Имаме новина. Взаимоотношенията между президента Радев и правителството на ГЕРБ са в полето на добрия тон. Сръднята на Борисов след разсекретената стенограма за КТБ и стрелбата на посоки към президента (искане за оставка на съветника Узунов, ирония спрямо "ментора" на държавния глава Нинова и т.н.) са с нисък потенциал за скандал. Това е и най-острото противопоставяне между премиер и президент досега. Другото бяха незначителни реплики и очевиден стремеж за неконфронтация.

Ако някой се чуди защо мирното съжителство между "Дондуков" 1 и 2 е новина, или пък си мисли, че препирните от уикенда са нещо сериозно, то нека направи преглед на взаимоотношенията президент - правителство през годините. Отношенията между двете институции са основният източник на напрежение в българската политика, и то с опустошителни последици - особено когато представляват различни политически сили. Желю Желев имаше сложна комуникация със СДС далеч преди "Боянските ливади", през размирната 1997 г. отказа да даде мандат на БСП, макар да бе длъжен. Петър Стоянов развали дружбата със "сините" през последната година от мандата им. "Социалният президент" Георги Първанов се позиционира срещу НДСВ и ДПС от самото начало, а след 2007 г. настана "приятелски огън" с БСП (тройната коалиция). Росен Плевнелиев бе на нож с БСП и ДПС.



Мир и любов цареше единствено



при Стоянов и Костов, преди да се скарат, при Първанов в първата половина на тройната коалиция и Плевнелиев спрямо ГЕРБ. Но само вижте докъде води противопоставянето им - Желев бе един от факторите за събарянето на Виденов, Плевнелиев - за Орешарски, а при Първанов депутатите на ГЕРБ събираха подписи за импийчмънт (подпомогнати от РЗС - скандалът с Дянков). Може да се каже, че президентите не просто се ситуират като алтернативен политически център спрямо изпълнителната власт, но щом са излъчени от опозицията, компенсират опозиционната й яловост. Радев и Борисов са от различни отбори, затова отношенията им са и любопитни, и важни.

Досега нямаха много време да се карат. Радев за кратко негодува от строежа на граничната ограда, Борисов бе недоволен от чистките на служебния кабинет. И двете се случиха, преди ГЕРБ да състави правителство. После "работни" искри прехвърчаха покрай въоръжаването ("На ти самолетите, дай си ми танковете"). Но винаги личеше ясният стремеж да не се влиза в остро противопоставяне. Ако се върнем пак в годините, ще видим, че Борисов винаги е бил източникът на публични конфронтации с политическите опоненти. Търсеше сблъсък чрез изградена система - хвърля Цветанов или друго "псе" да лае (примерно Яне Янев при скандала с Първанов от 2009-2010 г.), а той стои отзад по-обран, предприема тактиката "днес казвам едно, утре друго". Сега никой не лае по Радев, очевидно не е припознаван като враг. И Радев е обран. Протестът му срещу оттегления доклад за състоянието на армията бе тих, дори след трагичния инцидент с вертолета не мина яростно в контраатака. По темата "Реформа в съдебната система" държавният глава засега води сложна игра, при която хем демонстрира загриженост, изслушвайки спорещите страни, хем не предприема инициатива, от което Борисов със сигурност е щастлив. Отношенията между президент и премиер не изглеждат идеални, а апетитен залък като въоръжаването е все така предпоставка за искри ("Спорът за изтребителя е между авиатори и лобисти", каза Радев в петък пред bTV). Но и двамата избягват голяма конфронтация, това е видимо.

Важен показател за бойкот или сътрудничество ще са законите, които Радев се опита да лансира при служебния кабинет. Правосъдният министър Цецка Цачева заяви преди десетина дни, че идеите за уседналост са пратени в "трета глуха", но пък след консултативния съвет по сигурността стана ясно, че се работи по затягане на финансирането на вероизповеданията - предстои внасяне на законопроект. Впрочем Цачева, конкурент на Радев от есента,



тотално го оневини за гафа с всеобщата уседналост



и прехвърли отговорността към подчинените му. Нали никой не си въобразява, че това не са знаци за добри отношения? Какво ли щеше да се стовари върху Първанов от страна на ГЕРБ, ако бе забъркал каша като уседналостта? Какво ли би сполетяло всеки политик преди време, ако вземе инициативата и през главата на Борисов поиска де се купи изтребител не тази марка, а оная?

Но днешното време е различно. Налице са конкретни политически фактори, които насърчават търпимостта между съседите на "Дондуков". На България й предстои председателство на ЕС, държавният интерес диктува стабилност на всички власти. Ползата на президента е Борисов да се задържи дълго, от друга страна е вероятно след края на председателството да има нови избори - Радев пак ще прави кабинет, ще е фактор, премиерът също няма интерес от конфронтация. От трета страна, Борисов отдавна не е в ролята на боец, Робин Худ или подобен художествен герой - все повече е помирител, обединител, бяга от битки. Институционалната му сила и общественото доверие са далеч по-малки от "златните години" на ГЕРБ, зъбите му хапят меко. Може би най-важният фактор за взаимното крепене на стабилността е пресичащата се геополитика на наша територия - много са сигналите, че настоящата властова разстановка в България е най-малкото общо кратно в интересите на САЩ, Русия и ЕС.

Като следствие на всичко това до момента главен опонент на правителството са БСП и Корнелия Нинова, а на държавния глава - Росен Плевнелиев, който не спази традицията президенти да не се атакуват взаимно и няколко пъти остро нападна Радев. Първото изглежда ще продължи дълго, а второто - само докато медиите обръщат внимание на Плевнелиев. Като



риск в перспектива за отношенията Радев - Борисов



се очертават не само процесите около армията, но и (без)действията спрямо Турция. Налице са сигнали, че президентът настоява за далеч по-твърда позиция към Анкара, премиерът не иска, пък и как да иска, след като лично фрау Меркел го натовари да стопява ледовете с ЕС?... В близък план е интересно дали Радев повторно ще спре закона за концесиите. По-вероятно - да. В интервюто си в петък заяви, че не са отчетени мотивите на ветото му. Разбира се, искри може да припламнат винаги, когато Борисов се почувства лично засегнат - както се случва тези дни.

Всъщност Радев е нов в голямата политика - "голямата стабилност" ще бъде разклатена само ако поиска да е самостоятелен кадровик и разпределител на порции във властта. Отделите "Личен състав" и "Финансово осигуряване" отдавна работят по добре изградена схема.