Случаят "Първа частна метроспирка" в жк "Младост 3" събуди с нова сила съмненията за начина, по който съдът възстановява земеделски земи в градове, които вече притежават кадастрални карти и имат влезли в сила подробни градоустройствени планове. За главен виновник за негативните процеси бе обявен Законът за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ). А столичният кмет Йорданка Фандъкова поиска промяна в закона, която да постави краен срок за възстановяване на бивши земеделски земи в градовете.

"Ремонт" на закона е най-лесният ход, до който винаги се прибягва, когато в държавата има проблем и изпълнителната власт е неспособна да го реши с административни мерки или чрез институционални действия. Дали само законодателството е в основата на проблемите, които перманентно разтърсват държавата, накърняват обществените интереси, влошават бизнес средата и в крайна сметка облагодетелстват ограничен кръг от лица?



Кой всъщност е източникът на бедите?



Факт е, че именно ЗСПЗЗ урежда процедурата за възстановяване на земи в очертанията на населените места. Овластените органи са Министерството на земеделието, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие. Общинските служби вършат основната дейност. Те имат изключително големи правомощия - от възстановяване на собствеността върху земи и гори до провеждане на аграрната държавна политика и др. Поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне, издават скици при покупко-продажба и делба на земеделски земи до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответната територия.

Решението на общинската служба по земеделие, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Т.е. общинските служби по земеделие де факто могат да създадат собственост, като почти няма ограничение за доказателствения материал, който могат да ползват за взимането на решение. Според закона правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС-та, емлячни регистри, молби за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване и други писмени доказателства. А някои от посочените документи засягат толкова далечни години, че може да има сериозни претенции за тяхната обективност и дори автентичност.

За да може един инвеститор да закупи или директно да започне строителство в реституиран имот в очертанията на града, той или лицето, от което е закупил имота, задължително трябва разполага със скица на имота и съответен документ за възстановяване на собствеността. По закон решенията на общинските служби по земеделие за възстановяване на собственост, обезщетяване на собственици и оземляване на граждани се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция "Земеделие" и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните.

Всеки скандал за "неправомерно" реституирани имоти в очертанията на населените места и най-вече в големите градове означава, че чиновници преди това са изготвили и подписали необходимите документи, които са дали възможност на заинтересованите инвеститори да заградят и застроят терена. Което означава, че първо трябва да потърсим вината в изпълнителната или общинската власт.



Съдебната система като арбитър?



Много от случаите, за които има сериозни подозрения за неправомерно възстановени земи, стигат до реализация на инвестиционното намерение без допълнителни препятствия и обществено недоволство. Но има и такива, които взривяват общественото недоволство - като по Черноморието и в столичния жк "Младост". И понякога се стига до съдебно уреждане на спора.

Практиката е разнообразна, но прави впечатление, че в сериозен брой случаи съдът постановява правото на инвеститора да реализира проекта си - въпреки сериозните възражения на засегнатата страна. В редица свои решения Върховният административен съд (ВАС) посочва, че единственият специализиран орган по реституция на земеделските земи е съответната общинска служба по земеделие и тя решава дали да легитимира наследниците на бившите кооператори като собственици, на които е признато правото на възстановяване върху тези земи.

ЗСПЗЗ позволява на кметовете да изземат реституирани земи от лица, които ги ползват без правно основание. По тези казуси обаче има интересно тълкуване на ВАС в стил "параграф 22". Според него, ако възстановените по Закона за земята площи попадат в урбанизирана територия, те вече не са земеделски и следователно, кметът не може да ги отнеме по силата за Закона за земята.

Съдебната практика по спорове за възстановени земеделски земи в очертанията на градовете е и многообразна, и противоречива. В много от случаите става дума за истинско възстановяване на нарушена справедливост и права. Но има и голям брой казуси със "спорно" прилагане на закона.

Нещо повече, има съдебни решения, които буквално постановяват нарушаване на закона. Съвсем скорошен пример е проектът за вдигане на 44-етажен небостъргач в градинката на ъгъла на бул. "П.Ю.Тодоров" и бул. "България" в столицата (отново става дума за реституиран терен). На това място не може да има нито небостъргач, нито дори едноетажна къща - защото то е отредено за озеленяване. Това е записано в Общия устройствен план на София, който има силата на закон и който е влязъл в сила. Точно затова и предишният главен архитект на столицата Петър Диков, и сегашният Здравко Здравков отказват да пуснат проекта за 44-етажна сграда. Инвеститорът се обръща към съда. И ВАС нарежда Столичната община да се произнесе отново, а на главния архитект налага глоба - задето е отказал да разреши проект, противоречащ на закона (на ОУП на София).

Всичко дотук очертава някои основни



характеристики на завладяната държава България:



Изпълнителната власт напълно загърбва отговорността си да назначава почтени и отговорни кадри в администрациите, призвани да регулират обществените отношения в полза на гражданите.

Назначенията се подчиняват единствено на квотен принцип - партиите, формиращи управляващото мнозинство, си поделят управлението на важни сфери от икономиката и на обществените ресурси, като приоритет се дава на преразпределението на средства към собствени икономически кръгове.

Съдебната система е впрегната в защита на тези преразпределителни процеси, които често са в пълен разрез с обществените интереси и очаквания.

В законодателната власт се лансират кандидати, чиято основна характеристика е зависимост от партийните лидери. Целта е лесно прокарване на лобистки закони в полза на "обръчите" от фирми около изпълнителната власт.

Получава се порочен кръг - изпълнителната власт непрекъснато критикува съдебната, която препраща нападките към законодателната, която в крайна сметка е отговорна за създаването на такива закони, които останалите две власти следва да изпълняват, но де факто намират непрекъснато начини да заобикалят или директно да нарушават.

Много трудно се излиза от подобен затворен порочен кръг и основният механизъм за въздействие остава външният натиск. От тази гледна точка по-пълната интеграция на България в европейските структури е национален приоритет. Това ще парира попълзновенията на онези кръгове, чиято основна цел е завладяването на държавата в името на користни интереси.



* Разширен вариант на статията със заглавие "Разпадащите се институции на завладяната държава" е публикуван на личния блог на автора jvoinov.com.