|
Предстоят тежки форуми и в СДС, и в НДСВ, и в БСП. Главната цел на конгресите, освен да бистрят политиката, състоянието на партията и да направят анализ на участията си в последните избори, е да изберат или преизберат ръководителите си. Основната битка ще е между партийните лобита за по-добри позиции на върха независимо дали става въпрос за най-високия пост. Защото именно ръководството е това, което задава политическия курс на партията.
Основните фактори в политиката събират актива си по различно време, а в трите конгреса ще има различни нюанси на постигане на главната цел. Така например битката при БСП най-вече ще е за разместване на пластовете по върха, при НДСВ ще се направи опит за промяна на партийната политика, а при СДС ще наблюдаваме последен напън за животоспасяваща интервенция в партийния организъм.
Най-драматично се очертава да е в СДС
И не само защото там от години традицията е такава. Сега въпросът наистина е на живот и смърт. От изхода на форума на 1 октомври зависи дали някогашната най-голяма опозиционна партия ще продължи да съществува, или ще изчезне тихо като себеподобните си партии от времето на прехода в Източна Европа.
Синята национална конференция е извънредна, а ръководството на СДС беше принудено да я свика и да обяви, че е в оставка, под натиска на разбунтувалите се маси. Това обаче не попречи на Надежда Михайлова отново да направи заявка за лидерския пост. Формалната причина за разклатеното положение в СДС е инфарктно ниският резултат на сините на изборите през юни. Но и преди вота на всички нива в синята партия зрееше недоволство от политиката на Надежда. Седесарите не могат да й простят, че се огражда със свои хора, че игнорира критиците. Част от СДС иска главата на Надежда и заради неясната й политика, заради липсата на последователност в инициативите и заради едноличните й действия и пренебрегването на оперативния ръководен орган - НИС.
Проблемът на критиците на Михайлова обаче е, че нямат свой изявен лидер. В последните дни обаче все повече местни организации се обединяват зад експрезидента Петър Стоянов и го номинират за партиен лидер. За разлика от предишната конференция, когато си направи самоотвод, сега той даде да се разбере, че е готов да хване партийното кормило. Така че ръкавицата е хвърлена и
войната Стоянов-Надежда е обявена
Но в СДС има и една немалка част, която смята, че политиката на експрезидента няма да е по-различна от тази на Михайлова. Тя не застава нито зад единия, нито зад другия кандидат и се оглежда за трети. В сините редици неформално се говори, че до дни ще има нова номинация. Неофициално се спрягат имената на Пламен Радонов, Йордан Бакалов, Николай Младенов. Не е ясно обаче дали те са съгласни да се изправят срещу експрезидента и ексвъншния министър. Не е ясно и дали ще се обособи достатъчно голяма група, която да се обедини около някого от тях.
Засега поне е сигурно, че конгресът на сините ще мине с възможно най-малко фалшификации. Работната група, която го организира, вече направи правилата така, че участниците в конференцията да са възможно най-малко, за да бъдат мотивирани да искат най-доброто за СДС и да не се поддават на манипулации отгоре. Комисията забрани на Надежда да сменя служебно местните ръководства и така игнорира възможността сегашният лидер на СДС да си осигури преизбирането чрез гласовете на верни делегати. Все още е рано да се прогнозира какво ще надделее при седесарите - чувството за самосъхранение или верността.
Драматичен се очертава обаче да бъде конгресът на БСП. Социалистите закъсняха със свикването му. По устав най-висшият партиен форум на соцпартията се провежда на всеки три години. Последният бе през юни 2002 г. Заради парламентарния вот соцръководството реши да го отложи за началото на декември. Така
Станишев пое голям риск,
защото ако форумът бе преди изборите, нямаше да има какви загуби или победи да анализира партията. Нямаше да има и кой да го атакува заради това, нямаше да има и недоволни. Но от друга страна, лобитата в БСП щяха да са по-нахъсани да направят опит за превземане на върха именно поради очертаващата се победа на изборите.
