Няма да е нужно да го увъртаме, времето за любезности отмина. Паметникът "1300 години България" бе изграден като символ на хилядолетната ни история и такъв той трябва да остане; ако някому не се харесва, свободен е да построи друг другаде със същата функция - или пък с друга, според собствените си естетически представи. И нека тия паметниците, посветени на България, се множат; какво по-хубаво от това...

Поразбуни се народът ни тия дни - чак да не повярваш; в тая жега...Изведнъж настана пак време разделно. Да, известно е на всички за какво е цялата тая шумотевица около варварското разрушаване на софийския паметник "1300 години България" - камък върху камък не бива да остане от оня половин век, в който предимно се строеше; за разлика от наши дни, в които добре се чувстват единствено ония, които ги бива в разрушаването. Такова ни е времето - Херостратово...

Дълго се наканваха тия майцепродавци, пипаха внимателно - първо оставиха паметникът да се руши, "помагаха" му старателно. (Нямаше ли нещо в законите ни за безстопанствеността? Може ли някой от високоплатената ни прокуратура да си извади за малко тапите от ушите?) Когато решиха, че могат да минат безнаказано - задействаха се; като използваха най-уязвимото - един жалък и послушен съвет от столични общинари, не знам за какво избран...

Видно е, заличителите на България посегнаха вече на символите на хилядолетната ни история, май единственото, което ни остана; отнеха ни всичко - промишлеността, селското стопанство, 9-милионния наш народ; всичко. Само славното ни минало остана; сега и него искат да заличат, за да ни затрият докрай.

Всички ние бяхме поставени в безумното състояние да избираме между съществуващ паметник-символ на хилядолетното ни отечество и частично разрушен при варварските бомбардировките на англо-американската авиация от 1944 г. войнишки паметник; тая уловка им е била подсказана, разбира се, на същите тия разрушители. Обясняваше им се на същити тия, че мястото около НДК е вече коренно променено за да се превръща тепърва отново в гробищен парк; за да е той на мястото си тук ще трябват да бутнат и самия дворец на културата. Да не би да се свършиха подходящите места за поставянето остатъците от войнишкия паметник на друго също толкова подходящо място?! Да не би да изчезнаха изведнъж многобройните запустели и буренясали поляни в центъра на София, които се нуждаят от облагородяване? Не, нищо подобно.

Поглеждайки към ония, които са "за" запазването на паметника - със или без промяна, и ония, които са "за" разрушаването му, ще установим с лекота, че "за" са все люде-професионалисти в своята област - художници, скулптори, архитекти, особено историци и археолози; против са никому неизвестни всичколози - писателки, журналисти, будни общественици, все такива, които от нищо не разбират като хората, поради липса на знания и на подходящо образование; но пък как все ги влече да ни съобщават мнението си по тая или оная тясно специализирана тема...

Най-комичното в случая е, че за разрушители на паметника "1300 години България" бяха определени същите ония, които забучиха на свята земя - в самия център на София, пред църквата, която дава по-сетне името на града ни, един особен паметник на цар Самуил, представляващ карикатурен образ на един от най-великите, от най-високо моралните, от най-успешните български владетели; има връзка, ако се замислите.

Не, никак не е безсмислена битката за опазване на паметника "1300 години България", това е битка за нашата идентичност, битка срещу диващината на овластените, срещу войнстващото невежество на небългарите, окопали се в Софийската община, срещу варварството - тяхното и на дежурните професионални патриотари, печелещи добре от професията си. Битката за съхраняване на паметника е битка за България и за нейната величава 1336-годишна история; битка за нас самите и за правото да ни има.



* * *



Всяка пролет или най-късно в началото на лятото се опитваме да не забравим да припомним раждането на държавата ни; тая година - напук на безродното зловоние, което иде откъм Софийската община и в навечерието на 9 август, когато за пръв път е споменато името на държавата ни. Все на този ден - 9 август, презвитерът Константин от Апамея (в провинция Сирия) прави кратко изказване на 16-тото заседание на Шестия вселенски събор (7 ноември 680-16 септември 681) в Цариград - "Дойдох . . . за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година [681], сиреч каквото претърпяхме във войната с България . . .". Можем дълго да обсъждаме какво значи изразът "тази година" - наистина ли войната за създаването на България е от същата 681 г. или пък само завършва тогава. Едно е ясно - в началото на август 681 г. България вече я има; и това твърдение е достатъчно необоримо.

Като вземем повод от съвсем пресния опит да бъдем лишени от историята си (вж. по-горе), нека се опитаме да погледнем назад във времето и да открием ония монументалните символи на българската държавност, които са сигурното доказателство, че през цялата ни 1336-годишна история предците ни денонощно са обмисляли не как да навредят, а как да прославят България; и това е било тяхно призвание, дълг и въпрос на чест.

Може заглавието да се е сторило провокативно някому - може и наистина да е; но ще трябва да се съгласите - ония, които искат да ни лишат от история не са никак далече и от положителния отговор на въпроса в заглавието. Самият израз в заглавието е метафраза по латинското название на писмо на византийския писател Теодор Студит (759-826) до архиепископа Теофил от Ефес; самите писма са иначе на средногръцки, естествено, а интересуващия ни латински израз е поставен за яснота най-вероятно от издателя на тия писма Жак Пол Минь в Patrologia Graeca// еd. Jacques Paul Migne (1800-1875)// [vol.] XCIX, col. 1481С (= ГИБИ, т. IV// С., 1961// с. 32) и се отнася, разбира се, до правото - така, както го разбира византийският писател, на цариградските императори да водят война на живот и смърт с българите; особено след разгрома на византийската войска през 811 г.

Защо избрахме това заглавие? Видно е; защото всички монументални държавни символи от времето на Средновековна България се създават за прослава на победите и на геройски загиналите ("Св. 40 мъченици"). Нека в скоби да отметнем, че паметникът "1300 години България" е изграден със същата цел и по същия повод; малка победа ли е да се задържи на най-"ветровитото" място в Европа една държава - да процъфтява, да властва, да се губи понякога из гънките на историята, но винаги да се възражда?!

Следващият преглед няма нужда да е многословие - многократно тук сме разглеждали тия паметници (вж. Свързани текстове); сега се налага единствено да ги преосмислим сред архитектурно-монументалните символи на българската държава, нищо повече (вж. Изображението).

Мадарският скален релеф - вечният символ на създаването на държавата ни; Старобългарската каменна летопис, призвана да "запамети" победите на българското имперско оръжие; спокойните в силата си плисковски лъвове - именно на царят на животните се полага да е символ на Българската империя (796-1018); новоприсъединената към християнските империи България има свой величав символ - днес разрушен от корист и глупост, за жалост - Голямата базилика; мавзолеят в църквата "Св. 40 мъченици" завършва поредицата.

Ето в каква редица от великолепни паметници-символи се вписва паметникът "1300 години България" - паметник-обобщение на хилядолетната ни история.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=755333

Новият паметник на цар Самуил е исторически непригоден

http://www.segabg.com/article.php?id=675427

Мнимият гроб на цар Иваница Асен

http://www.segabg.com/article.php?id=602484

(Патриаршеското книгохранилище не надживява разоряването на Търновград)

http://www.segabg.com/article.php?id=385270

(Една хипотеза за Свещения път между Плиска и Мадара)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2008070300040001301

(Мадарският конник не може да бъде символът на България)