Позната схема се разиграва из коридорите на властта, откакто управлява служебното правителство на Огнян Герджиков. В различни сфери на високи постове се връщат стари муцуни. Най-интересни, на моменти с елементи на водевил, са рокадите в БДЖ, въздухоплаването, пътищата и кадастъра. Там, освен че идват познати лица, привидно "падат глави" на шефове. Някои от тях уж са наказани, а всъщност пак си остават в същата служба или в друга, но пак в системата и на топло. Всъщност транспортът и строителството станаха нарицателни с "кръговрата" на едни и същи лица, които изгряват и временно залязват според политическите промени. Засега прави впечатление, че в първата вълна идват кадри от някогашното управление на НДСВ и на тройната коалиция.

В МВР също не се забавиха много със смяната на главния секретар. В здравното министерство тръгна смяната на ръководствата на ключови болници. Засега особено движение няма в енергетиката и в държавните фирми под шапката на Министерството на икономиката. Но пък опитът от предишни управления сочи, че най-сладките постове в тези сфери са особено "ветровити".

Традиционно, както всяко ново правителство, и служебното започна бързи смени на областните управители. Дали само заради изборите или и по други мотиви, но тук правителството на Герджиков постави своеобразен рекорд, като смени 22-ма от общо 28 губернатори. Мотивите само за един от тях станаха известни - подал оставка.

Един от най-показателните случаи за кадровия кръговрат е този с вече бившия шеф на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) инж. Дончо Атанасов. Някогашният депутат от БСП е член на управителния съвет на АПИ от ноември 2013 г., когато управляваше Пламен Орешарски. Преди това за около година, по времето на тройната коалиция, е бил и директор на дирекция "Оперативен контрол и управление на риска" в АПИ. Второто правителството на Бойко Борисов го остави на поста му, а миналия ноември Атанасов оглави агенцията, след като титулярят инж. Лазар Лазаров подаде оставка заедно с правителството. Атанасов се появи публично миналото лято при откриването на част от Западната дъга на столичното Околовръстно шосе. Тогава Борисов с гордост, че е изпълнен забавен проект, му отправи закачлива реплика: "От Благоевград до Бургас караш само по магистрала. Нещо, което, Дончо, не сте си го мечтали комунистите едно време. В най-смелите ви очаквания сте го виждали само до Правец това нещо".

Вероятно и в най-големите си страхове нито Борисов, нито Дончо Атанасов са очаквали да се стовари върху гърбовете им



отговорността за зле поддържаните тунели по държавните пътища



Именно немарливостта на АПИ доведе до смъртта на пътничка в тунела "Ечемишка" на магистрала "Хемус" на 5 февруари, когато върху автомобил падна ръждясала греда от осветлението. Веднага след това и служебният регионален министър Спас Попниколов, който е експерт по пътищата, призна, че АПИ няма нито звено за наблюдение на тунелите, нито схеми за пътна безопасност в тях. На четвъртия ден от трагичния случай бяха отстранени или си тръгнаха сами няколко от началниците на дирекции и пътни управления, ангажирани пряко със състоянието на шосетата в района на инцидента. Самият Дончо Атанасов обаче просто се върна на стария си пост - беше понижен на предишната му позиция и така само "слезе" от председател до член на управителния съвет на АПИ. На негово място дойде също познато лице - инж. Пирин Пенчев. Той беше в пътния фонд - сегашната АПИ, по времето на управлението на Сергей Станишев и Веселин Георгиев. Този период стана печално известен от аферата "Батко и Братко" с нагласените поръчки и със спирането на еврофондовете за транспорта.

В държавното "Автомагистрали" ЕАД, което отговаря за поддръжката на основни магистрални участъци, включително и този със злополучния тунел, също имаше уволнение. На мястото на доскорошния Парашкев Кръстев, назначен от ГЕРБ, бе избран Валентин Николов. Не е за учудване - и той е бил зам.-шеф на пътната агенция при тройната коалиция.

