Не разбрах защо трябваше да се размахва стенограма отпреди три години, в която президент и политици умуват за банковата криза и затварянето на КТБ. И според мен не стигат доникъде. Те сигурно мислят друго, всеки участник в срещата сега ще ни разкаже своите спомени, своята версия, ще изтъкне своята героична позиция и заслуга. За тежките проблеми и горчивите изводи, които прозират в стотината страници, едва ли ще говорят. За тях засега свенливо си мълчат. Но си струва да ги посочим сега, когато криза няма.



Рожденият порок на валутния борд,



невидим, докато икономиката и банките работят нормално, ясно изпъква във време на криза. На 1 юли ще станат точно 20 години, откакто България се отказа от суверенна парична политика и въведе паричен съвет. Оттогава страната няма истинска централна банка, която да рефинансира банките при дефицит на ликвидност, например при паника, каквато възникна преди 3 години. Липсва кредиторът от последна инстанция в банкова система с частични резерви, както всички банки в света от XV век насам. И разсекретената стенограма прекрасно илюстрира в какъв риск паричният съвет държи страната: дори когато гражданите панически теглят пари от банките, фирмите бързо празнят сметките си, законът е забранил на централната да рефинансира банките и да овладее кризата. Налага се правителството да иска разрешение от Европейската комисия, за да вземе заем, с който фискът да замести централната банка и да подкрепи банките, за да не се сринат от паническата атака. Докато продължава този паричен режим, такъв риск ще съществува.



Изходът от паричния съвет е в еврозоната,



затова първият национален приоритет днес е страната да се присъедини към единната парична система, еврото да замени лева в обращение, а Европейската централна банка да регулира и да рефинансира банките у нас по същия начин както всички банки в еврозоната. Спомнете си платежната криза в Гърция преди две години и ще видите, че само подкрепата на ЕЦБ спаси банките и страната от колапс. Има, разбира се, поне теоретична възможност да зарежем паричния съвет и да се върнем към плаващ курс на лева. И към рисковете, които този паричен режим крие - онези, от които избягахме, като приехме ограниченията на паричния съвет. Това ще е уникално глупаво решение, защото с един замах ще изхвърлим постигнатата парична стабилност, която скъпо плащаме цели 20 години.



Банките издържаха теста, политиците - не



Банковата криза от 2014 г. показа, че въпреки вродения порок на паричния съвет българските банки издържаха най-тежкия тест - тест на живо, и се справиха с една тежка криза сами, практически без подкрепа. Прочетете стенограмата: след като 2 банки (не е само КТБ!) са затворени, други 4 или 5 се обсъждат като застрашени, атаката продължава вече втора седмица, подкрепа получава само една банка. Другите се справят сами! Решението се споменава в стенограмата, но е взето още предния ден. То не е заслуга на политиците и на правителството, а ролята на БНБ е само на медиатор - банките са договорили взаимно да се подкрепят в кризата. Убеден съм, че и без заема, който правителството осигури и подкрепи само един от трезорите, банките пак щяха да се справят. Но политиците, конкретно управляващото тогава мнозинство на прага на оставка, не се справиха в кризата, защото отказаха да вземат дори задължителните предпазни мерки. Нищо че сега се хвалят колко мъдро са постъпили.



Банковата ваканция е задължителна при паника



Тогава много време отделих да обяснявам това на всеки, който искаше поне да чуе какво пише в книгите и базите данни с опита от други страни. Нямаше никаква гаранция, че след двата почивни дни ще спре паническото теглене на пари и прехвърлянето на пари по сметки към чужбина. Във всяка страна, където избухне паника и клиентите атакуват банките да теглят парите си, първата предпазна мярка е банките да се затворят за 3 или 7 дни. През това време се организира обслужване на спешни плащания, поддържат се плащанията с кредитни карти (в режим с предпазни лимити). Търси се кризисно рефинансиране, налагат се временни ограничения, за да не се допусне обзетите от страх за парите си клиенти да източат сметките си към чужбина или да скрият всички пари под дюшека. Когато стихне паниката, ограниченията (постепенно) отпадат, възстановява се нормалната работа на банките. Даже Норвегия на два пъти през ХХ в. е затваряла банките при панически атаки. Но защо да търсим далеч,



примерът с Гърция е под носа ни



Припомнете си как съседите овладяха кризата преди две години - колко дни банките останаха затворени, какви лимити бяха въведени, колко време чакаха клиенти по безкрайните опашки, докато страхът за парите им стихна. Вижте какви забрани за плащания към чужбина, какъв разрешителен режим за валутни операции бе въведен. И това в страна от еврозоната, в която ЕЦБ всеки ден доставяше милиарди евро, отпусна "извънреден ликвиден инструмент" за подкрепа на банките - без някой да продума за "недопустима помощ", да търси и да чака "разрешение" от Брюксел. Така се прави. Не като нашите умници. Герои! Управителят на БНБ им казва, че всеки ден се теглят от банките близо милиард, от изтеглените едва 25% влизат в други банки. Другите - навън и в дюшека. Предния ден шеф на австрийска банка се хвали, че 400 млн. евро от България влезли само в неговия трезор. А "защитниците" решават ... да приемат декларация: "За Бога, братя, не теглете".



Но те успяха: спряха паниката



Вярно, паниката спря, на следващия ден след стенограмата опашките изчезнаха, атаката срещу банките отмина. Защо? Може би двата почивни дни успокоиха страховете, сигурно е повлияла и декларацията, която бе огласена. Със сигурност оказа влияние решението на правителството да осигури специален заем за подкрепа на банките (тогава не казаха, че ще подкрепят един трезор, а четири други ще зарежат да се оправят сами). Важно бе съгласието за "извънредна помощ" от Брюксел, което подкрепи мерките на кабинета. Може би атаката спря, защото бе постигнала целта си - ако тя е била да събори само КТБ. А ако са прави политиците, които днес се хвалят, че те са спасили банките, единствено възможно е конспиративното обяснение - трябва те да са предизвикали, организирали и ръководили атаката срещу българските банки, а в последния момент са заповядали атаката да спре. Или пък не е имало чак такава конспирация, а господарите са играли хазарт: абдикирали са от отговорност, оставили са банките да се справят сами, зарязали са БНБ и кабинета (във фактическа оставка) да правят каквото щат и каквото могат. И са имали късмет. Или ние сме имали късмет - въпреки тях - да се разминем с грандиозен колапс.

П.С. А кой какво е говорил в стенограмата, какво говори сега и колко му е умът, преценете сами.