За пореден, шести път Европейската комисия сервира т.нар. Европейски семестър. За всяка страна чиновниците (staff) на комисията са ни подготвили доклад, т.нар. задълбочен преглед (in-depth review) с претенции да дава "специфични за страните процедури" (брюкселски: CSR) за "предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси". Тези прегледи може да изглеждат "задълбочени" на човечетата, редили думичките клишенца в тези словесни блудкажи, но всеки разумен човек, даже икономиката да не му е занаят, ще оцени продукта в интервала между жалък и семпъл. А докладът за България отгоре на това е преднамерен и подвеждащ. Сигурно и за други страни е същото. Накратко:



докладът е некачествен анализ



и не си струва коментара, ако не беше вниманието, отделяно от медиите на неговите (неверни) изводи, и опасността тези неистини отново да станат антиреклама, даваща погрешна представа за България и обезсърчаваща потенциалните инвеститори в нашата икономика. Защото България съвсем неоснователно е пъхната в групата страни с "прекомерни дисбаланси", наред с Франция, Хърватия, Италия, Португалия и Кипър. Време е българското правителство да спре да мълчи като виновен ученик, а да реагира остро и



да поиска сметка



за разпространените от чиновниците на комисията неверни и подвеждащи заключения. По същата логика, според която комисията поиска сметка от Австрия за подадени неверни статистически данни за размера на държавния дълг и поиска австрийците да платят над 29 млн. евро глоба. Глобата, която комисията трябва да плати на България, трябва да е доста по-солена, за да е съразмерна с вредите, които ни нанася очернящата публикация. Не става дума за заяждане, но трябва да се каже на висок глас, че



изкривяването на фактите е недопустимо,



не може от изцяло положителни данни да се правят изцяло отрицателни изводи. Недопустим е начинът, по който са представени резултатите от завършилия наскоро анализ на качеството на активите и стрес тест на банковата система. Тази част на писанието е ужасяващо погрешна, оценката, че банковият надзор бил "още слаб" (weak), е малко да наречем несправедлива - такъв извод не подкрепя нито един факт. А това е едно от основанията страната да се нареди в групата държави с най-тежки икономически проблеми, нищо че по всички съпоставяни показатели България се нарежда над средните стойности в Европа. По всички. Не можем да не попитаме и как се съпоставят страните,



кой е критерият за "прекомерност"



на т.нар. дисбаланси? Как е възможно уж намерените в България проблеми във финансовия сектор да се определят като "прекомерни", а тези в Испания - не. Единственото обяснение, което чухме от представител на комисията по този въпрос, беше "заради случилото се в банковата система през 2014 г." Че то по-страшно ли бе от случилото се в Испания през 2012, 2013, та чак до 2015 г.? Да припомним, че през 2012 г. испанските банки бяха напомпани с 60 млрд. евро "спасителен пакет", оттогава Европейската централна банка ги облива с ликвидност при субсидирани лихви и въпреки това няма да намерите един честен банкер да каже, че проблемите на испанските банки са решени. Не само на стотиците едва дишащи "каси", а и на водещите три банки. Потърсете в интернет "Сантандер", BBVA и "Сабадел", ще видите. Не можем да не забележим



липсващи в позорния списък



ярки примери за хронични, очевидно нерешими дисбаланси. Какво ти, става дума за държави в технически фалит, които не виждам в списъка заедно с нас - това са Гърция и Белгия. Ако сравните брутния вътрешен продукт със сумата на пасивите на банките в Малта и Люксембург, няма как да не забележите същия "прекомерен дисбаланс", който докара до фалит най-големите банки в Ирландия, Исландия и Кипър. Но за "прекомерността" на този дисбаланс "задълбоченият анализ" мълчи като студент двойкаджия. Непрекъснато ни пъхат под носа някакво "усещане" (perception) за корупция у нас, и то отнесено към финансовата система, за което няма никакви данни. В Испания осъдиха за корупция, за доказано даване на подкупи, г-н Родриго Рато, бивш шеф на прочутата Банкия, на МВФ и на мадридската централна банка, друг бивш първи централен банкер (Мигел Анхел Фернандес Ордонес) миналата седмица бе обвинен за измама. Обаче на Иберийския, за разлика от Балканския полуостров, "усещане" за корупция чиновниците на комисията нямат. Няма как да не си зададем единствения логичен въпрос, който поражда "задълбоченият анализ":



защо го правят?



Хипотезата, че европейските чиновници са неутрални и безпристрастни, ще оставим за рецитала на някой отличник по европеистика. Очевидно е, че комисията вече подрежда страните в композициите за "Европа на две скорости". Отделя "ядрото" на съюза от неговата периферия. Тихо се създават "логическите" и документалните основания за това разделяне. Утре, като поискаме от Стара Европа да се изпълни договорът за присъединяване на България към Евросъюза и страната да се присъедини към еврозоната - нещо жизненоважно именно за стабилността на банковата система, господата ще ни пъхнат под носа "прекомерните дисбаланси", които вчера измагьосаха "от чистия въздух", както казват британците. И това ще е основанието да откажат да изпълнят договора за присъединяване, чиято цена българите отдавна платихме и плащаме всеки ден.



Нищо ново,



Това е същият модел, по който сега, при отдавна изпълнени условия, ни държат извън Шенген: щото другите доклади на комисията по т.нар. механизъм за проверка... не били добри. Но това не е специално отношение към България, на "шефовете" им е навик да се отмятат от сключени договори, особено след като са боцнали черешките от тортата. Съвсем същото става с проточилото се десетилетия асоцииране на Турция към ЕС (не че то изобщо е възможно и разумно, ама пуста лакомия за пазар...). Само преди дни многобройните кандидати чуха от най-високата порта в Брюксел, че "поне до 2020 г. ЕС няма да се разширява". А после? Сякаш днешните императори на Свещената империя не са чели римската история. Или поне нищо не са разбрали от нея.