Мима Чалева е новият изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Смяната анонсира "след сигнали за затруднена работа" самият министър Спас Попниколов. Чалева също беше в системата на кадастъра - като главен секретар на ведомството по време на тройната коалиция и на Росен Плевнелиев като регионален министър. Тя получи първата си задача - да направи проверка и да даде идеи за подобряване на работата в агенцията. Чалева се връща във ведомството след поредица от скандални разкрития срещу шефовете на кадастъра. Бившият депутат Георги Кадиев алармира през миналата година за конфликт на интереси и нагласени поръчки с покупка на служебни коли. Според документите на Кадиев бившият изпълнителен директор Светослав Наков е бил шеф на агенцията и едновременно е управлявал фирмата си "Светгео" - в противоречие със закона, тъй като тя предоставя не какви да е, а геодезически услуги.



В транспорта със замах влезе министър Христо Алексиев.



Той дойде от системата на железницата - като зам.-шеф на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Още с встъпването си в длъжност той се зае да разчисти бившата си служба. Предупреди, че иска да се върши работа, а не да се развива активна спортна дейност. Разбирай футбол, към който интереси имаше вече бившият шеф на "Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров - той създаде железничарски футболен отбор, с който се гордееше, и насърчаваше работническия спорт. Алексиев набързо уволни и доскорошния си началник - инж. Милчо Ламбрев, над когото надвиснаха облаците след трагедията на гара Хитрино.

Шарен политически кабинет си оформи Христо Алексиев и в самото министерство. Бивш БДЖ шеф от времето на Иван Костов стана един от заместниците му. Любомир Хаджийски е бил зам.-директор на железниците в периода 1997-2000 г. И другият заместник - Георги Тодоров, е от предишно управление, но от това на Пламен Орешарски и на служебния кабинет на Георги Близнашки.

Във въздухоплавателния сектор се разиграха сцени с елементи на трагикомедия. Летище София си върна стар директор - Пламен Станчев, който бе начело на аеропорта от 2005 до 2010 г. След скандала с договорите на чистачките, намалените приходи и протестите на служители срещу обявената концесия на аерогарата досегашният шеф Христо Щерионов напусна летището. Министър Алексиев оцени заслугите му за "сериозния ръст на обслужените пътници" и реши да го назначи за директор в Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГВА).

От кадровите размествания на служебния транспортен министър обаче настана пълно объркване. Според решение на министър Алексиев от петък, 17 февруари, досегашният шеф на ГВА Иван Иванов трябваше да поеме дирекция "Авиационна безопасност" в същата администрация. В понеделник (20 февруари) обаче Иванов отказал да напусне поста на началник. Според "Стандарт" той заявил: "Аз оставам тук, говорил съм с президента". От транспортното министерство уточниха пред "Сега", че Иван Иванов действително остава на поста шеф на ГВА. Остана неясна съдбата на Христо Щерионов. Експерти от бранша са коментирали, че не е редно досегашният шеф на летището да оглави службата, която доскоро го е надзиравала. В ГВА имало жалби срещу работата на летищното ръководство и излиза, че Щерионов



ще трябва да проверява сам себе си,



ако поеме управлението на ГВА.

Ето още две нови стари имена в столичната аерогара - Красимира Мартинова бе избрана за председател на борда, а Христо Михайловски стана негов член. И двамата са участвали в предишни правителства като зам.-министри - Мартинова бе заместник на Николай Василев в транспорта по времето на НДСВ, а Михайловски - заместник-министър на търговията в правителството на Иван Костов.

Пламен Станчев пък бе свален от шефския пост в летището от първото правителство на ГЕРБ след проверки в дружеството. Инспекции на АДФИ, на транспортното министерство и КЗК откриха нарушения и щети за бюджета в милиони. Ставаше дума за две обществени поръчки за 8.5 млн. евро за почистване на терминал 2 и за изграждане на шумозащитен екран. Резултатите бяха внесени в прокуратурата. Оттам проверяват и констатациите на АДФИ за неотчетени такси за преминаване през търговския ВИП, ощетили дружеството с 2.24 млн. лева, припомни Mediapool.



