Директорите и учителите у нас ще могат да избират между 92 фирми, които да проведат задължителните за преподавателите квалификации. Толкова са одобрените от просветното министерство организации, които имат право да обучават педагозите по новия училищен закон, а броят на одобрените програми е 1253. Това става ясно от данните в информационния регистър на курсовете, публикуван на сайта на МОН.

До крайния срок 15 ноември м.г. заявления в МОН бяха подали 164 фирми, предлагащи 1509 програми. Два месеца по-късно, след като комисия от министерството е разгледала предложенията им, става ясно, че са били отхвърлени 72 организации и общо 256 програми.

Според новия училищен закон, влязъл в сила на 1 август миналата година, учителите вече подлежат на задължителна квалификация - по 16 часа вътрешноинституционална квалификация на година и по 48 часа извън училището на всеки 4 г. Самите обучения могат да се провеждат както от висши училища, научни организации и специализирани обслужващи звена, така и от обучителни организации, регистрирани от МОН. За целта те трябва да представят анотация на програмата или програмите си за квалификация, да посочат ресурсите, с които смятат да гарантират провеждането на качествено обучение, както и методите на обучението, да приложат професионални автобиографии на обучителите с поне 3 препоръки за всеки от тях и т.н. Самите фирми трябва да са регистрирани по Търговския закон, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по Закона за кооперациите. Заявленията и документите към тях се подават всяка година между 1-во и 15-о число на месеците април и ноември.

Бърз преглед в информационния регистър показва, че одобрените програми са в най-различна тематика - за лидерски умения и изграждане на отборен дух в клас, за методи на превенция на агресията и на употребата на наркотици, за планиране на интерактивни уроци за учениците, за оценяване на младежите и мотивирането им да постигат добри резултати, за водене на училищна документация и др. Новото задължение в закона ще може да бъде спазено и с курсове по "Тайм мениджмънт на учителя", "3D моделиране", "LEGO роботиката като лост за формиране на интерес към техническите науки", "Арт педагогика", "Бърнаут" (професионално прегаряне). Една от програмите пък се казва "Ако вие нямате план за учениците си, те непременно имат за вас". Има също и програми за формиране на предприемачески умения у учителите, пиар и реклама на образователни институции, актуални проблеми на обучението по безопасност на движението по пътищата, за придобиване на компютърни умения, за детските страхове, емоционална интелигентност, екообразованието, емпатията в приобщаващото образование и т.н.

Според експерти задължителната квалификация и последващата регламентация на въпросните обучителни фирми създават огромни възможности за корупция. Една от причините за съмненията е фактът, че в наредбата за статута и професионалното израстване на учителите не са описани критериите, по които министърът ще избира и одобрява програмите на обучителните фирми. Действително, не е известно на какъв принцип са одобрявани програмите (само по анотация, чрез проверка на място, според важността им и т.н.), нито как за 2 месеца от МОН са успели качествено да разгледат над 1500 програми. "Законът задължава учителите да получат кредити в организации, определени от министъра. На практика по законен път избрани от министъра обучителни организации ще се обслужват абонаментно срещу заплащане от бюджета на училището и от мизерните заплати на учителите", коментира неотдавна Янита Димитрова, бивш директор и образователен експерт. Не е ясно и по какви критерии регионалните управления по образованието ще признават получените от учителите квалификационни кредити.



КОЙ ПЛАЩА

Според наредбата за статута и професионалното израстване на учителите директорите са тези, които са длъжни да осигуряват време и средства за задължителната квалификация на учителите. Според синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" обаче не е ясно по кое време от годината педагозите ще успеят да се квалифицират, нито как ще се заплати за техните курсове, при положение че делегираните бюджети не стигат за нищо. Според новия колективен договор средствата, които се отделят за квалификации, се повишават от 0.8 на 1% от парите за работна заплата от школските бюджети. Те обаче няма да са достатъчни, затова от МОН разчитат на оперативна програма "Наука и образование", по която за квалификация има 20 млн. лв.