Миналата сряда Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) замрази сключването на нови договори по онова нещо, наречено "Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради". Два дни по-рано, отчитайки полученото от предишното ръководство на министерството "наследство", от служебния екип подчертаха, че реално ресурсът за програмата от 2 милиарда лева е бил изчерпан още преди една година. При това 1 милиард от тях са похарчени "на зелено", далеч преди парламентът буквално в последните си изтичащи часове да гласува увеличението на програмата. Затова на практика програмата е спряна. Но министерството, по неизвестни причини, отказва честно да обяви това, а използва витиевати формулировки - не била стопирана, но се чака да се освободи нов ресурс за новите договори.

Широко рекламираното от кабинета "Борисов" и определено за "безплатно" саниране на старите панелки тръгна от самото си начало с много неясноти и съмнения. Причина за това бяха неяснотата по самата програма и усложнените финансови отношения, в които влизат МРРБ, Българската банка за развитие (ББР), Министерството на финансите, кметовете на общините, областните управители и сдруженията на собствениците. В цялото това прехвърляне и размиване на отговорности се губи контролът върху качеството на работата и върху реалните пари, които трябва да се платят.

Но има и по-лошо. В разстояние на цели 10 месеца миналата година



управляващите са знаели, че парите са изчерпани



Независимо от това никой не си е и помислил да уведоми кметовете и роящите се сдружения на собствениците, че финансиране няма. Едно от логичните обяснения е наближаването на президентските избори, в които основен акцент в пропагандирането на кандидата на ГЕРБ бе именно санирането, което "лошите" искали да спрат. Нищо че българският президент няма общо със санирането.

Броени дни след втория тур на президентските избори бившият регионален министър Лиляна Павлова разпореди на кметовете да спрат да подписват нови договори. Мотивът бе, че първоначално определеният 1 милиард е изчерпан и трябва парламентът да гласува допълнителен един милиард. Павлова уверяваше, че програмата продължава за блоковете със сключени договори - общо 2019.

"Санирането влезе в нов сценарий - "Истински лъжи", бе заглавието на коментар във в. "Сега" от 22 ноември миналата година. От МРРБ се обидиха. Сега, точно три месеца по-късно и след като лъснаха нови факти, заглавието трябва да звучи по друг начин - "Истинските лъжи" всъщност са истински сериал. Изглежда жалко, но има признаци, че и служебното ръководство на МРРБ не е склонно да изкара докрай на светло всичко около програмата - поне ако се съди по доста гърчавото и витиевато обявление, с което преди дни продължението на програмата бе замразено за неопределено време.

А че лъжите са били непрекъснати, показва онази част от данните, които регионалното министерство реши все пак да ни покаже. Още в края на миналия януари Лиляна Павлова е предупредила ББР да спре да подписва договори за финансиране. В онзи момент вече са били сключени



договори, с които се изчерпа не само първият, но и вторият милиард



Това не е стигнало до кметовете цели 10 месеца - до ноември миналата година, когато МРРБ "временно" спря новите договори. В миналия януари са били одобрени споменатите вече 2019 блока. До 20 февруари тази година договорите, одобрени от ББР, са пораснали едва с 3 - до 2022.

Оказва се, че отговорните за програмата куп институции са допуснали в нарушение на Закона за публичните финанси да бъдат сключвани договори, без за тях да е осигурено финансиране. Договорите и обществените поръчки са задължение на кметовете на общините. Те не са били уведомени, че пари няма, и влизат в нарушение. Процесът трябва да се контролира от областните управители. Те обаче не могат по никакъв начин да влияят пряко, на тях им е вменено само да подписват вече готови документи и анекси с искания за плащане. Собствениците на сградите, които се санират, също нямат права да изискват - нито как да се работи, нито какви материали да се влагат.

Пълна каша? Нищо подобно. Просто е разработена перфектната схема, при която контролът липсва, а възможностите за източване на парите на данъкоплатците са широко отворени. Защото все пак за санирането плащат в крайна сметка с данъците си всички българи, включително и онези, които никога не биха могли да се възползват от програмата.



