Албанците си отдъхнаха като българите. За два месеца сколасаха да приключат започналите още на 3 юли избори за парламент. Победиха здравите сили, оглавявани от лекаря Сали Бериша. Кардиологът изведе Демократическата партия и десните й коалиционни партньори до спечелване на 81 депутатски места в 140-местния парламент.

Частични избори в три избирателни района на страната осигуриха нужното предимство на демократа Сали Бериша. Така успя да спечели битката, която той води повече от седем години с върлия си противник Фатос Нано, който му е омразен и по политически, и по лични причини. Президентът Алфред Мойсиу, който произхожда от левицата, обаче не показа желание бързо да му връчи мандат за съставяне на правителство.

Бившият личен лекар на последния албански диктатор Енвер Ходжа - Сали Бериша, несъмнено е знакова фигура в политическия живот както на тоталитарна, така и на демократична Албания. Само хора, които имат понятие какво представляваше режимът на "балканския Сталин", са наясно през какви иглени уши се е промушил, за да спечели доверието и да бъде номиниран за личен лекар на човек N1 в комунистическата партия и държава. Като всеки осъзнал се бивш комунист и Сали Бериша се преустройва, прегръщайки идеите на демокрацията. През декември 1990 г. обединява около себе си група реформатори, естествено не без благословията на бившите си комунистически съпартийци от Албанската партия на труда (АПТ), и регистрира първата в новата история на Албания опозиционна партия - Демократическата. За по-малко от 2 г. партийните организации на демократите в страната надхвърлят 60 000 души. През 1992 г. новосъздадената политическа формация се представя успешно и сразява безапелационно бившите комунисти.

Сали Бериша е номиниран за президент на Албания и остава на този пост 5 г. Амбициозната му политическа програма, включваща декомунизиране на страната, ускорена приватизация в промишлеността и селското стопанство, преминаване към пазарна икономика и привличане на чужди инвестиции, обаче претърпява провал. Кардиологът не отчита някои особености на ортодоксалния комунизъм, властвал повече от 4 десетилетия в Албания, и поставя погрешна диагноза за болестите, които трябва да лекува. Той дава вид, че не забелязва ограбването на народа, довело до появата и краха на финансовите пирамиди, в чиито трезори потъват спестяванията на цели поколения. Над 80% от населението губят всичките си пари, събирани много години. Масовото недоволство прераства в хаос, при който тълпи щурмуват военните складове и отмъкват оръжието. При сблъсъците загиват над 3000 души, в Албания настъпва невиждана анархия, а държавните институции рухват като картонени кули. По-зле от кризата след управлението на Жан Виденов, довела до ограбване на населението чрез ударно източване на банки.

Бериша се оттегля тихомълком и оставя на международната общност да се оправя с положението. В Албания са изпратени международни умиротворителни сили, а под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) социалистическата партия се върна триумфално на власт. Социалистите обещават, че ще разследват къде са потънали 850-те милиона долара, вложени от албанците във финансовите пирамиди, но не правят почти нищо по-въпроса. Затова пък оставят да процъфтява контрабандата на наркотици, оръжие, проститутки в към Западна Европа. Оставят необезпокоявана и албанската мафия, която по мнението на европейски специалисти е от най-опасните.

Социалистите сами вдъхнаха кураж на Бериша да се върне на политическата сцена, като показаха, че не са по-различни от неговите демократи. Той тровеше осемгодишното им управление с обвинения в корупция и злоупотреба с власт.

Като премиер Бериша обещава да приобщи страната първо към НАТО, а след време може би и към ЕС. За целта той разчита на коалиция с малки десноцентристки партии, в която включи за първи път и политическата формация на етническите гърци в Албания - Съюз за човешки права. Алиансът му с лидера й Вангелис Дулес е реверанс към съседна Гърция - страна от Евросъюза, която отдавна отправя критики към Албания, че не зачита правата на малцинствата. Така или иначе с идването на Сали Бериша на власт за социалистите настават трудни времена. Ако изпълни заканите си, които сипеше срещу тях, някои от лидерите им може да си имат проблеми с правосъдието.

Но не е изключено той да им върне реверанса, като прояви великодушие, както те не го изправиха пред съда, когато вкара страната в безизходица.