"Реституцията на земеделски земи в София е тиктакаща бомба", убеден е главният архитект на столицата Здравко Здравков. Наскоро той отчете първата си година на поста и определи като огромна грешка връщането в реални граници на бивши ниви, градини и ливади, които вече са част от градовете.

При това реституцията в реални граници е само част от проблема. Има и друга, криминална част - фалшивата реституция, основана на подправени документи, изфабрикувани "доказателства" и безобразни решения на корумпирани общински и държавни чиновници. Отделно реституционните казуси много често стигат до съдебни спорове, а Темида се произнася след години.

Подадените заявления за връщане на земеделски земи са за обща площ, която надхвърля три пъти територията на цяла България. Думите са на бивш министър на земеделието - Мирослав Найденов. Дори да преувеличава за мащабите, резултатите са налице - реституцията трябваше да въздаде справедливост за хората, чиито имоти са били брутално отнети, но покрай това се превърна и в гигантска далавера с висока степен на обществена опасност. Епизодът с метростанцията в столичния жк "Младост 3" е само един от безкрайно многото, но е много показателен:

Терен от над 2 декара, в който попада и част от метроспирката, се оказа не общинска, а частна собственост. Парцелът е възстановен като нива и в реални граници - въпреки че се намира в града, при това насред жилищен комплекс, и



никой в общината не разбрал, че е реституиран



Според наличните днес документи още през 1994 г. поземлената комисия взела решение за връщане на земята на някой си Иван Иванов. Този Иванов успешно доказал правото си на собственост с нотариално заверена клетвена декларация от 1992 г. и скица на имота с дата от 1994 г. В архива на столичния нотариат такива документи няма, установи разследване на bТV. През 2000 г. Иванов се споминал, а теренът преминал през няколко покупко-продажби, докато се озове в ръцете на инвеститор, канещ се да строи на входа за метрото.

Констативният акт за собственост е издаден въз основа на съмнителните документи от нотариус Стилян Тютюнджиев. Прокуратурата вече се занимава с него след друго разследване на bTV, отново за жк "Младост" - за пет общински и държавни имота, също реституирани при загадъчни обстоятелства и преминали през верига от собственици.

Ако е толкова лесно да се фабрикуват документи, не е чудно, че заявленията за връщане на земя надхвърлят пределите на България.

Скандалът "Първа частна метроспирка" е една от "бомбите" на реституцията, за които говори главният архитект на София Здравко Здравков.

Сагата с парк Бедечка в Стара Загора е в същата взривоопасна зона. Големите беди там тръгват с решение от 2003 г. С него общинският съвет изключва огромна територия от парка и така отключва реституцията на земеделски земи насред зелените площи. Следва обичайното преотреждане на възстановените декари в парцели за застрояване. Под напора на общественото недоволство общината започна проверка и опитни юристи намериха основания решението от 2003 г. да бъде отменено и да се спаси Бедечка. Битката още не е приключила.



Защитниците на парка смятат, че е нужно разследване



как са придобити терените и дали мнозина от собствениците вече не са били обезщетявани за някогашните си зеленчукови градини. А с добросъвестните собственици са нужни преговори.

Впрочем 1/4 от столичния Южен парк откъм ул. "Козяк" около главната алея на парка също се оказа частна собственост - отново след връщане на земеделски имоти в реални граници.

Легенди се носят как в община Несебър местоположението на нивите за възстановяване се е определяло "по преценка на комисията", не според реалните граници на имотите. Така някои щастливци са се сдобили със златни декари край морето вместо на километри от плажовете и вълните.

Как е възможно? Защитниците на парка Бедечка обобщиха корените и обхвата на проблемите в своя емоционална декларация: "Добре сдружени интереси, алчни властници, корумпирани чиновници и "юристи" години наред са се опитвали да докажат, че парк там няма. И са добутали нещата до план за застрояване, който предвижда на мястото на парка да се появи нов квартал. Това е популярна в цялата страна схема. На ръба на закона. Борисовата градина в София, Морската градина във Варна, "Младост" в София, Пловдив, Велико Търново, Ямбол, Силистра, Благоевград... Някакви хартийки и чиновници "доказват," че зелените площи не са зелени. Че дюните са отплавали. Че градинките и детските площадки не са градинки и паметниците на културата не са паметници. В нашите градове изчезват свободните пространства, изчезва паметта, изчезва съвестта. Предлогът е "всичко е по закон". Всички в България са се сблъсквали с този проблем - уж е по закон, но е далеч от морал, здрав разум и обществен интерес. Привидната законност не значи справедливост. Частната собственост не означава безнаказаност и своеволие. Инвестициите и растежът не значат убиване на природата."

Много важна част от декларацията "Защитете Бедечка" са финалните изречения: "Нашите сили, въображение и енергия са неподвластни на умора. Защото ни движи чиста кауза". Тъкмо в тази енергия и решимост е спасението.



КРАЯТ Е В... БЕЗКРАЯ

Сроковете за реституция на някогашни ниви, ливади, лозя, градини, гори са удължавани неведнъж през годините. А с поредна поправка в закона процесът стана безсрочен. Тоест и през 2100 г., ако някой извади свидетелство, че предците му са притежавали нива, има право да си я поиска и да настоява да си я получи в реални граници - дори ако там вече има градинка, парк, улица или плаж със златен пясък. Законът казва, че когато парчето земя отдавна не е земеделско, намира се в града и обслужва обществени нужди, правоимащите получават обезщетение - или други парчета земя, или компенсаторни бонове. Но горчивият опит дотук показва, че законът е "врата в поле" и претендентът може да получи точно това, което иска - дядовата нива, дори ако дядо му никога не е имал нива или тя е била на съвсем друго място.

"Събрали се братовчедите, направили протоколче, че еди-къде си била на дядо им земята, с юнаците от поземлената комисия и се започва... Ония 5-членки от поземлените комисии, ония кошаревски свидетели и всякакви такива удостоверители на неведома собственост - всичко това трябва да си има край. Вероятно има хиляди дела, които се точат през съдилищата с години. Не може да се приключи от днес за утре, но е е нормално да се сложи краен срок от 2-3 години", разсъждава наскоро финансистът Емил Хърсев в "24 часа".