Ще има и нов главен секретар на МВР



Досегашният Георги Костов беше махнат с мотива, че оказвал натиск на служители. Той пък заяви, че натиск му се оказвал на него, и то лично от премиера, който му заявил, че не го иска. Герджиков първо отрече, после обясни, че любезно го помолил да напусне, защото министърът му нямал доверие. Костов беше махнат мълниеносно - кабинетът поиска уволнението му и след броени часове президентът издаде указ. Синхронът беше впечатляващ. Иронията е, че миналата седмица служебният МВР шеф и Костов се явиха ухилени на полицейско събитие и обявиха колко добре си работели. А същата сутрин една телевизия беше съобщила новината за предстоящата оставка, цитирайки анонимен източник. На следващия ден, след демонстрацията на добри отношения, служебният вътрешен министър обяви идеята си да отреже главния секретар от канала за най-важната информация в МВР. Накрая дойде и уволнението.

Министърът обясни, че главният секретар е оказвал през управлението на Борисов натиск върху служители да напускат, нарушил е политическия неутралитет и е уронил престижа на МВР. Той бил освободил незаконно петима шефове в МВР - директорите на полицията в Монтана, Ловеч, Плевен, Перник и Видин. "Двама от тези служители в момента са подчинени на министъра на вътрешните работи. Единият от тях дори е заместник-министър. На останалите трима им предстои кариера в държавната администрация. Интересното е, че всички те са подали сигнал в един и същи момент", коментира Костов пред Нова тв.

"На 15 февруари сутринта министърът ме извика и заяви, че трябва да подам оставка, тъй като държавното ръководство нямало политическо доверие в мен. Казах, че съм професионален ръководител на МВР и не мога да подавам оставка заради политически съображения. Тогава министърът каза, че ще стартира процедура по отстраняването ми и ще ме дискредитира. Той уточни как възнамерява да го направи - срещу мен ще бъдат подадени сигнали от настоящи и бивши служители, които да станат причина да бъда отстранен. На 30-ата минута от този разговор подадох сигнал в прокуратурата", разказа Костов и прокуратурата започна да разследва и тази кална драма.



В здравеопазването замириса на реваншизъм



В здравния сектор едно от първите неща, които новото ръководство на министерството свърши, беше да уволни директорите на някои ключови болници. Първи на поста си се върна директорът на столичната болница "Св. Иван Рилски" Дечо Дечев, което, според министър Илко Семерджиев, е "възстановяване на справедливостта". Дечев беше уволнен от предния министър Петър Москов без особено ясни мотиви. След него беше сменен и директорът на "Пирогов" Стоян Миланов. Мотивът и при двете смени беше ръст на дълговете на болниците. У нас обаче има държавни лечебни заведения с по-големи дългове, но засега ръководствата им си остават по местата.

Семерджиев обеща справедливост и в болница "Св. Анна", където дългогодишният директор Димитър Димитров беше уволнен от Петър Москов заради неспазване на изискването да не държи повече от 25% от парите на болницата в КТБ. Настоящият директор Славчо Близнаков още е на поста си и дори заяви, че болницата му няма просрочени дългове. От МЗ го опровергаха и предупредиха в официално съобщение: "Вицепремиерът и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев заяви: Не очаквам от директори на лечебни заведения под управлението на МЗ да организират медийни кампании с неверни данни и манипулативни твърдения. Работата на болничния мениджмънт е не да играе публични театри, а да докладва пред принципала за причините за липса на финансова дисциплина и нарастване на дълговете, при това в условията на увеличено финансиране от НЗОК и увеличено капиталово субсидиране от Министерството на здравеопазването". На следващия ден бордът на болницата застана зад директора и потвърди, че дългове няма. Явно в "Св. Анна" театърът ще продължи.



