Европейският дигитален лидер Естония през следващите шест месеца ще бъде начело на Съвета на ЕС. От 1 юли балтийската страна пое ротационното председателство, което ще предаде после на България. Дневният ред на Стария континент до декември е изключително наситен, а Естония ще трябва активно да участва в дискусиите за решаване на наболели проблеми като мигрантската криза, Брекзит, изграждането на газопровода "Северен поток 2" и други. Независимо от приоритетните въпроси властта в Талин е решила да използва високата трибуна, която й се дава до 31 декември т.г., за да запознае европейците с доста успешно прилаганата държавна политика за пълна дигитализация. Мотото на естонското председателството на Съвета на ЕС е "Единство чрез баланс", а основните приоритети, за чието изпълнение страната обещава активно да работи, са: отворена и иновативна икономика; защитена и сигурна Европа; дигитална Европа и свободно пренасяне на данни; както и стабилна Европа.

Председателството на Съвета на ЕС в голямата си част е свързано с административна дейност - ръководене на срещи на министерско ниво и управление на преговори между страните членки и Европарламента за постигането на компромиси по законодателните предложения. В рамките на шестте месеца всяка страна-членка на ЕС, застанала начело на Общността, има възможност да акцентира върху определена тема, която в случая на Естония



е повече от очевидна - любимата й дигитализация.



"Няма да е изненада, че един от приоритети на Естония е дигитална Европа", казва пред електронното издание "ИЮ Обзървър" Мати Маасикас, който е зам.-министър по въпросите на ЕС. По време на председателството си Естония планира да проведе 45 срещи, които са "пряко или непряко свързани с дигитални теми".

Малката балтийска държава, чието население е около 1.3 млн. души, е заделила за председателството на ЕС бюджет от 75 млн. евро. Тази сума трябва да покрие всички дейности, свързани с подготовката и самото председателство, което Естония пое половин година по-рано от предварително планираното заради започналата вече процедура по Брекзит.



Подготовката обаче е започнала още през 2012 г.



с изучаване на опита на други държави, които са били начело на Съвета на ЕС. Най-голямата част от разходите - 41.4 млн. евро, са за персонала, обезпечаващ безпроблемното провеждане на събитията, става ясно от сайта на Естонското председателство. Става дума за 1300 души, а предвидената сума е за заплати и за възнаграждения на дългосрочно командированите служители. По-голяма част от служителите, отговарящи за председателството, работят в държавната администрация и допълнително са ангажирани със задачи покрай председателството, като получават за това необходимото заплащане, показва качената на сайта справка. Временно наети външни лица също са ангажирани с организацията на събитията, но те имат значително по-малко отговорности от държавните чиновници. Разходите за дългосрочно командированите чиновници също са значителни. Преди началото на председателството Талин изпрати в Постоянното си представителство в Брюксел около 100 души подкрепление за работещите там. Обучението на хората, подготвящи за председателството, е финансирано с 3 млн. евро, отпуснати от структурните фондове на ЕС.

Друго сериозно перо в бюджета е организирането на общо около 200 срещи и конференции на високо равнище. Според плана на правителството на премиера Юрий Ратас тези прояви ще струват 23.3 млн. евро. Повечето от тях са свързани с политическата и ежедневната работа на ЕС. Специална виртуална инсталация е поставена в сградата на Европейския съвет в Брюксел за еврочиновниците, които не могат да присъстват лично на събития в Талин. Те ще наблюдават срещите в 3D формат чрез директно излъчване от естонската столица.

Естония се надява чрез председателството на ЕС да стимулира и туризма си. Властите очакват чуждестранни журналисти, които да я популяризират в родните си страни. Освен това балтийската страна планира и сама да се представи пред Европа. Властите са планирали серия от събития из Стария континент, за да запознаят европейците с красотите и традициите си, както и да дадат възможност на местните таланти да покажат уменията си в различни точки на Европа. Културната програма и рекламата ще "глътнат" 5.4 млн. евро. Естонците ще използват председателството си на ЕС и за да покажат на останалите жителите на Стария континент как технологиите



могат да улеснят живота на хората.



След като обяви независимост през 1991 г., страната превърна дигитализацията си в свой приоритет и активно работи в тази посока. Безплатният безжичен интернет е навсякъде в столицата Талин. От 1999 г. правителството провежда заседанията си, без да използва хартия. Премиерът Юрий Ратас, който пое властта през ноември м.г., е горд, че страната му се е отървала от огромните количества хартия, използвани в миналото - документацията е била "висока колкото Айфеловата кула". Всеки трети естонец днес гласува онлайн и това прави изборите 2.5 пъти по-евтини. Фирмите могат да общуват с държавната администрация само по електронен път. 85% от училищата са дигитализирани, а повече от десетилетие са въведени електронни здравни картони. "Ако ми трябва лекарство, пращам съобщение на личния си лекар, и когато отида в аптеката, то вече е там", хвали се зам.-министърът Маасикас. Сред малкото административни услуги, които не се осъществяват електронно в Естония, са сключването на брак и осъществяването на имотни сделки, но вероятно за това има основателна причина. Ще бъде интересно да видим Естония ще успее ли да убеди Европа в предимствата на преминаването към пълна дигитализация...