Суетнята около ремонта на НДК за председателството на България в ЕС възкреси думи, приписвани на Тодор Живков: "Това, което съм построил, вие не можете да го боядисате". Не е сигурно дали ги е казал, но неговият най-близък слушател през 90-те години Бойко Борисов си ги присвои. "(Моят внук) ще се вози на метро, ще види какво е построил дядо му - църкви, манастири, магистрали, жп линии, пречиствателни станции, музеи... Ще вика: Ей, не може да боядисате това, което дядо ми е построил. Другото си заминава, а построеното остава."

За да си добър ученик, трябва да разбираш чуждите фрази, които повтаряш. Строителят Борисов се сблъска с проблем, какъвто не е подозирал: не може да боядиса навреме построената от Живков сграда, за да я приведе в приличен вид до есента, когато започват подготвителните срещи за председателството на България в началото на 2018 г. След като не посмя да я поеме на ръчно управление (за разлика от Живков, който лично контролираше изграждането на НДК), се задоволи да я прехвърли от едно министерство на друго и да остави подчинените му да се оправят както могат. Кърпежът ще стане криво-ляво, но по-важно е



с каква фасада ще се яви държавата пред ЕС,



когато поеме ротационното му председателство за шест месеца.

Министърката за европредседателството Лиляна Павлова въздъхна, щом се разтовари от бремето НДК: "Благодаря на премиера Борисов, че с това решение даде възможност на екипа, с който работя, да се фокусираме върху същинската работа по политическите приоритети и по подготовката и провеждането на председателството на България на Съвета на ЕС." Да видим какво и как ще докара на фокус. Първо, макар че нейното министерство е генерален щаб на подготовката за председателството, командването има поне двама генерали. Лиляна Павлова оглавява Съвета по европейски въпроси (СЕВ) към Министерския съвет, който е главен координатор, но не може да командва вицепремиерката и министърка на външните работи Екатерина Захариева, защото в държавната йерархия стои по-ниско от нея.

Захариева представлява държавата в Съвета на ЕС по общи въпроси, който подготвя срещите на Европейския съвет (висшия орган на ЕС, съставен от президенти и министър-председатели). Тя не е длъжна да се отчита на Лиляна Павлова, освен като проява на добра воля и желание за сътрудничество. Именно външната министърка ръководи чрез подчинения си посланик в Брюксел засиления екип от над 200 души, който бе командирован заради председателството. Там ще бъдат официалните срещи във всичките 10 формата на Съвета на ЕС (ресорните министри), а в България ще има неформални (неофициални) срещи. Освен това там ще става координацията между Комисията, Съвета и Европарламента, за да функционира цялостният законодателен механизъм на ЕС. Дори само от тази гледна точка



ролята на Лиляна Павлова е спомагателна,



а не водеща. Тя ще се грижи главно да не се излагаме пред чужденците на родна земя и ще набляга на комуникацията и националната реклама чрез допълнителни и културни прояви. Звездният й час ще бъде през май-юни 2018 г., когато ще организира в столицата форум на най-високо равнище за бъдещето на кохезионната политика (дарените европари) след 2020 г. Намислила е даже как ще се казва заключителният документ - "Пактът на София", "Пактът в София" или "Декларацията от София", но не знае какво ще пише в него. Вчера стана ясно, че българските приоритети са Трите "К" - консенсус, конкурентоспособност и кохезия.

Както напоследък НДК стана синоним на председателството на ЕС, така и еврофондовете са синоним на членството на България в ЕС. Държавата се притеснява, че следващата многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г. няма да бъде така щедра към изостаналите страни, защото на по-богатите им дотегна да им наливат пари, а освен това си намериха извинение чрез Брекзит, защото ще спре британската вноска в бюджета. Но точно по време на българското председателство ще се отвори неподозиран шанс, защото обсъждането на следващата бюджетна рамка бе изтеглено и ще започне още през първата половина на 2018 г. Въпросът е дали България ще бъде готова да го използва, докато дава тон на дебатите в ЕС. Тя вече отслаби позицията си, като изпусна бюджетния ресор в Комисията на ЕС заради Кристалина Георгиева.

Председателството на ЕС не търпи национални импровизации, но позволява на всяка държава да остави



някакъв отпечатък в календара на ЕС



Страната председателка трябва да се съобразява с постигнатото до момента и да му даде продължение, като играе неутрална дипломатическа, а понякога и помирителна роля в преговорите между държавите и институциите на ЕС. Затова се правят програми на тройки държави с цел да се поддържа приемственост. България огласи на 23 юни заедно с Естония (настоящия председател) и Австрия (по-следващия) програма във всички основни направления на европейската интеграция. Необходимо е внимателно вглеждане, за да се открие кой накъде ще дърпа чергата. Няма съмнение, че Естония е вкарала текста: "На изток ЕС ще заеме твърда позиция, когато става дума за т.нар. "източно партньорство", т.е. за отношението към Русия. На Австрия може да се припише строгият подход към Турция, защото от пет века Виена следи Турция да не се доближава много до Европа ("ЕС ще следи отблизо развитието на събитията и изпълнението на изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г., намалявайки по този начин стимулите за търсене на незаконен достъп до ЕС"). България се е застъпила за Западните Балкани, като е прокарала текста, че "ЕС ще продължи напредъка по работата за европейска перспектива на всички държави от региона".

Има и други специфики, които



се забелязват като национални емблеми



Естония е известна със страстта си към цифровите технологии и затова обяви, че ще работи за доизграждането на единния цифров пазар в ЕС. Но няма да агитира другите държави да въведат електронно гласуване, защото първо всяка трябва да натрупа достатъчно доверие към новите технологии.Току-що завършилото председателство на Малта показа, че държава с чувство за отговорност (и хумор) може да принася полза на другите не само с положителния, но и с отрицателния си опит. Статистически малтийците (които са само 420 000 души) са най-дебелата нация в ЕС. Те предложиха наръчник за здравословно хранене в европейските училища, който не е задължителен като директива, но дава добри идеи на останалите държави в съюза.

Какво да предложи България? Покрай Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) в Брюксел често я римуват с думата "корупция". За да се измъкне от това неудобство, нейни пратеници периодично повдигат въпроса за отпадане на МСП идния януари, но предизвикват недоумение или усмивки. Държавата просто отказва да жертва поне един корумпиран любимец на елита и да помогне на Генералния секретариат на Еврокомисията (който пише докладите) да се защити от подмятанията, че мониторингът му е ялов. Изненадващо обаче тя се съгласи в програмата на нейната тройка да бъде записано, че ще работи за "стимулиране на сътрудничеството между държавите членки за борба с корупцията".



Звучи комично,



обаче може да се погледне и по друг начин. На 8 юни България се присъедини в група от 20 държави като инициатор за създаване на Европейска прокуратура. На заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи нашата министърка на правосъдието Цецка Цачева заяви пламенно: "Настъпи моментът категорично да заявим своята подкрепа за този толкова важен европейски проект - създаване на Европейска прокуратура, и да отстояваме нейната ефективност." Дано "стимулирането" на другите държави да се борят с корупцията даде резултат и в България чрез учредяването на този колективен орган. За разлика от българския главен прокурор европейският би могъл да внесе в български съд годни за присъда обвинителни актове срещу корумпирани лица на високо равнище. Председателството на ЕС може да донесе неочаквана полза на България, защото със сигурност поведението й догодина по време на създаването на Европейската прокуратура ще бъде следено под лупа. Може пък това да й освежи фасадата пред чужденците.