Спектакъл се разигра и във фонд "Земеделие"



На 1 февруари министърът на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков поиска официално оставката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) Румен Порожанов по време на среща в министерството. "Причината е назряло обществено недоверие към ДФЗ, съмнение в легитимността на избора на изпълнителния директор и решение на съда да възстанови предишното ръководство", обясни тогава позицията си проф. Бозуков, цитиран от пресцентъра на ведомството си. Освен това той получил сигнали от бенефициенти за нередности. Нужно било и да се направи цялостна ревизия на фонда. Министърът поиска оставката ултимативно в рамките на 1 час и я получи в този срок.

Оказа се обаче, че заради сложната структура на управителния съвет на фонда смяна не може да има. В съвета участват заместник-министри от няколко ведомства, които в онзи момент, едва 4 дни след встъпването на служебния кабинет, още не бяха назначени. Смяната стана факт едва в средата на февруари. Поста на Порожанов зае досегашният му заместник Живко Живков. В тези две седмици имаше серия от спекулации около новото назначение. Но в крайна сметка и под натиск на земеделски асоциации срещу честите смени във фонда министърът се примири начело да застане човек от досегашното ръководство.

Самият Румен Порожанов бе част от "кръговрата" в ДФЗ. Той бе изпълнителен директор в периода март 2011 - август 2013 г. От 6 август до 7 ноември 2014 г. бе министър на финансите в служебното правителство на Георги Близнашки. На 27 ноември 2014 г. отново бе избран за изпълнителен директор на фонда. Това всъщност е една от структурите в страната ни, през които преминават милиарди от еврофондовете. Тук са всички директни плащания за земеделците, фондът управлява рибарската програма, Програмата за развитие на селските райони. Точно по последната програма винаги е имало скандали с обществените поръчки, одобрението на проектите и откровеното разхищение на пари за безсмислени обекти като стадиони и спортни площадки в умиращи общини или къщи за гости, които са само луксозни вили на "бенефициентите".

Откъдето и да се погледне, каквито и да са изтъкваните мотиви, досега кадруването на кабинета на Огнян Герджиков създава впечатление за връщане на стари кадри и за известна припряност при смените. Време за още кадруване има - по най-песимистични очаквания този служебен кабинет ще ни управлява поне още 5 месеца.





РЕКОРДИ

Както го е подкарал, тимът на Герджиков ще бие рекорда от 2014 г. на кабинета "Близнашки", който управлява само 50 работни дни, но успя да си спечели титлата "правителство на кадруването". Тогава стотици чиновници бяха уволнени или "насърчени" да напуснат. През 2014 г. се появи справка, според която тогавашното служебно правителство е направило над 400 промени - уволнения и назначения - по върховете на държавните ведомства. И всичко това от встъпването си в длъжност на 6 август до 15 октомври 2014 г. Справката е изготвена по нареждане на самия Близнашки в опит да покаже, че обвиненията за чистка в администрацията са незаслужени.

Тогава служебният кабинет освободи 17 от 28 областни управители. Правителството на Герджиков вече го бие - раздели се с 22 от 28 губернатори. Двайсет и вторият - на Монтана, сам пожела да си тръгне. Сегашната чистка остави лош привкус, тъй като МС послъга за втората серия уволнения, когато освободи седмина губернатори. Обяснението беше, че всички те са поискали да излязат в неплатен отпуск, за да участват в изборите. Оказа се, че само един от уволнените е подал такова заявление. Боде очите и друго - начело на областните администрации, които имат важна роля в изборите, се поставят откровено партийни кандидатури, свързани основно с БСП и залязлото НДСВ. Някои от тях идват от длъжности в охранителния бизнес и силовите структури, които, меко казано, будят съмнения за компетентността им.

За разлика от двете последни служебни правителства кабинетът на Марин Райков (март - май 2013) направи минимални размествания. Екипът на Ренета Инджова (октомври 1994 до януари 1995) също не се занимаваше с кадруване.

Добре ще е, когато приключи мандата си, Огнян Герджиков също да отчете извършените кадрови промени по примера на колегата си Близнашки.