Рискът конгресът да е след вота щеше да е по-голям, ако БСП не бе успяла да състави коалиционно правителство и да управлява. А при положение че лидерът й е премиер, едва ли ще се стигне до сериозни опити за свалянето на Сергей Станишев от партийния пост. Въпреки че в левицата все по-често се чуват мнения, че е добре постовете да бъдат разделени - премиерът да не е партиен лидер, - тази теза едва ли ще надделее. Най-малкото защото основните играчи в соцпартията, които имат партиен ресурс, са вече министри в правителството. Недоволните са много - главно тези, които не успяха да се реализират в изпълнителната власт, но ще им бъде доста трудно да съберат сериозен партиен актив, чрез който да сменят лидера си. Разочарованите ще посочат като причина за смяната на елита по-ниския от очакваното резултат на изборите. В БСП вече се говори, че около един от основните играчи в партията - Костадин Паскалев, се събира група от недоволни. Негодуванието не е само срещу сегашното ръководство на партията, а и срещу президента Георги Първанов. Според част от соцактива той грубо се намесвал при преговорите за кабинета и при последвалите ги назначения.
Основната битка ще е за Висшия съвет и за Изпълнителното бюро на БСП. Тя е изключително важна, защото който и да е лидер на БСП, той няма как да ръководи партията, да прокарва решения, да избере заместниците си без благословията на Висшия съвет. На Станишев ще му е доста трудно да наложи свои хора във Висшия съвет, както и да прокара новия устав на партията, който би трябвало да ореже малко от изключително големите правомощия на местните организации.
Изглежда,
най-малко бури ще има на партийния конгрес на НДСВ
Той ще се проведе на 15 октомври. Дългоочакваното събитие закъсня с близо половин година заради изборите. Важните точки в дневния ред на жълтия форум са промените в устава и избор на ръководни органи. Разбира се, ще бъдат изслушани и дежурните доклади за дейността на партията в периода 2002-2005 г., както и отчет на контролния съвет.
НДСВ най-вероятно ще запази името си въпреки някои изказвания на лидера Симеон Сакскобургготски, че скромността повелява инициалите му да не присъстват в абревиатурата на партията. НДСВ е четирибуквие, което вече се наложи в политическия лексикон, и промяната му точно преди частичните местни избори би било неуместно, смятат повечето царисти.
Другото сигурно нещо е, че Симеон Сакскобургготски отново ще се кандидатира за лидер на партията. Потвърди го самият той на Националния съвет на НДСВ. При това положение едва ли някой ще дръзне да се изправи като негова алтернатива. Най-вероятно царят ще бъде преизбран с пълно единодушие. Дотук изненади няма.
Сюрпризите ще дойдат с избора на ръководни органи. Лицата, които ще оглавят партията, реално ще зададат и политическия курс на НДСВ - по-рязък завой надясно или приближаване към центъра. Ситуацията е непредсказуема, защото за разлика от БСП, която вкара в изпълнителната власт хората с влияние в партията, НДСВ избра друг подход - тя не предложи за министри хората, които имаха най-голям мерак за тези постове. В царската партия обаче страстите винаги са повече от реалните действия. Обикновено всички интриги се решават по един начин - Симеон предлага кандидати, съпартийците му ги одобряват безмълвно, колкото и съмнения да имат.
От промените в устава ще си проличи доколко Симеон ще остане господар на положението в собствената си партия и дали няма да е принуден да преотстъпи права на оперативното ръководство под напора на мнозинството.
Конгресът ще даде знак и за това какво бъдеще чака разнородната тройна управляваща коалиция. За никого не е тайна, че НДСВ се включи в нея по категоричното настояване на лидера. Ако правотата му бъде оспорена, е възможно преразглеждане на подкрепата за кабинета. НДСВ е в ролята на балансьор, без който кабинетът губи устойчивост. А средствата за това вече бяха загатнати - свикване на Велико народно събрание например - като благовиден претекст за разтуряне на обикновеното.
Интересна част от жълтия конгрес ще са и обичайните дебати по ключовите решения на НДСВ - като участието в правителството и избора на областни управители. Тъкмо по тези въпроси ще се отприщи дълго сдържаното недоволство на жълтите както от низините, така и от върховете. Недоволство, което бе умишлено потиснато на последния Политически съвет, когато не особено убедителните резултати на изборите бяха представени от шефа на предизборния щаб Лидия Шулева като голяма победа. Тогава никой не възрази на спорната теза и всички обясниха, че пазят сили за решителния сблъсък на конгреса.
Така че и на трите конгреса ще има страсти и изненади - за едни те ще са по-големи, за други - по-малки. Основното предизвикателство за елита обаче ще бъде да се изправи очи в очи с редовите членове на партията и да обясни и защити водената досега политика. И да заслужи отново доверието им.
|
|
