а целта е 400 безработни да започнат работа в друг град. "Сумата за провинцията не е малка. За София не е кой знае какво, но парите ще се разпределят по региони и целта не е да пълним София, защото хората така или иначе тук идват. Искаме да отидат хората с квалификация, където няма лекари, учители", обясняват от ведомството.

От социалното министерство смятат и че след промените в програмата за хората в предпенсионна възраст над 58 г., интересът към нея се е повишил значително и миналата година по нея работят над 400 души. Вече е отпаднало изискването за доказване на стаж, което е улеснило хората да кандидатстват, обяснява Димитрова.

От тази година министерството иска да наблегне на развитието на услугите, предлагани от министерството. "Опитът показа, че като се съживява икономиката и фирмите търсят кадри, въпросът с



бързото устрояване на хората



е на дневен ред. Искаме услугите да са по-адекватни и хората да бъдат по-бързо устройвани на работа. От тази година ще започнем да сключваме споразумения между дълготрайно безработните и съответно трудовия посредник или бюрото по труда с ангажименти за безработния човек, но и за институцията. Сега общо взето безработният има задължение - да се срещне с посредника, ако му се предложи курс да се включи, но вече ще има по-ясни графици какво посредникът трябва да направи за безработния. Надяваме се тези двустранни ангажименти да са по-резултатни", разказва Димитрова. Все още не е ясно какво точно ще е това споразумение, защото сега се пишат промените в правилника. То е резултат от критиките на ЕК за това, че страната ни не се справя с проблема на продължително безработните. В тези споразумения ще се запише срок, в който бюрото по труда трябва да намери работа на безработния човек, както е при младежите (срокът е до 4 месеца). "Всяко споразумение ще е индивидуално, ще зависи от възможностите на лицето - какви са шансовете да намери работа. Имахме един такъв случай - една жена не можеше да започне работа, защото се грижеше за възрастен човек. Беше намерена форма някой да се грижи за този човек и тя след това тръгна на работа, защото имаше образование, квалификация", обясняват от социалното ведомство.

Въпреки тези леки подобрения и отпадането на някои (крайно) неефективни програми, субсидираната заетост остава нереформирана. Според Института за пазарна икономика министерството на труда не може да модернизира политиките за пазара на труда и да смени акцента върху обученията и заради недостатъците на трудовото законодателство и политиката по доходите. От министерството, а и в общините с огромна безработица - над 50%, и с никакъв бизнес - твърдят, че единственият шанс за безработните в тях остават субсидираните места. Пренасочването на повече пари на местно ниво и за обучения обаче също няма алтернатива, ако искаме парите да се харчат все пак с по-голяма полза.