Eвропейската икономика е изправена пред предизвикателството на политически кризи в Европа и извън нея. За пръв път от десетилетия свободната международна търговия, основана на правила, е поставена под въпрос в Западното полукълбо. Това кара някои хора да се питат какво правят европейските политици за защитата и процъфтяването на нашата промишленост. Нека първо да видим какви са фактите.

Европейската промишленост е световен лидер. През 2014 г. нейният дял в световната търговия със стоки и услуги е бил по-голям от дела на САЩ, Китай или Япония. Тя осигурява 50 млн. преки работни места. Това е 20% от работната сила. В по-общ план глобализацията донесе огромни ползи за по-слабо развитите икономики в света. Благодарение на нея стотици милиони хора се избавиха от бедността, а за европейците бяха създадени милиони работни места. Глобализацията обаче води и до сътресения. Ползите от нея в някои случаи са неравномерно разпределени, а това води до несигурност и усещане за несправедливост. Както винаги, това създава благоприятни условия за появата на популисти, предлагащи привидно лесни решения. Техният лозунг е "Да държим чужденците настрана, да субсидираме нашата промишленост". Той може би звучи примамливо. Но това би било катастрофално за повечето хора. Не можем да опазим бъдещето си по този начин. Това ще доведе до разруха на европейската икономика. Вместо това е необходимо да се отговори на основателните опасения на хората, които губят от глобализацията. Сега не е моментът за колебания, когато става дума за защита на работните места в Европа. Трябва да бъдем сигурни, че конкурентите ни играят по правилата. Ние трябва да покажем нашата готовност за решителни антидъмпингови мерки срещу нелоялни търговски практики. Необходимо е да продължим да насърчаваме публичните и частните инвестиции в научни изследвания и чисти технологии. Трябва да включим глобализацията в един по-широк пакет от политики - включително фискални, образователни, социални, за да улесним приспособяването. Освен това е необходимо да подпомогнем тези региони и групи, които търпят загуби от технологичните промени и международната конкуренция. Ще продължим да бъдем силни, когато е необходимо.



Но никога няма да отстояваме политика от типа "купувайте само европейското".



Затварянето на вратите за чуждестранната конкуренция е популистко палиативно решение, което може да даде резултати на първо време. В дългосрочен план обаче това просто ще откъсне европейската промишленост от световните вериги за създаване на стойност и от челните редици на технологичното развитие.

Защо да разработваме по-добри продукти, ако можем просто да отстраним конкуренцията? Защо да инвестираме в нови технологии и човешки умения, ако можем да живеем от данъчни субсидии и мита? Европа ще остане отворена за бизнеса. Един отворен към външния свят ЕС може да стане предпочитана дестинация за талантливите хора, инвестициите и бизнеса от цял свят. Над половината от предприятията в ЕС вече са част от глобалните вериги за създаване на стойност и почти 16% от нашите първокласни продукти се изнасят в цял свят. Аргументите в полза на отворената икономика продължават да са все така силни и днес. Вместо да затваряме вратата пред чуждестранните конкуренти, трябва да помогнем на нашите производители да бъдат наистина по-добри от тях. Необходимо е да използваме предимствата си - нашия голям ресурс от способна и образована работна сила, нашите традиции в областта на иновациите и не на последно място, тези 500 млн. души в рамките на единния пазар с общи правила.



Това изисква ново усилие за модернизиране:



възприемане на технологичните промени, интегриране на продукти и услуги, развитие на енергийната ефективност с цел икономии на средства и намаляване на зависимостта от вноса на енергия. Трябва да инвестираме в хората. Защото, когато говорим за промишлеността, говорим за хората - работниците и служителите - в производствените цехове, инженерните отдели и търговските офиси. Ние трябва да гарантираме, че тези хора притежават необходимите умения и да подкрепяме онези, които поемат риска да създават или разширяват бизнес. А когато закриването на дадена фабрика е неизбежно, не е достатъчно да се преквалифицира работната ръка. Хората се нуждаят и от нова работа, а много от тях не искат да се местят другаде. Старите промишлени обекти могат да бъдат трансформирани - не само с цел изграждане на скъпи луксозни апартаменти, но и с цел създаване на нови работни места за местните работници. Регионите трябва да се учат един от друг. Да вземем за пример Дуисбург, който някога бе център за производство на въглища и стомана, а сега в него се намират производствени и логистични центрове, изградени в изоставени промишлени зони.

Инвестициите на ЕС - по-специално в рамките на Плана за инвестиции за Европа - имат за задача да подпомагат прехода към съвременна, чиста и процъфтяваща индустрия. Предоставихме финансиране за региона Нор-па-дьо-Кале, за да подкрепим неговия преход към нисковъглеродна икономика. Помогнахме на полските продавачи на стомана на едро да въведат нови услуги и да създадат нови работни места. Подкрепихме построяването на нова инсталация за биопродукти във Финландия, както и на първата инсталация в Европа за рециклиране и претопяване на титан. Независимо дали става дума за триизмерен печат, биопластмаси за опаковки или нови системи за намаляване на потреблението на вода в химическата индустрия, ЕС ще продължи да финансира и инвестира в иновациите в своята промишленост. Възможностите са налице - за промишлеността и за ЕС като цяло. За целта ще продължим да се нуждаем от инвестиции - както вътрешни, така и външни. Откритостта е от полза, а протекционизмът - не.

------

* Юрки Катайнен, заместник-председател на ЕК;

** Eлжбета Бенковска е комисар по въпросите на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП;

Статията е предоставена специално за в. "Сега" от ЕК.