Според различни статистики Солт Лейк Сити е градът с най-замърсения въздух в САЩ. Средното количество фини прахови частици там е 69 микрограма на метър, понякога достига 160. В Пекин, пословичен с непрогледния си смог, концентрацията често е 300 микрограма на метър.

В София в първите дни на януари станциите в "Павлово", "Надежда" и "Красно село" отчетоха 450 микрограма на метър.

Карта, направена по данни на Световната здравна организация, показва страните с най-замърсен (в тъмночервено) въздух в Европа. В категорията на България са само Босна и Люксембург.

Тъкмо замърсяването в градовете е главният тласък за налагането на електромобилите и plug-in хибридите. Те имат и много други предимства, разбира се: завидна динамика, минимален шум, много ниски разходи за експлоатация. Но основната причина за съществуването им е точно тази: че могат да се движат в града, без да добавят нищо към атмосферата му. В град като София с над милион автомобила това би имало огромно значение.

Проблемът със софийския въздух стана видим с просто око в последните години - до такава степен, че бе забелязан дори от общината, която подготвя мерки за борба със замърсяването. Но най-важната мярка е да научим малко повече за смога - и да разсеем някои упорити митове, свързани с него.



МИТ №1: НЕ СА ВИНОВНИ КОЛИТЕ



Всеки втори шофьор в София ще ви каже, че за замърсяването са виновни топлоцентралите, печките, инверсията - само не и собственият му автомобил.

Тази откровена заблуда идва от смесването на онези отпадни продукти, които предизвикват смога, с парниковите емисии (начело с въглеродния двуокис). Последните са отговорни за глобалното затопляне и е истина, че автомобилната индустрия е относително малък замърсител, сравнен със селското стопанство или корабоплаването.

Но емисиите, които ни тровят въздуха в градовете, са други. Те са букет от най-различни опасни вещества - серен двуокис, прахови частици, азотни окиси, летливи органични съединения. Изпускат се навсякъде, където има горене на органична материя - в печките на дърва, ТЕЦ-овете на въглища и т.н. В България обаче след налагането на европейските директиви топлоцентралите преминаха към природен газ.

Вярно е, че в София има цели квартали, които се отопляват с нафтови печки през зимата. Но те са капка в морето от автомoбили - и то предимно стари, дизелови автoмобили без филтър за твърди частици. Няма надеждна статистика колко кoли се движат в столицата. По някои предположения отдавна са над 1 милион - пет пъти повече, отколкото към края на 80-те.



МИТ №2: СМОГЪТ Е НАЙ-ЛОШ ПРЕЗ ЗИМАТА



Отоплителният сезон и прословутите софийски температурни инверсии (атмосферно явление, при което топлият въздух не се издига нагоре, а остава над повърхността) имат видим ефект върху смога. Но всъщност той е най-опасен през лятото, в най-горещите и слънчеви дни.

Защото тогава под влияние на слънчевите лъчи азотните съединения, изпускани от ауспусите, се свързват с летливите органични съединения като бензен, формалдехид и пр. Тази реакция създава най-различни вредни продукти, но най-вече озон.

Във високите слоеве на атмосферата тази алотропна форма на кислорода е подчертано полезна - тя поглъща част от смъртоносната слънчева радиация. Но ако я вдишваме, си е чиста отрова. Озонът е свръхреактивен. От свързването му с водата (по лигавицата и в белия ви дроб например) се получава водороден прекис /пероксид/ - веществото, използвано от фризьорите за изрусяване. Вдишването на озон предизвиква най-различни респираторни заболявания. Световната здравна организация изчислява, че 5% от смъртните случаи от рак на белия дроб са предизвикани от замърсен въздух (или 800 000 случая годишно).



МИТ №3. ПРАХЪТ НЕ Е ТОЛКОВА СТРАШЕН



Видимите с просто око прашинки с диаметър около 10 микрометра също са опасни за здравето, но голяма част от тях се филтрират от естествените ни защити - лигавицата на гърлото и носа, фините косъмчета в ноздрите и др.

Двигателите с вътрешно горене обаче изпускат т.нар. фини прахови частици, или PMI 2.5 (защото диаметърът им е под 2.5 микрометра - 1/30 от дебелината на косъм). Тези частици безпрепятствено достигат белия дроб и оттам попадат в кръвоносната система. Свързват се с холестерола в кръвта и го правят "по-лепкав" и по-склонен да образува прегради. Затова и в градовете със замърсен въздух рискът от инфаркт е с 10-15% по-висок.

Впрочем в смога има и още по-дребни съставки, наричани наночастици, с големина под 100 нанометра в диаметър. Ефектът им върху здравето тепърва се проучва.



МИТ №4. СМОГЪТ ВРЕДИ САМО НА ДРОБОВЕТЕ



Всъщност замърсеният въздух се отразява на цялото тяло. Споменахме сърдечносъдовите заболявания. Освен това той стимулира настинките и грипа, предизвиква кожни проблеми - от акне до екзема. Смогът е чисто физическа преграда за ултравиолетовите лъчи, което е добре като превенция срещу рак на кожата, но намалява количествата на витамин D, които тялото синтезира, и води до рахит при децата.

А последните изследвания сочат, че мръсният въздух има сериозен ефект и върху мозъка.

Кейлъб Финч, професор в университета на Южна Калифорния, доказа убедително, че фините частици влияят върху гена APOE4, който е критичен за появата на синдрома на Алцхаймер. Изследванията на Финч сочат, че при възрастни жени от градове с много смог рискът за това все още напълно нелечимо заболяване се увеличава с цели 81%. Независимо проучване на Бостънския университет сочи, че децата, изложени на замърсяване, се представят по-зле на тестовете за интелигентност.



МИТ №5. НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ



От години ни се втълпява, че на автомобилния пазар у нас не могат да се въвеждат по-строги екологични норми заради ниската покупателна способност на населението. Това щеше да е смешно, ако не беше толкова опасно. Да се въвеждат екологични норми не означава автоматично да се преследват старите автoмобили. Но би било добре данъчните власти например да правят разлика между 30-годишен дизелов двигател без филтър за фини частици и 30-годишен малък бензинов мотор с газова уредба.

В перспектива единственото решение за смога в градовете е да се премине към електрически транспорт - било зареждан от мрежата, било с водородни горивни клетки.

Емисиите от него също не са нулеви, разбира се, защото зависи как е произведено електричеството, с което го зареждане. Но България, която вече покрива над 18.4% от потреблението си от възобновяеми източници, няма проблем в това отношение.

Въпросът е дали държавата ще се замисли най-сетне как да направи електромобилите по-достъпни за хората. Някои експерти твърдят, че субсидирането им и прилагането на схеми за изкупуване на стари автoмобили в перспектива дори носят повече приходи от ДДС. Но дори да не е така, със сигурност разходите по такива пера ще са по-малки от колосалните пари, които в момента България харчи, за да лекува натровените си граждани.