Когато в началото на 90-те години започна приватизацията на държавната собственост в България, ни учеха, че парите, които ще спечелим от разпродажбата, далеч не са най-важното нещо. По-важното е, че лошият стопанин - държавата, ще бъде заменен от добър - частният собственик, който ще се грижи за придобитото, ще го умножава, ще го обновява и ще ухажва клиентите си, за да не ги загуби. Дали защото българинът не случи на частници, или защото държавата не регламентира достатъчно добре правата и задълженията на купувачите, това не се случи. Нещо повече - предприятията за комунални услуги, които едно след друго отидоха в ръцете на частници, не само че не се модернизират, но по същество отношението им към васалните потребители явно още дълго време ще продължи да бъде нахално, безскрупулно и от позицията на по-силния.

Да вземем за пример електроразпределителните предприятия /ЕРП/. Тримата нови собственици - чешката ЧЕЗ, немската E.ON и австрийската EVN, дадоха близо 670 млн. евро за 67% от собствеността в тях. Но засега /9-10 месеца по-късно/



ефектът от смяната на собствеността не се забелязва



Основният мотив при приватизацията беше електромрежата да се обнови и гигантските загуби да се намалят драстично. Ако в белия свят само 6-7% от тока се губи по обективни причини - заради трансформацията от по-високо към по-ниско напрежение, у нас този процент надхвърля 25. Условието беше всяка година загубите да се намаляват, докато се изравнят със средните за Европа. В замяна собствениците получиха правото още отсега да си начисляват немислимо високата за развитите страни 16% норма на печалба.

Най-сигурният начин да се намалят загубите е да се засили контролът върху отчитането. В случая с ЕРП този процес неизбежно минава през подмяната на електромерите с по-съвременни. На мястото на старите, които дори обикновено магнитче може да завърти в обратна посока, би трябвало да се появят електронни, с памет за консумацията по дати, часове и минути, с възможност за дистанционно отчитане, за фиксиране на всяко отваряне, всяко спиране на тока и т.н. Преди няколко месеца дори бе обещано да има специални съботно-неделни тарифи за тока - нещо, което не може да се реализира със сегашните измерителни уреди.

Отначало всичко тръгна добре. През 2003 г. например в притежаваните от чехите електроразпределения в Западна България са вложени 30 млн. лв. за подмяна на електромерите и също толкова през 2004 г. В София от общо 695 000 електромера са подменени към 300 000.

През деветте месеца на 2005 г. този процес обаче замря навсякъде. Защото новите собственици искат да са сигурни, че вложеното ще им бъде признато за разход и държавата ще им позволи да продават тока по-скъпо. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обаче не е склонна да вдига цените на тока за населението. Но за да не си разваля съвсем отношенията с инвеститорите, взе абсурдно решение - разреши на



ЕРП да рекетират потребителите,



когато установят, че съответният електромер не работи коректно.

Според одобрените общи правила за работа с клиенти, когато самият потребител се усъмни, че електромерът не отчита точно, трябва да мине през бюрократичната преса, за да го докаже. Той трябва да напише молба, уредът да се свали и да се прати в лицензирана метрологична лаборатория. И най-важното - да плати за всичко това. Ако се установи грешка в отчитането, енергото може да му върне пари.

Начинът, по който се изчислява каква да е сумата, е, меко казано, забележителен - това е разлика между онова, което е плащал потребителят, и онова, което би платил, ако консумира електроенергия с всичките си домашни уреди по 8 часа на ден в продължение на 365 дни.

Това е твърде голяма сума - за едно средно българско семейство се получават около 7300 лв. В последния вариант на документа ДКЕВР е склонила само на 6 месеца, т.е. сумата става 3650 лв., което пак е много. Хубаво би било някой да получи толкова пари накуп, но въпросът е колко ли е трябвало да плаща клиентът месеци наред, че при изравняването да получи такава компенсация? И какъв е шансът гражданинът изобщо да вземе пари от енергото?

Същото правило за коригиране на сумата се прилага и в обратния случай - ако се установи, че върху електромера е въздействано незаконно и той е отчел твърде ниска консумация. По принцип енергото би трябвало да прати някой, който да преброи всички уреди в дома, за да може да се изчисли колко харчат те при 8-часова консумация. Практиката обаче показва, че има огромно поле за пазарлъци и както признават някои шефове на ЕРП-та - дори



изкушения за корупция



Наскоро един от тях разказа, че в такива случаи се е налагало хората да доказват с фактури, че примерно бойлерът или микровълновата печка са купени съвсем наскоро, следователно няма как да са харчили ток една година преди това. Със сигурност е имало и по-абсурдни картинки.

В интерес на истината едно от дружествата - EVN, което притежава мрежите в Пловдив и Стара Загора, разрешава по съвсем друг начин подобни спорове. Според главния юрист на пловдивското дружество Иван Иванов те са по-склонни да бъдат компенсирани от потребител, от чийто електромер се установи, че е бил краден ток, с твърда сума - да се платят 5000 киловатчаса или 870 лв. Което също не е малко, но поне спестява досадата да се мерят някакви хипотетични харчове. При повреда на електромера пък се прилага правилото сметката за месеца, в който уредът не може да бъде засечен коректно, да е равна на тази за същия месец от предишната година.

Във всички останали дружества казусът е разрешен по описания абсолютно неадекватен начин. Тук трябва да се отбележат още няколко подробности.

Първо измерителните уреди са собственост на електроразпределителното предприятие. Независимо дали работят точно и дали изобщо отчитат, грижата за това си е на самото предприятие. На пазара никой не дава даром диня или пъпеш само защото кантарът му не работи и няма как да ги претегли. Следователно ЕРП-то е длъжно да доказва, че уредът работи прецизно, а не да прехвърля това на потребителя.

Второ - в съвременните жилищни блокове повечето хора изобщо не знаят къде се намират измерителните уреди. Да не говорим, че ключът от общото табло, в което са събрани десетките електромери, обикновено стои у домоуправителя. Абсолютно недоказуемо е кой е извършил кражбата на ток чрез електромера или друга част на инсталацията, дори да са оставени видими следи. А в общите условия не се говори просто за кражба, а за неоторизирано въздействие върху електромера.

И ако отново се върнем към приватизационните ангажименти, поети от новите собственици, ще разберем, че



има много проста логика в това да не се подменят електромерите



След като и така дружествата ще си получат компенсацията, какво ги интересува в какво състояние са инсталациите и електромерите? Нали парите са сигурни? Въпросът е защо тогава има специална държавна комисия, която трябва да следи да се намери балансът в интересите и на потребителите, и на инвеститорите.

Още по-страшното е, че въпросната комисия тепърва ще решава същите казуси с водните дружества, където картината е още по-отчайваща, защото реформите там изобщо не са започвали и не се знае какво и къде се мери. Неслучайно водното лоби успя да прокара през парламента решение, според което всички загуби на вода се калкулират в сметките.