Но разминаванията с правилата не свършват дотук



На 20 януари тази година, след решението на парламента, Министерският съвет публикува за обществено обсъждане постановление за разширяване на ресурса на програмата. Срокът за това обществено обсъждане бе 3 февруари. Още на 26 януари обаче кабинетът в оставка на Бойко Борисов одобри постановлението и то бе обнародвано в "Държавен вестник" на 3 февруари, когато трябваше да приключи общественото обсъждане. Дори само това е формален повод постановлението да бъде отменено от съда. Стига да има кой да го сезира.

На 23 януари в. "Сега" публикува информация, че санирането на един апартамент според разплатените дотогава пари излиза средно 17 359 лева. Ставаше дума за 12 460 жилища в 214 сгради. След корекциите и намаляването на пределните цени стойността бе паднала до около 15 700 лева. От МРРБ се обидиха и заговориха за предизборна атака. Данните всъщност бяха публикувани с проекта за постановление на Министерския съвет, просто трябваше да бъдат направени сметките за едно жилище. Пък и за първи път в този доклад имаше някакво число, на което да се стъпи.

Пак, съпоставяйки данните, се оказа, че цените на квадрат също са нахално високи. Затова и се наложи МРРБ в хода на програмата неколкократно да ги коригира - тръгвайки от 290 лв. за квадрат и стигайки до 115 лв./кв.м за сгради до 8 етажа и 130 лв. на квадрат за сгради над 8 етажа. Откъдето и да се гледа, разлика от повече от 2 пъти би трябвало да е впечатляваща и за контролни органи извън строителния сектор, които обичат да се самосезират.

За жалост и този път нещата започват да се размиват в политическа мъгла. От БСП се заканиха да сезират прокуратурата. От ГЕРБ, естествено, заявиха, че пак ги атакуват предизборно. Говори се за промени в програмата, за засилване на контрола. Забравете.



Тя е твърде удобна - и за източване, и за популизъм



Никой няма да си позволи да обяви, че изобщо ще спре санирането. Всъщност, не е и нужно. Защото старите сгради трябва да се поддържат и обновяват. Повечето от панелките са в отчайващо състояние. Но все пак и собствениците им носят някаква отговорност. Защото по същата логика държавата трябва да обнови, пак с общите ни пари, и старите сгради, да речем, паметници на културата, които са зарязани от собствениците им в очакване да се самосрутят и да освободят терен. Нищо подобно не се случва, дори и намек няма, освен напомнянето, че стопаните са длъжни да се грижат за тях, иначе могат да бъдат глобени. В краен случай - общината да се погрижи за падащите постройки и да си търси парите от собствениците.

Защо е така ли? Ами защото в културните паметници не живеят стотици хиляди избиратели, на които управляващите могат да кажат, че дават нещо с вълшебната за българина формулировка - "без пари". И защото вероятно ще минат не един и два избора, а в България избори има всяка година, преди "санираните" досега да се усетят, че са ги прекарали. Оставете, че трябва сами и за своя сметка да възстановят щетите вътре в жилищата си от санирането, защото това са недопустими разходи. Вземете само факта, че не се променя схемата на централното отопление в блоковете и щранговете пак си остават вертикални вместо хоризонтални, които позволяват точен индивидуален отчет. Или пък че асансьори, домофони, озеленяване са "недопустими разходи". Тоест саниращите могат да ти съсипят градинката, докато работят, но нямат никакъв ангажимент да я възстановят. А най-страшното е, че собствениците не могат да влияят на качеството на така нареченото саниране, нито да определят какви материали да се влагат. Лъсне ли калпавото строителство, а то започна да се проявява още от първите месеци, ремонтите ще са пак за тяхна сметка независимо от гаранциите. Да търсиш гаранция от малка фирма, която или работи вече на друг обект, или се е трансформирала, или е фалирала, е като да чакаш от умрял писмо.

Очевидно е, че експериментът в този си вид е изчерпан. Засега няма признаци за радикална промяна и за пълно изсветляване на програмата. Но сериалът ще продължи още доста време.