Сещате ли се за стария виц, в който детето на сервитьор получило двойка, защото твърдяло, че две плюс две прави 8? Баща му го порицал и му обяснил, че две и две може да прави пет, шест, най-много седем. Не повече. Е, явно същата логика изповядват в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), където виждат увеличението на водата в столицата с 18% като намаление. То било извоювано, видите ли, с кръв и пот, защото лошият концесионер на "Софийска вода" - френската "Веолия" - поискала 32%.

От регулатора отидоха и по-далеч - и новата цена била далеч от това, което могат да плащат столичани - за тази година прагът на търпимост, или т.нар. социална поносимост, е сметнат на 10.01 лв. за кубик. Причината - доходите в София били високи и хората можели да си го позволят. Ако не вярвате - питайте Световната банка, чийто анализ се ползва за база на изчисленията.

В защита на предложението се обяви дори председателят на КЕВР Иван Иванов, който само преди година горещо бранеше обратната теза: "Говори се за скок на цените в следващия период. КЕВР няма да допусне никакво шоково увеличение, а ще балансира между интересите на потребителите и ВиК дружествата".

Е, явно



интересът на ВиК оператора в София е надделял,



тъй като миналия май дружеството вече получи по-висока цена, като увеличението бе с 3.4%. Така, ако в последния ден на февруари - 28-и, регулаторът все пак одобри заложеното поскъпване, "Софийска вода" ще се радва на 21.4% ръст на цените за по-малко от година. Нещо повече - заложено е увеличение и за идните четири години, като през 2021 г. цената ще скочи с почти 50% спрямо сегашната от 1.82 лв. за кубик с ДДС. Могат ли да си го позволят столичани? Могат. За тогава прагът на поносимост е изчислен на над 11 лева на кубик.

От "Софийска вода" логично се зарекоха да подобрят качеството на обслужване и да намалят течовете, които в момента са малко под 50%. По този показател България е сред топпрахосниците на вода, като само в 7 града на страната разхищенията са под 50%. И за "гордост" София е един от тях. Само за сравнение - в Париж и Амстердам например загубите са между 4 и 8%.

За да изтъкнат, че не са пуснали увеличението просто ей така, от КЕВР заявиха, че бизнес планът на дружеството, в който влизат и предложенията за цени, е бил върнат за преработване. Но пропускат дребната подробност, че - да, той беше върнат, но не заради исканията на "Софийска вода", а заради пропуски в аварийно-ремонтната програма на оператора. В духа на "не сме виновни само ние" от КЕВР вече на няколко пъти - официално или не, заявяват, че другият собственик на дружеството - Столичната община, която държи 23% от акциите, също била приела бизнес плана. Ако общината не беше съгласна с цените, защо го е пуснала, "възмущават" се от регулатора.

Столичната община обаче няма регулаторни функции, т.е. не може да влияе на цените и да определя нива на възвръщаемост, рентабилност, инвестиционна програма и др. Греховете на градската управа не са в това, а в пасивността й по отношение на договора за концесия, който е единствен по рода си във ВиК сектора у нас и изтича през 2025 г. Разговорите за предоговарянето на част от условията тръгват периодично, като най-често това става около заявленията за промяна в цените. Сегашният случай също не доведе до изключение - в своето становище от общината казват, че предложението на "Софийска вода" не е икономически обосновано и



разговорите по концесията трябва се подновят



През 2013 г. например бе подета инициативата за местен референдум с предложение за "раздяла" със "Софийска вода". До него така и не се стигна, а шефът на местния парламент Елен Герджиков се застрахова, че има реална опасност при едностранното прекратяване на концесията общината да бъде съдена за неустойки между 400 милиона и 1 милиард лева. Сближаване в позициите между Столичната община и "Веолия" и до момента няма.

При едно от последните искания през 2013 г. увеличението на водата дори бе сравнено с цената на сандвичи от "Макдоналдс" и с килограм месо. "Нагло и нахално е един топмениджър, с вероятно топзаплата, да сравнява цената на водата с хамбургери и килограми месо", възмути се тогава зам.-шефът на градския парламент Николай Стойнев. Но това не пречи на общината и до момента да играе ролята на безгласна буква в целия спор, а само от време на време да се възмущава и да настоява за проверки.

Тогава избухна и друг скандал - че част от инвестициите на дружеството отиват за реклама, автомобили и таксита вместо за тръби. Нещо повече - средствата дори отивали в дъщерна фирма - законодателен пропуск, който позволява и на ЕРП-тата да възлагат поръчки на "свои" фирми. Тази информация не намери потвърждение, но работа на Столичната община е да разсее подобни съмнения, които със сигурност не водят до по-голяма приемственост и желание на хората да си плащат за водните харчове. Работа на съсобственика - Столичната община - е и да покаже договорите и да се види работи ли "Софийска вода" с



подизпълнител на подизпълнителя и колко му плаща



Дори това да е позволено по закон, все пак е интересно на каква цена се извършват услугите най-малкото. Интересно е и да се види колко получава мениджърският състав, макар това да минава за "фирмена тайна".

Ясно е, че няма как водата да е без пари. Заради ценността на този ресурс през годините логично стойността й ще се повишава. Проблемът обаче е другаде. Цената трябва да расте поетапно, а не ударно, както е на път да одобри КЕВР. Никой няма да има нищо против да плаща повече, стига да получава по-добра услуга - водата да тече по сменени тръби, авариите да бъдат по-малко, а оттам и загубите и да няма проблем със събираемостта, особено в малцинствените райони и по-отдалечените квартали на града. В противен случай рискуваме да се получи същото, както с увеличението на цената на билетчето и винетките - возим се на стари и мръсни рейсове, а пътищата приличат на медена пита от дупки.